Отваря главното меню

Георги Димитров Шкорнов (Шкорлев[1]), известен като Дякон Евстатий или Черния войвода[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ресенско.

Георги Шкорнов
български революционер

Роден
Починал

Образование Солунска българска католическа гимназия
Георги Шкорнов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Дякон Евстатий

Шкорнов е роден в 1873 година в голямото костурско село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Син е на Мария и Димитър Шкорнови, като баща му е търговец на вълна и 15 години е кмет на Нестрам[3]. На 15 години става послушник в Зографския манастир, където приема името Евстатий. В 1896 година завършва българската католическа семинария в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.

На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО дякон Евстатий е избран за член на на Горското началство в Гяватколския революционен район. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония и заедно с Даме Груев обикаля Битолския и Солунския революционен окръг.[3] През 1906 - 1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

През Балканската война дякон Евстатий е войвода на партизанска чета (взвод) №29 на Македоно-одринско опълчение, съставена от 14 души. Навлиза в Македония с четата на Григор Джинджифилов и водят сражение на връх Чавките. Поред освобождават Сборско (14.X), Кронцелево (18.X), Почеп (24.X) и други, а до 28.X прочистват от турски части Мъглен.[4] Успява да се спаси от новоустановената гръцка власт[5] и през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.[6]

По време на Първата световна война служи в щаба на 11 македонска дивизия.

Умира през 1935 година в София.[17]

БележкиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Парцел 30. // София помни. Посетен на 16 януари 2016.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.40, 103
  3. а б Илюстрация Илинден, 1934, бр.64-65, стр.21-24
  4. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.110
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 254, 893.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 721.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 720. Може би идентичен с Лазар Тонков.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 69.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 350.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 780.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 55
  18. Прѣспанската чета на дяконъ Евстатий. // Илюстрация Илиндень I (6). София, декемврий 1927. с. 8.