Георги Смеденов

български хайдутин
(пренасочване от Георги Трънкин)

Георги Пеев Смеденов с пякор Трънкин е български хайдутин и борец за освобождение на България от османско владичество. Роден е в Сливен около 1828 г. След конфликт с турски пехливани става хайдутин, а по-късно и войвода на хайдушка чета в Сливенския балкан. В неговата чета се сражават Панайот Хитов, Желю Чернев и Хаджи Димитър.[1]

Георги Пеев Смеденов
български хайдутин
Роден
1828 г.
Починал
1860 г. (32 г.)
Националностбългарин
Въоръжена борба
КаузаОсвобождение на България
Противник наОсманската империя
ПрякорТрънкин
Семейство
БащаПею
МайкаТрънка

Войводата през 1849 г. се присъединява към четата на Димитър Калъчлията и до 1856 г. участва във всичките и сражения. После тази чета се бие на страната на русите в Кримската война. След нейният край Георги се прибира в България и подновява борбата си. По същото време се отделя от Калъчлията и се връща в Сливен. Рано напролет през 1858 г. той отново събира дружина четници и започва да шета из Сливенско, Котленско, Еленско, Търновско и Новозагорско.[2]

През есента войводата разпускал четата, а въоръжението заравяли на скришни места и се отправяли към Влашко или Добруджа за презимуване. Когато пукнела пролетта и дърветата се разлиствали четата се събирала отново за бой. Три години хайдутите прочистват тези места от подтисници, носещи направди и жестокости.[2]

При Георги войвода получават бийно кръщение много бележити революционери, славни хайдути и войводи: Курти Янчев, Стоян Папазооглу, Панайот Хитов, Никола Аджема, Желю Чернев и Хаджи Димитър.[2]

В края на август хайдутите правят засада на голяма турска потеря, която идва от Сливен в дол наречен „Кална усоя“ по пътя между Беброво и Сливен. Сражението е спечелено от хайдутите.[2]Георги Трънкин е убит през 1860 г. при сражение с турската потеря. След смъртта му, войвода на четата става Панайот Хитов.[1]

Подвизите на Георги Трънкин са описани подробно в историческия роман „Бурята“, написан от Цончо Родев.[3]

Източници редактиране

  1. а б Хитов, Панайот. Как станах хайдутин. София, Отечество, 1982.
  2. а б в г Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 31 – 32.
  3. Родев, Цончо. Бурята. Пловдив, Христо Г. Данов, 1986.