Уикипедия

Георги Трайчев

български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г. Майков,[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Георги Трайчев
български просветен деец и революционер
Роден
Починал
28 януари 1943 г. (73 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
Георги Трайчев в Общомедия

Биография редактиране

 
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво надясно.
 
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров

Георги Трайчев Георгимайков е роден на 2 октомври 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Има произход от Богданци.[3] Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия[4] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО.[2]

В учебната 1907/1908 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[5] Едновременно с директорството си, в 1908 година Трайчев става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.[2][6] След Хуриета по нареждане на Екзархията управлението на мъжкото и девическото училище в Прилеп се слива.[7] В началото на учебната 1908/1909 година Трайчев е директор на прилепските училища, но бързо напуска службата,[8] тъй като се създава училищен инспекторат в Македония и Георги Трайчев е назначен за околийски инспектор със седалище в Прилеп, като на негово място за директор на прилепските училища е назначен Христо Шалдев.[7]

До Балканската война работи като училищен инспектор в Дебърска епархия.[9] След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.[10][11]

В своя статия за българите в Албания пише:

„ Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.[12] “

През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия.

Умира в София на 28 януари 1943 година.[2][13]

Трудове редактиране

  •  
    „Мариово“
  •  
    „Преспанското езеро“
  •  
    „Духовните качества на македонските българи“

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 25.
  2. ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 171.
  3. ↑ Георги Трајчев // www.oldprilep.com. Посетен на 2023-06-20.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  5. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 133.
  6. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 135.
  7. ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 136.
  8. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 139.
  9. ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. III.
  10. ↑ Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 – 789.
  11. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
  12. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 476.
Павел Ковачев → директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1907 – 1908) 		→ Христо Шалдев
Илия Иванов → директор на Прилепското българско девическо класно училище
(1908) 		→ Христо Шалдев
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Трайчев&oldid=11833010“.