Георги Фотев (социолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Фотев.
Георги Фотев Георгиев е български социолог и общественик, министър на науката и образованието на Република България (декември 1990 – ноември 1991).
Георги Фотев | |
български социолог | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Институт по социология на БАН Софийски университет Нов български университет |
Георги Фотев в Общомедия |
Биография
редактиранеГеорги Фотев е роден на 24 август 1941 г. в с. Димитровче, Свиленградско[1]. Неговият жизнен път по времето на комунистическия режим е труден. През 1950 г. семейството му е изселено в Лудогорието, тъй като баща му е политически емигрант в ГФР. След отбиване на военната служба в трудова повинност години наред не му е разрешавано да кандидатства в никакво висше училище. Бил е физически работник и е репресиран от властите.
Завършва философия в Софийския университет през 1968 г. От 1971 до 1976 г. работи във вестник „Труд“ като журналист. След това става научен сътрудник в БАН в областта на социологията и хоноруван преподавател по история на социологията в СУ. Доктор на философските науки (1987) с дисертация на тема „Социална реалност и въображение: Социологическо изследване върху Ренесанса към марксистката историческа социология“.
От 1989 година е професор и заместник-директор на Института по социология на БАН. През 1992 – 2003 година е директор на Института по социология към БАН. Председател на Българската социологическа асоциация [2]. Национален програмен директор на European Values Study[3]. От 2004 до 2006 г. е член на Управителния съвет на фондация „Демокрация“[4].
Чел е лекции в редица престижни чуждестранни университети, между които Московския (1988), Атинския, Станфордския, Хайделбергския университет, Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS). Проф. Фотев е автор на над 250 научни публикации, значителен брой от тях в чужбина. Има научни публикации в над 15 страни.
Сенатът на Европейската академия на науките и изкуствата го избира за действителен член на академията през 1993 г. Членува и в други международни научни организации. Почетен гражданин на щата Оклахома (САЩ). Фулбрайтов професор в Университета „Дюк“ (САЩ) (1997 – 1998).
Почетен професор на Нов български университет, на церемонията прочита академична лекция на тема „Диалогът като конститутивен принцип на социалния живот“ (2012)[5][6].
Академик на Българската академия на науките и изкуствата. През 2013 г. възстановява Института по социология към тази академия.
Член на Editorial Advisory Board на „Polish Sociological Review“ от 2000 г. и на редколегии на други академични списания.
Заместник-председател на Борда на директорите на Американския университет в България (АУБ) от 2000 до 2003 г. Член на Университетския съвет на АУБ от 2003 г.[7] Член на Настоятелството на НБУ (от 1994)[8].
Като студент в IV курс в Софийския университет попада в доклад на орган на Държавна сигурност, озаглавен „Някои нелоялни прояви и идеологически отклонения на преподаватели и студенти във висшите учебни заведения у нас“[9]. Той е сред интелектуалците, следени от Държавна сигурност през целия му живот[10].
Комисията по досиетата обявява принадлежността му като агент „Йолов“ на Държавна сигурност от 1987 г. на основание „Рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 1035/ 28.02.1990 г. с предложение за унищожаване материалите на „Йолов“; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24 януари 2008 г.“ с Решение № 25/12.02.2008 г.[11], потвърдено с Решение №230 от 16.06.2011 г.[12].
В интервю пред вестник „Труд“, озаглавено „Господарката на живота и смъртта е полужива“, той категорично отрича да е бил агент или да е сътрудничил под каквато и да е форма на Държавна сигурност[13].
В периода 1990 – 1991 година е министър на науката и висшето образование.
Подкрепя студентските протести и окупационната стачка на Софийския университет през 2013 г.[14][15]
Женен е. Има дъщеря и син.
Научни приноси
редактиранеИстория на социологията
редактиранеИзследванията на Георги Фотев в областта на историята на социологията обхващат на първо място социологическата класика и развоя на западната социология от древността до последните десетилетия на ХХ в. Книгите „Социологическите теории на Е. Дюркем, М. Вебер и В. Парето. Критически сравнителен анализ“, „Принципите на позитивистката социология“ и редица студии и статии са посветени на социологическата класика. В монументалния двутомен труд „История на социологията“ (претърпял две издания) се разграничава протосоциология и исторически развой на социологията като обособена и полипарадигмална наука.
