Георги Фотев (социолог)

български социолог
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Фотев.

Георги Фотев Георгиев е български социолог и общественик, министър на науката и образованието на Република България (декември 1990 – ноември 1991).

Георги Фотев
български социолог
Роден
24 август 1941 г. (82 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вИнститут по социология на БАН
Софийски университет
Нов български университет
Георги Фотев в Общомедия

Биография редактиране

Георги Фотев е роден на 24 август 1941 г. в с. Димитровче, Свиленградско[1]. Неговият жизнен път по времето на комунистическия режим е труден. През 1950 г. семейството му е изселено в Лудогорието, тъй като баща му е политически емигрант в ГФР. След отбиване на военната служба в трудова повинност години наред не му е разрешавано да кандидатства в никакво висше училище. Бил е физически работник и е репресиран от властите.

Завършва философия в Софийския университет през 1968 г. От 1971 до 1976 г. работи във вестник „Труд“ като журналист. След това става научен сътрудник в БАН в областта на социологията и хоноруван преподавател по история на социологията в СУ. Доктор на философските науки (1987) с дисертация на тема „Социална реалност и въображение: Социологическо изследване върху Ренесанса към марксистката историческа социология“.

От 1989 година е професор и заместник-директор на Института по социология на БАН. През 1992 – 2003 година е директор на Института по социология към БАН. Председател на Българската социологическа асоциация [2]. Национален програмен директор на European Values Study[3]. От 2004 до 2006 г. е член на Управителния съвет на фондация „Демокрация“[4].

Чел е лекции в редица престижни чуждестранни университети, между които Московския (1988), Атинския, Станфордския, Хайделбергския университет, Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS). Проф. Фотев е автор на над 250 научни публикации, значителен брой от тях в чужбина. Има научни публикации в над 15 страни.

Сенатът на Европейската академия на науките и изкуствата го избира за действителен член на академията през 1993 г. Членува и в други международни научни организации. Почетен гражданин на щата Оклахома (САЩ). Фулбрайтов професор в Университета „Дюк“ (САЩ) (1997 – 1998).

 
Проф. Георги Фотев (вляво) на представянето на „De profundis или при основанията на литературата“, юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова (вдясно). Център за книгата на НБУ, 4 декември 2018 г.

Почетен професор на Нов български университет, на церемонията прочита академична лекция на тема „Диалогът като конститутивен принцип на социалния живот“ (2012)[5][6].

Академик на Българската академия на науките и изкуствата. През 2013 г. възстановява Института по социология към тази академия.

Член на Editorial Advisory Board на „Polish Sociological Review“ от 2000 г. и на редколегии на други академични списания.

Заместник-председател на Борда на директорите на Американския университет в България (АУБ) от 2000 до 2003 г. Член на Университетския съвет на АУБ от 2003 г.[7] Член на Настоятелството на НБУ (от 1994)[8].

Като студент в IV курс в Софийския университет попада в доклад на орган на Държавна сигурност, озаглавен „Някои нелоялни прояви и идеологически отклонения на преподаватели и студенти във висшите учебни заведения у нас“[9]. Той е сред интелектуалците, следени от Държавна сигурност през целия му живот[10].

Комисията по досиетата обявява принадлежността му като агент „Йолов“ на Държавна сигурност от 1987 г. на основание „Рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 1035/ 28.02.1990 г. с предложение за унищожаване материалите на „Йолов“; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24 януари 2008 г.“ с Решение № 25/12.02.2008 г.[11], потвърдено с Решение №230 от 16.06.2011 г.[12].

В интервю пред вестник „Труд“, озаглавено „Господарката на живота и смъртта е полужива“, той категорично отрича да е бил агент или да е сътрудничил под каквато и да е форма на Държавна сигурност[13].

В периода 1990 – 1991 година е министър на науката и висшето образование.

