Георги Топалов

български комунист

Георги Данаилов Топалов с псевдоним Дядо Георги е български партизанин.[1]

Георги Топалов
български комунист
Роден
1893 г.
Починал
16 май 1944 г. (51 г.)

Биография

редактиране

Роден е през 1893 година в разложкото село Горно Драглища в бедно семейство. Баща му е участник в боевете при Шипка, където е нанен и впоследствие умира. Синът му работи като ратай за да се препитава.[1] Участва като доброволец в Балканската война в 1912 - 1913 година и служи в 15 щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[2][1] Ранен е и се лекува в болницата в окупирания от Българската армия Одрин. При овладяването на Одрин от турците по време на Междусъюзническата война, раненият Топалов попада в плен и е изпратен в лагер в Мала Азия. По-късно е освободен.[1]

Участва в Първата световна война и на фронта се сближава с Костадин Патоков, един от първите комунисти в Разложко.[1]

В 1919 година Топалов влиза в БКП и е основател на организацията на партията в Горно Драглища. Участва в Септемврийското въстание през 1923 година, като организира група в помощ на въстаниците в Разлога.[1] След въстанието, е взет като заложник от войводата на ВМРО Алеко Василев. Освободен, в 1925 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци, а оттам в СССР. Завършва четиригодишна партийна школа в Москва и работи в завода „Лихачов“, където дълги години е партиен секретар. През 1937 година, изпратен от Задграничното бюро на ЦК на БКП, се завръща в България и се установява в Горно Драглища. След десетина дена, властите го интернират в Смолян, където простоява 10 месеца. Връща се в Горно Драглища и работи в горскопроизводителната кооперация. В 1940 година отново е арестуван и измъчван.[3]

През зимата на 1941 година става ятак на Разложката партизанска чета. Влиза в съпротивителното движение на 4 юли 1943 година заедно със синовете си Димитър и Иван и дъщеря си Надежда. Политически ръководител е в Партизански отряд „Никола Парапунов“ и заместник-политически комисар на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона. Загива в битка с жандармеристи в местността Равен край Белица на 16 май 1944 година.[4][5][3]

Вижте също

редактиране
  1. а б в г д е Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 197.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198.
  3. а б Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 198.
  4. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1495. (на македонска литературна норма)