Историческа социология
редактиранеТрудовете на Георги Фотев по историческа социология и специално книгата „Социална реалност и въображение. Социологическо изследване върху ренесанса“ имат основополагащо значение в националната социологическа традиция. Концепцията за историческа социология преосмисля установените дисциплинарни перспективи и статус в ансамбъла на социологическите поддисциплини.
Криза на легитимността и гражданско общество
редактиранеРеализацията на проекта на модерността се свърза с периодични кризи на легитимността, които в късната модерност създават впечатлението на перманентна криза. След колапса на тоталитарната система Георги Фотев публикува първата книга върху гражданското общество, в която освен всичко друго се дава отговор на въпроса защо в условията на тоталитаризма темата е табу.
Етносоциология, социология на религиите
редактиранеГеорги Фотев е основоположник в България на дисциплините етносоциология и социология на религиите. Той преосмисля основни понятия в тези дисциплини като етнос и обосновава оригинална теза за другия етнос. Приносите на автора надхвърлят рамките на националната социология.
Социология на политиката
редактиранеВ мащабния социологически трактат „Граници на политиката“, в книгите „Смисъл на политиката“ и „Ethnicity, Religion and Politics“ са разработени фундаментални проблеми на политиката. Разработките в това поле на модерната социология имат основно място в творчеството на автора.
Диалогична социология
редактиранеГеорги Фотев обосновава и разработва амбициозен проект в модерната социология, в който диалогът е основа на полипарадигмалната социология, осъдена иначе на непрестанни вътрешнонаучни войни, поради несъизмеримостите между различните социологически парадигми. Той говори за диалогичен разум, който е алтернатива и е в опозиция на векове господстващия монологичен разум. Понятието диалог е нещо повече от разговор, дискусия, спор и т.н.[16]
Дисциплинарна структура на социологията
редактиранеНа влиятелните тези за хаос от научни дисциплини, за края на дисциплинарното знание и на методологическия анархизъм Георги Фотев противопоставя тезата за немислимостта на научното знание извън дисциплинарна форма, която обаче не се отъждествява с тази на монодисциплинарните науки и респ. социологията като монодисциплинарна наука. Освен монодисциплинарни има и интердисциплинарни, мултидисциплинарни и трансдисциплинарни науки.[17]
Нощта на комунизма
редактиранеВ монографията „Дългата нощ на комунизма в България“[18] и в други публикации се изследват формирането, начинът на функциониране и имплозията на тоталитарно-комунистическата система. Анализите наподобяват, както се изразява авторът, сюрреалистическа социология на реализацията на една утопия.
Българската меланхолия
редактиранеЕдноименното съчинение е мащабен и оригинален опит за социологическо типизиране на българската национална общност в епохата на модернизация. Меланхолията се разглежда във феноменологическа социологическа перспектива.[19]
Аксеология и социология на ценностите
редактиранеВ трудовете по социология на ценностите и аксеология се разработва комплексна теория на ценностите, разграничението между ценност, факт, норма, въпросите на кризата на ценностите, преоценката на ценностите, функциониращите в съвременното българско общество ценности и др.[20]
Отличия
редактиране- Носител на годишна награда на БАН и на СУ „Св. Климент Охридски“ за книгата „Социална реалност и въображение“,
- Носител е на почетния знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“,
- Носител е на наградата Distinguished Service Award of American University in Bulgaria (2003),
- Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика за книгата „Дисциплинарна структура на социологията“ (2007)[21],
- През 2021 г. става петият по ред носител на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“[22][23][24][25].
Публикации
редактиранеМонографии
редактиране- Хармоничният човек. София: Профиздат, 1978, 208 с.
- Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер. София: Наука и изкуство, 1979, 270 с.
- Принципите на позитивистката социология. София: Българска академия на науките, 1982, 260 с.
- Социална реалност и въображение. София: Наука и изкуство, 1986, 261 с. (1996 – на гръцки език, 1996 – второ издание, Стара Загора: Идея)
- Проблеми на социологията на трудовия колектив. София: Наука и изкуство, 1986, с. 260.
- Гражданското общество. 1992 (1996 – на гръцки език)
- История на социологията. т.1, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993, 404 с. (2 изд., София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2002, 373 с.)
- История на социологията. т.2, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993, 685 с. (2 изд., София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2002, 615 с.)
- Другият етнос. София: Изд. „Марин Дринов“, 1994, 223 с.