Подкрепя студентските протести и окупационната стачка на Софийския университет през 2013 г.[14][15]

Женен е. Има дъщеря и син.

Научни приноси редактиране

История на социологията редактиране

Изследванията на Георги Фотев в областта на историята на социологията обхващат на първо място социологическата класика и развоя на западната социология от древността до последните десетилетия на ХХ в. Книгите „Социологическите теории на Е. Дюркем, М. Вебер и В. Парето. Критически сравнителен анализ“, „Принципите на позитивистката социология“ и редица студии и статии са посветени на социологическата класика. В монументалния двутомен труд „История на социологията“ (претърпял две издания) се разграничава протосоциология и исторически развой на социологията като обособена и полипарадигмална наука.

Историческа социология редактиране

Трудовете на Георги Фотев по историческа социология и специално книгата „Социална реалност и въображение. Социологическо изследване върху ренесанса“ имат основополагащо значение в националната социологическа традиция. Концепцията за историческа социология преосмисля установените дисциплинарни перспективи и статус в ансамбъла на социологическите поддисциплини.

Криза на легитимността и гражданско общество редактиране

Реализацията на проекта на модерността се свърза с периодични кризи на легитимността, които в късната модерност създават впечатлението на перманентна криза. След колапса на тоталитарната система Георги Фотев публикува първата книга върху гражданското общество, в която освен всичко друго се дава отговор на въпроса защо в условията на тоталитаризма темата е табу.

Етносоциология, социология на религиите редактиране

Георги Фотев е основоположник в България на дисциплините етносоциология и социология на религиите. Той преосмисля основни понятия в тези дисциплини като етнос и обосновава оригинална теза за другия етнос. Приносите на автора надхвърлят рамките на националната социология.

Социология на политиката редактиране

В мащабния социологически трактат „Граници на политиката“, в книгите „Смисъл на политиката“ и „Ethnicity, Religion and Politics“ са разработени фундаментални проблеми на политиката. Разработките в това поле на модерната социология имат основно място в творчеството на автора.

Диалогична социология редактиране

Георги Фотев обосновава и разработва амбициозен проект в модерната социология, в който диалогът е основа на полипарадигмалната социология, осъдена иначе на непрестанни вътрешнонаучни войни, поради несъизмеримостите между различните социологически парадигми. Той говори за диалогичен разум, който е алтернатива и е в опозиция на векове господстващия монологичен разум. Понятието диалог е нещо повече от разговор, дискусия, спор и т.н.[16]

Дисциплинарна структура на социологията редактиране

На влиятелните тези за хаос от научни дисциплини, за края на дисциплинарното знание и на методологическия анархизъм Георги Фотев противопоставя тезата за немислимостта на научното знание извън дисциплинарна форма, която обаче не се отъждествява с тази на монодисциплинарните науки и респ. социологията като монодисциплинарна наука. Освен монодисциплинарни има и интердисциплинарни, мултидисциплинарни и трансдисциплинарни науки.[17]

Нощта на комунизма редактиране

В монографията „Дългата нощ на комунизма в България“[18] и в други публикации се изследват формирането, начинът на функциониране и имплозията на тоталитарно-комунистическата система. Анализите наподобяват, както се изразява авторът, сюрреалистическа социология на реализацията на една утопия.

Българската меланхолия редактиране

Едноименното съчинение е мащабен и оригинален опит за социологическо типизиране на българската национална общност в епохата на модернизация. Меланхолията се разглежда във феноменологическа социологическа перспектива.[19]

Аксеология и социология на ценностите редактиране

В трудовете по социология на ценностите и аксеология се разработва комплексна теория на ценностите, разграничението между ценност, факт, норма, въпросите на кризата на ценностите, преоценката на ценностите, функциониращите в съвременното българско общество ценности и др.[20]

Отличия редактиране

  • Носител на годишна награда на БАН и на СУ „Св. Климент Охридски“ за книгата „Социална реалност и въображение“,
  • Носител е на почетния знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“,
  • Носител е на наградата Distinguished Service Award of American University in Bulgaria (2003),
  • Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика за книгата „Дисциплинарна структура на социологията“ (2007)[21],
  • През 2021 г. става петият по ред носител на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“[22][23][24][25].

