Георги Топалов
Георги Данаилов Топалов с псевдоним Дядо Георги е български партизанин.
| Георги Топалов | |
|---|---|
| български комунист | |
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
БиографияРедактиране
Роден е през 1893 година в разложкото село Горно Драглища. Участва като доброволец в Балканската война в 1912 - 1913 година и служи в 15 щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1] Попада в плен и е изпратен в лагер в Азия. По-късно е освободен. Участва в Първата световна война.
В 1919 година влиза в БКП и е основател на организацията на партията в Горно Драглища. Участва в Септемврийското въстание през 1923 година, като организира група в помощ на въстаниците в Разлога. След въстанието е взет като заложник от войводата на ВМРО Алеко Василев. Освободен, в 1925 година емигрира в Югославия, а оттам в СССР. Завършва четиригодишна партийна школа в Москва. През 1937 година, изпратен от Задграничното бюро на ЦК на БКП, се завръща в България. Интерниран е в Смолян, където простоява 10 месеца. В 1940 година отново е арестуван и измъчван.
В 1941 година става ятак на Разложката партизанска чета. Влиза в съпротивителното движение през 1943 година заедно със синовете си Димитър и Иван и дъщеря си Надежда. Политически ръководител в Партизански отряд „Никола Парапунов“ и заместник-политически комисар на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона. Загива в битка с жандармеристи в местността Равен край Белица на 16 май 1944 година.[2][3]
БележкиРедактиране
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1495. (на македонска литературна норма)