- Гражданите и местната власт. БСЧИГП, София (в съавторство), 1995, 120 с.
- Криза на легитимността. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999, 315 с.
- Смисъл на политиката. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 1999, 150 с.
- Ethnicity, Religion, and Politics. Essays on Multidimentional Transition. Sofia: Academic Publishing House „Marin Drinov“, 1999, 151 р.
- Граници на политиката. София: ЛиК, 2001, 428 с. [26]
- Диалогична социология. София: Изток–Запад, 2004, 1097 с. [27][28]
- Дългата нощ на комунизма в България. София: Изток-Запад, 2008, 472 с. [29]
- Ценности срещу безпорядък. София: Изток-Запад, 2009, 230 с.
- Българската меланхолия. София: Изток-Запад, 2010, 464 с.
- Сфери на ценностите: Лекции по аксиология и социология на ценностите. София: Нов български университет, 2012, 328 с.[30]
Съставителство и редакция
редактиране- Антология на българската социологическа мисъл. Т.3, (Съставил в съавторство), София: Наука и изкуство, 1985, с. 752.
- Society and Social Change. (Editor), Sofia, Svyat, 1986, 352 p.
- Социална ефективност на емпиричните социологически изследвания. (Съставител в съавторство), София: Наука и изкуство, 1988, 332 с.
- Социологически перспективи и критика. (Съставител в съавторство), София: Българска академия на науките, 1989, 272 с.
- Research Dimensions of Bulgarian Sociology Today. (Editor), Sofia: Svyat, 1990, 271 p.
- Етническият конфликт в България. (Съставител в съавторство), София: Профиздат, 1989, 344 с.
- Гражданското общество. София: Българска академия на науките, 1992, 100 с.
- Извори на социологията. Антология. Стара Загора: Издателство „Идея“, 1998, 808 с.
- Социално разслояване в България и Република Македония. Съставит. Георги Фотев, Jорде Jакимовски. София: ЛИК, 1998, 116 с.
- Съседството на религиозните общности в България (съставител). София: Институт по социология при БАН, 2000, 270 с.
- Светът на селските жени (съставител). София: ЛиК, 2001, 159 с.
- Bulgarian Rural Women Today (ed.). Sofia: LIK Publishers, 2001, 151 pp.
- Mutations de societe et quete de sens. (Jacques L. Boucher, Guergui Fotev, Svetla Koleva). Sofia: Les Editions LIK, 2001, 287 pp.
- Военна социология в България през първата половина на ХХ век. Антология (съставител). София: Военно издателство, 2004.
- Социология на отклоняващото се поведение (съставител). София: Просвета, 2005, 544 с.
- Дисциплинарна структура на социологията. София: Изток–Запад, 2006, 620 с.
- Европейските ценности в днешното българско общество (съставител). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 282 с.
Мемоари
редактиране- Моите мемоари. София: Нов български университет, 2023, 482 с.
Източници
редактиране- ↑ Биографична справка на Георги Фотев на сайта OMDA, докато по данни от ДС е роден в Димитровград (виж източниците по-долу)
- ↑ История на Българската социологическа асоциация Архив на оригинала от 2015-03-04 в Wayback Machine. на сайта на БСА.
- ↑ Council of Program Directors на проекта European Values Study
- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща Труд, стр. 354, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Церемония по удостояването на проф. Георги Фотев със званието „Почетен професор на Нов български университет“ Архив на оригинала от 2015-04-06 в Wayback Machine. на сайта на НБУ, 19.04.2012.
- ↑ Почетни професори на Нов български университет: Георги Фотев, сайт на НБУ.
- ↑ AUBG University Council Архив на оригинала от 2013-12-15 в Wayback Machine. на сайта на университета. ((en))
- ↑ Настоятелство на Нов български университет на сайта на университета.
- ↑ „Информация 13255“ – сканирани страници от доклада, публикувани в блога на проф. Георги Фотев.
- ↑ „Строго секретно: Кои интелектуалци следи Шесто управление през 1975 г.“, сканиран доклад на сайта Държавна сигурност.com, стр. 13 под номер 13, публикуван на 8 май 2012 г.
- ↑ Решение №25 от 12.02.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2018. Посетен на 15 декември 2013.
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 15 декември 2013.
- ↑ „Господарката на живота и смъртта е полужива“, интервю пред Валентина Петкова, в. „Труд“, 19 февруари 2008 г., сканиран вариант на което е публикуван в блога на проф. Георги Фотев.