Публикации редактиране

Монографии редактиране

  • Хармоничният човек. София: Профиздат, 1978, 208 с.
  • Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер. София: Наука и изкуство, 1979, 270 с.
  • Принципите на позитивистката социология. София: Българска академия на науките, 1982, 260 с.
  • Социална реалност и въображение. София: Наука и изкуство, 1986, 261 с. (1996 – на гръцки език, 1996 – второ издание, Стара Загора: Идея)
  • Проблеми на социологията на трудовия колектив. София: Наука и изкуство, 1986, с. 260.
  • Гражданското общество. 1992 (1996 – на гръцки език)
  • История на социологията. т.1, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993, 404 с. (2 изд., София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2002, 373 с.)
  • История на социологията. т.2, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993, 685 с. (2 изд., София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2002, 615 с.)
  • Другият етнос. София: Изд. „Марин Дринов“, 1994, 223 с.
  • Гражданите и местната власт. БСЧИГП, София (в съавторство), 1995, 120 с.
  • Криза на легитимността. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999, 315 с.
  • Смисъл на политиката. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 1999, 150 с.
  • Ethnicity, Religion, and Politics. Essays on Multidimentional Transition. Sofia: Academic Publishing House „Marin Drinov“, 1999, 151 р.
  • Граници на политиката. София: ЛиК, 2001, 428 с. [26]
  • Диалогична социология. София: Изток–Запад, 2004, 1097 с. [27][28]
  • Дългата нощ на комунизма в България. София: Изток-Запад, 2008, 472 с. [29]
  • Ценности срещу безпорядък. София: Изток-Запад, 2009, 230 с.
  • Българската меланхолия. София: Изток-Запад, 2010, 464 с.
  • Сфери на ценностите: Лекции по аксиология и социология на ценностите. София: Нов български университет, 2012, 328 с.[30]

Съставителство и редакция редактиране

  • Антология на българската социологическа мисъл. Т.3, (Съставил в съавторство), София: Наука и изкуство, 1985, с. 752.
  • Society and Social Change. (Editor), Sofia, Svyat, 1986, 352 p.
  • Социална ефективност на емпиричните социологически изследвания. (Съставител в съавторство), София: Наука и изкуство, 1988, 332 с.
  • Социологически перспективи и критика. (Съставител в съавторство), София: Българска академия на науките, 1989, 272 с.
  • Research Dimensions of Bulgarian Sociology Today. (Editor), Sofia: Svyat, 1990, 271 p.
  • Етническият конфликт в България. (Съставител в съавторство), София: Профиздат, 1989, 344 с.
  • Гражданското общество. София: Българска академия на науките, 1992, 100 с.
  • Извори на социологията. Антология. Стара Загора: Издателство „Идея“, 1998, 808 с.
  • Социално разслояване в България и Република Македония. Съставит. Георги Фотев, Jорде Jакимовски. София: ЛИК, 1998, 116 с.
  • Съседството на религиозните общности в България (съставител). София: Институт по социология при БАН, 2000, 270 с.
  • Светът на селските жени (съставител). София: ЛиК, 2001, 159 с.
  • Bulgarian Rural Women Today (ed.). Sofia: LIK Publishers, 2001, 151 pp.
  • Mutations de societe et quete de sens. (Jacques L. Boucher, Guergui Fotev, Svetla Koleva). Sofia: Les Editions LIK, 2001, 287 pp.
  • Военна социология в България през първата половина на ХХ век. Антология (съставител). София: Военно издателство, 2004.
  • Социология на отклоняващото се поведение (съставител). София: Просвета, 2005, 544 с.
  • Дисциплинарна структура на социологията. София: Изток–Запад, 2006, 620 с.
  • Европейските ценности в днешното българско общество (съставител). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 282 с.

