Отваря главното меню

Георги Димев Шоптраянов (на македонска литературна норма: Георги Шоптрајанов) е виден филолог от Социалистическа република Македония.

Георги Шоптраянов
Георги Шоптрајанов
македонски филолог
Роден
Починал
2001 г. (93 г.)

БиографияРедактиране

 
Членове на първата езикова комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.[1]

Роден е на 2 февруари 1907 година в град Велес. Брат е на Тодор Шоптраянов. Завършва основно образование и гимназия в родния си град. Става председател на литературния кръжок „Нада“ още в гимназията. Там си сътрудничи заедно с писателя Кочо Рацин. През 1924 година става член на СКМЮ. В периода 1926 – 1930 учи във Философския факултет в Скопие. После основава литературния кръжок „Липик“ (съкратено от Литература, поезия и критика) и става негов председател.

На 4 май 1927 година още в първата си година на студент е избран за асистент. След като завършва започва да преподава френски език в множество градове на Кралска Югославия. През 1932 година получава стипендия от френското правителство да специализира френски език и литература в градове като Дижон, Женева и Париж. Изпратен от преподавателите си в Сорбоната на научноизследователски проучвания на епохата на френския хуманизъм и Ренесанс в Бургундия. Темата на доктората му е „Etienne Tabourot des Accords étude sur la vie et son oeuvre litéraire (1549 – 1590)“. На 14 юли 1939 година по негова инициатива и с помощта на Васил Антевски и Страхил Гигов се публикува „150 години от Френската революция“.

По време на Операция Ауфмарш 25 е мобилизиран във военна единица на югославските части, която е разбита на 6 април 1941 година. След това се завръща във Велес. След частичното освобождение на Вардарска Македония от България завършва в София специален курс по български книжовен език, за да продължи дейността си на професор. От юли 1942 година е пръв директор на новооснованата Народна библиотека в Скопие. По-късно е назначен за доцент в новосъздадения Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“.[2]

Участва в първата езикова комисия на АСНОМ и на Второто заседание на АСНОМ. Продължава да е директор на Народната библиотека до 1946 година. Отделно основава катедрата по румънска филология към Философският факултет в Скопие и е професор по френски език и литература. Преподава във Франция в университетите в Безансон и Клермон-Феран. Член е на градската конференция на Социалистическия съюз на работническия народ на Македония (ССРНМ) и на главния комитет на ССНРМ. Председателства Дружеството на библиотекарите на Социалистическа република Македония, сдружението на учителите по чужди езици на СРМ. Отделно е дописен член на Академията на науките, изкуствата и литературата в Дижон, почетен член на Академията на науките, изкуствата и литературата в Безансон и други. Пише множество статии, книги и учебници. Награждаван е с отличията Рицар на легията на честта и Офицер на честта на Френската република през 1976 година.[3]

БележкиРедактиране

  1. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
  2. Илко Панелов. Библиотеки във време на война: Политиката на българската държава спрямо Nародната библиотека в Скопие 1941 – 1944 г.. // Библиотека 6. 2014. с. 136. Посетен на 5 септември 2017.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1658 – 1659.