- ↑ Георги Фотев, „Легитимност“, OffNews.bg, 10 ноември 2013 г.
- ↑ Георги Фотев, „Нелепите обвинения срещу ранобудните студенти“, OffNews.bg, 17 ноември 2013 г.
- ↑ „Диалогична социология“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ „Дисциплинарна структура на социологията“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ „Дългата нощ на комунизма в България“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ Предговор и откъс от Увода на „Българската меланхолия“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ „Ценности срещу безпорядък“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ „Преводачът Александър Шурбанов с голямата награда „Христо Г.Данов“, Vesti.bg, 16 юни 2007.
- ↑ „Проф. Георги Фотев, д.н. е носител на награда за хуманитаристика „Богдан богданов“ 2021“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
- ↑ „Доайенът на българската социология проф. Георги Фотев получи Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 ноември 2021 г.
- ↑ „Проф. Георги Фотев с наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“, Mediapool.bg, 3 ноември 2021 г.
- ↑ „Проф. Георги Фотев, д.н. е носител на Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2021“, сайт на НБУ, 2 ноември 2021 г.
- ↑ Светослав Малинов, „Апология на политическото“, рец. във в. „Култура“, бр. 13, 29 март 2002 г.
- ↑ Кольо Коев, „Диалогичният фундамент“, рец. във в. „Култура“, бр. 45, 26 ноември 2004 г.
- ↑ Христо Христов, „Проф. Георги Фотев написа труда на живота си“, отзив за премиерата във в. „Дневник“, 17 ноември 2004 г.
- ↑ Христо Христов, „Машинарията на българския комунизъм като зло“, рец. на сайта „Държавна сигурност.com“, 23 юни 2013 г.
- ↑ Морис Фадел, „Откъм желанието“, рец. във в. „Университетски дневник“, бр. 1, 2013 г., с.7.
Външни препратки
редактиране- Блог на професор Георги Фотев
- Биография на проф. Георги Фотев на сайта на НБУ
- Страница на Георги Фотев на сайта на Департамента по философия и социология на НБУ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
- Библиография на проф. Георги Фотев до 2003 г. на сайта на списание „БАЛКАНИ 21“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine.
- Статии
- „Краят на балканизацията и европейските ценности“ Архив на оригинала от 2008-06-19 в Wayback Machine., списание Демократически преглед, 2002
- „Обществото на знанието“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., електронно списание Media Times Review, август 2004
- „Дефицит на социални ценности“, електронно списание Политики, бр. 3, 2009
- Дискусии
- „Дискусия върху българския преход“ (Проф. Георги Фотев и Иван Костов в дискусия, състояла се на 18 март 2003 г.) Архив на оригинала от 2017-01-26 в Wayback Machine., електронно списание Media Times Review, октомври 2003
- Интервюта
- „Проф. Георги Фотев: Националната идентичност не може да замаже конкретните проблеми“ Архив на оригинала от 2021-11-05 в Wayback Machine., интервю на Ива Николова, в. „Сега“, 21 февруари 2000 г.
- Интервю с професор Георги Фотев[неработеща препратка], интервю на Светослав Малинов, сп. „Разум“, 2003, бр.3
- „Проф. Георги Фотев: Интелектуалците носят отговорност за духа на нацията“, интервю на Петя Владимирова, в. „Дневник“, 21 декември 2006 г.
- „За българите свободата е по-важна от равенството“ Архив на оригинала от 2021-11-05 в Wayback Machine., интервю на Любен Обретенов, в. „Сега“, 24 март 2009 г.
- „Гангстер вилнее в Института по социология“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 22 януари 2010
- „Българската драма е плебейският манталитет“, интервю на Албена Бъчварова, в. „Труд“, 08.07.2011
- „Проф. Георги Фотев: България се погубва, а политиците нехаят“, интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, 10 септември 2012 г.
- „Проф. Георги Фотев: Властта не чува тътена сред народа“, интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, 2 януари 2013 г.
- „Не прощавайте фалша на политиците“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 31 март 2013 г.
- „Проф. Георги Фотев: Протестите ще ескалират“, интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, бр. 176 (527) от 1 юли 2013 г.
Илия Конев | → | министър на науката и висшето образование (20 декември 1990 – 8 ноември 1991) | → | Николай Василев |