Мемоари редактиране

  • Моите мемоари. София: Нов български университет, 2023, 482 с.

Източници редактиране

  1. Биографична справка на Георги Фотев на сайта OMDA, докато по данни от ДС е роден в Димитровград (виж източниците по-долу)
  2. История на Българската социологическа асоциация Архив на оригинала от 2015-03-04 в Wayback Machine. на сайта на БСА.
  3. Council of Program Directors на проекта European Values Study
  4. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща Труд, стр. 354, ISBN 954-528-790-X
  5. Церемония по удостояването на проф. Георги Фотев със званието „Почетен професор на Нов български университет“ Архив на оригинала от 2015-04-06 в Wayback Machine. на сайта на НБУ, 19.04.2012.
  6. Почетни професори на Нов български университет: Георги Фотев, сайт на НБУ.
  7. AUBG University Council Архив на оригинала от 2013-12-15 в Wayback Machine. на сайта на университета. ((en))
  8. Настоятелство на Нов български университет на сайта на университета.
  9. „Информация 13255“ – сканирани страници от доклада, публикувани в блога на проф. Георги Фотев.
  10. „Строго секретно: Кои интелектуалци следи Шесто управление през 1975 г.“, сканиран доклад на сайта Държавна сигурност.com, стр. 13 под номер 13, публикуван на 8 май 2012 г.
  11. Решение №25 от 12.02.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2018. Посетен на 15 декември 2013.
  12. Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 15 декември 2013.
  13. „Господарката на живота и смъртта е полужива“, интервю пред Валентина Петкова, в. „Труд“, 19 февруари 2008 г., сканиран вариант на което е публикуван в блога на проф. Георги Фотев.
  14. Георги Фотев, „Легитимност“, OffNews.bg, 10 ноември 2013 г.
  15. Георги Фотев, „Нелепите обвинения срещу ранобудните студенти“, OffNews.bg, 17 ноември 2013 г.
  16. „Диалогична социология“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  17. „Дисциплинарна структура на социологията“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  18. „Дългата нощ на комунизма в България“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  19. Предговор и откъс от Увода на „Българската меланхолия“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  20. „Ценности срещу безпорядък“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine. на сайта на издателство „Изток-Запад“.
  21. „Преводачът Александър Шурбанов с голямата награда „Христо Г.Данов“, Vesti.bg, 16 юни 2007.
  22. „Проф. Георги Фотев, д.н. е носител на награда за хуманитаристика „Богдан богданов“ 2021“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
  23. „Доайенът на българската социология проф. Георги Фотев получи Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 3 ноември 2021 г.
  24. „Проф. Георги Фотев с наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“, Mediapool.bg, 3 ноември 2021 г.
  25. „Проф. Георги Фотев, д.н. е носител на Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2021“, сайт на НБУ, 2 ноември 2021 г.
  26. Светослав Малинов, „Апология на политическото“, рец. във в. „Култура“, бр. 13, 29 март 2002 г.
  27. Кольо Коев, „Диалогичният фундамент“, рец. във в. „Култура“, бр. 45, 26 ноември 2004 г.
  28. Христо Христов, „Проф. Георги Фотев написа труда на живота си“, отзив за премиерата във в. „Дневник“, 17 ноември 2004 г.
  29. Христо Христов, „Машинарията на българския комунизъм като зло“, рец. на сайта „Държавна сигурност.com“, 23 юни 2013 г.
  30. Морис Фадел, „Откъм желанието“, рец. във в. „Университетски дневник“, бр. 1, 2013 г., с.7.

Външни препратки редактиране

Статии
Дискусии
Интервюта
Илия Конев министър на науката и висшето образование (20 декември 1990 – 8 ноември 1991) Николай Василев