Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанев.

Георги Цанев е български литературовед, една от най-авторитетните фигури в литературния и културния живот на България, както в междувоенния период, така и след Втората световна война. Литературен историк и критик, изследовател, академик, проникновен тълкувател на класически творби от българската литература, оперативен критик с точно естетическо чувство за ценното и приносното в текущия литературен процес. Университетски преподавател, ръководител на Катедрата по история на българската литература към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1950-1961). Директор на Института по литература към БАН и завеждащ секцията по история на българската литература (1950-1975).

Георги Цанев
български литературовед
Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Георги Цанев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Карлов университет
Работил в Софийски университет
Институт по литература към БАН
Георги Цанев в Общомедия

БиографияРедактиране

Георги Цанев е роден на 21 септември 1895 г. в с. Борован, Врачанска област. Завършва гимназия във Враца през 1915 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1923). В продължение на две години специализира в Карловия университет в Прага, Чехия (1926-1928).

Дебютира в литературния печат през 1922 г. (в. „Младеж) със статия, посветена на стихосбирката „Да бъде ден!“ на Христо Смирненски. Георги Цанев е този, който предлага това заглавие на книгата (а не първоначалното „През бурята“1)

От началото на 20-те години на XX век сътрудничи на Георги-Бакаловото издание „Нов път“, където заедно с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев е част от т.нар. „новопътска (или „септемврийска“) четворка“. Отношенията с Бакалов търпят разрив след юбилейното четене през 1924 г., посветено на 10-годишнината от смъртта на Пейо Яворов. Обвиненията срещу Цанев са в това, че той е изневерил на „лявата“ трактовка на творчеството на големия поет и е възхвалявал един буржоазен автор. След това Георги Цанев сътрудничи дълго време на сп. „Златорог“, редактирано от Владимир Василев.

В периода 1938-1943 г. основава и редактира собствено издание – „Изкуство и критика“, където дава трибуна на множество млади творци – Валери Петров, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Вутимски, Александър Геров, Богомил Райнов.

След Втората световна война Георги Цанев написва едни от най-мащабните си изследвания – книгите за Яворов и Фурнаджиев, за историческия роман в българската литература, както и монументалната 4-томна книга „Страници от историята на българската литература“.

За приноса му в българското литературознание и култура изобщо през 1974 г. БАН удостоява Георги Цанев с титлата академик.

Акад. Георги Цанев умира на 21 юли 1986 г. в София.[2]

БиблиографияРедактиране

Избрана библиография на акад. Георги Цанев
  • „Писатели и творчество“ (1932) – дебютна книга
  • „Литературни студии“ (1938)
  • „Проблеми на днешната българска литература“ (1939)
  • „Пътят на Яворов“ (1944)
  • „Никола Фурнаджиев“ (1963)
  • „Писатели и проблеми“ (1965)
  • „Страници от историята на българската литература“ (1967-1975)
  • I. том – „С патоса на възторга и изобличението“
  • II. том – „На прелома между две столетия“
  • III. том – „По нови пътища“
  • IV. том – „Художествени образи и критически идеи“
  • „Историческият роман в българската литература“ (1976)
  • „Книга за критиката“ (1980)
  • „Страници от миналото“ (1983)
Библиография за Георги Цанев

БележкиРедактиране

  1. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. Никола Иванов, „Посветен на красотата на идеите (Георги Цанев)“, електронно издателство LiterNet, 16.04.2009.

Външни препраткиРедактиране