Георги Цанков (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанков.
Георги Цанков Веселинов е български партизанин, политик от Българската комунистическа партия (БКП) и офицер от Държавна сигурност (генерал-полковник). С работата си като вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности през 50-те години на XX век.[1]
| Георги Цанков | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1990 г.
|
| Работил | партизанин |
| Политика | |
| Партия | Българска комунистическа партия (1932 г. – 1964 г.) |
| Народен представител | |
| VI ВНС I НС II НС III НС IV НС | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| 16 януари 1950 – 19 февруари 1951 | |
| Министър на вътрешните работи на България | |
| 6 януари 1951 – 17 март 1962 | |
Биография редактиране
Произход, образование и младежки години редактиране
Георги Цанков е роден на 8 април (26 март*) 1913 година в село Кътина, Софийско.[2] Няма данни дали Георги Цанков е получил някакво образование.
Ранна политическа дейност редактиране
Цанков става член на БКП през 1932 година и до 1938 година е активен участник в прокомунистическите профсъюзи.[2]
Участва в партизанското движение в България по време на Втората световна война. Между 1941 – 1944 г. ръководи терористични групи, организирани от БКП за извършване на убийства и саботажи в град София.
В първите години на комунистическия режим редактиране
От Деветосептемврийския преврат от 1944 година до 1948 година е главен секретар на Централния комитет на Общия работнически професионален съюз, казионният профсъюз на формиращия се тоталитарен режим.[2] От 27 февруари 1945 година е и член на Централния комитет (ЦК) на БКП, от 1946 година – народен представител, а от 9 декември 1947 до 20 януари 1950 година е член на Президиума на Народното събрание.[2]
На 16 януари 1950 година Георги Цанков е избран, едновременно с бъдещия диктатор Тодор Живков, за секретар на ЦК на БКП (по организационните въпроси) и остава на този пост до 19 февруари 1951 година, когато става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.[3][4] По същото време, на 9 януари 1951 година оглавява Министерството на вътрешните работи (МВР),[5] а на 9 февруари получава и военизираното звание генерал-лейтенант.[6]
Цанков е поставен начело на МВР като външен за системата човек, което има за цел от една страна да постави министерството под по-непосредствен контрол от страна на партийното ръководство, а от друга страна да систематизира и подобри организацията на работата му, включително чрез ограничаване на най-бруталните форми на насилие.
След идването на власт на Тодор Живков редактиране
С избирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 4 март 1954 г. Цанков става пълноправен член на Политбюро. Той запазва и ключовия пост на вътрешен министър, като Живков разчита на лоялността му за утвърждаване на позицията си начело на режима.[6] След Априлския пленум от 1956 година, когато ръководството на режима осъжда репресиите срещу бивши партийни функционери, Живков лично защитава Цанков с аргумента, че е имал смелостта да се противопостави на съветския натиск за още по-тежки репресии, стигайки дотам да иска отстраняването на съветския съветник Степан Филатов, оплаквайки се, че Филатов ръководи министерството вместо него.[7] На официална среща от 3 май 1956 г. на Георги Цанков в качеството му на министър на вътрешните работи с ръководството на МВР във връзка с изводите по работата на ДС в светлината на Двадесетия конгрес на КПСС, Цанков казва:[8][9]
- Аз много време мислих и идвам до заключение, че два са основните лоста, които изкуствено могат да крепят култа към личността: Първо – пропагандата, която е много голяма сила и тя в Съветския съюз е изиграла своята роля и е била използвана в такива размери, в каквито не можем даже да си представим. Вторият лост – това са органите на сигурността, с които, където не помага пропагандата, там насилието и репресиите се явяват в допълнение и унищожават всичко, което може да пречи на една такава линия.
На 17 март 1962 година, при размествания в правителството, подготвящи поемането на ръководството му от Тодор Живков, Цанков е отстранен от поста на вътрешен министър и става заместник-председател на Министерския съвет.[5] Повод за това стават обвинения срещу него за издевателствата в концентрационните лагери „Ловеч“ и „Скравена“.[6] На 4 ноември същата година е отстранен от постовете си в Политбюро и Централния комитет на БКП,[10] като на 20 ноември е гласувано освобождаването му от правителството.[5] През 1964 г. е предсрочно прекратен и депутатският му мандат.[5]
Последни години редактиране
След отстраняването му през 1962 година Георги Цанков прекарва остатъка от живота си като пенсионер.[11]
След отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП през 1989 година Цанков прави няколко публични изявления, в които се опитва да оправдае работата си в МВР и отправя нападки към Живков, който по думите му привидно отхвърля култа към личността, само за да създаде „още по-злостен и по-коварен култ“ към своята собствена личност, подтикван от „властолюбие, безчестие и коварство до безумие“. Той не вижда грешки в работата си като министър, твърдейки, че „всичко нормално е вървяло при мен, докато съм бил в министерството“.[12]
Георги Цанков умира на 21 ноември 1990 година в София.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 183.
- ↑ Георги Цанков // Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989). изд. Archives.bg, 2015. Посетен на 20 май 2015.
- ↑ Методиев 2015, с. 183 – 184.
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 501.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 184.
- ↑ Методиев 2015, с. 202 – 205.
- ↑ Съвместно документално издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“. Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953 – 1964) (док. № 38 от сборника) // Комисия по досиетата. Посетен на 22 март 2014 г.
- ↑ Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата. „Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност“ // изд. Държавна сигурност. Архивиран от оригинала на 2014-03-22. Посетен на 22 март 2014.
- ↑ Методиев 2015, с. 208.
- ↑ Методиев 2015, с. 210.
- ↑ Методиев 2015, с. 208 – 209.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
Външни препратки редактиране
- Министър заповядва на ДС: Вземете на отчет всички 10 000 царски офицери. Заповед на министър Цанков от 1951 г., с която нарежда на Държавна сигурност да вземе на оперативен отчет всички офицери, които комунистическият режим нарича „бивши“ и „царски“ и които биват уволнени от армията при чистката, извършена от новата власт след деветосептемврийския преврат. Държавна сигурност.com, 25 август 2015