Отваря главното меню

Георг Хайм (на немски: Georg Heym) е немски поет и белетрист, роден в Хиршберг, Силезия в семейството на юрист, страдащ от чести пристъпи на меланхолия.

Георг Хайм
Georg Heym
Роден 30 октомври 1887 г.[1][2][3]
Починал 16 януари 1912 г.[1][2][3] (24 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр поезия
Подпис Heym Signature.gif
Уебсайт
Георг Хайм в Общомедия

Живот и творбиРедактиране

По настояване на религиозния си баща Хайм следва право във Вюрцбург, Берлин и Йена и започва работа като стажант в съда. В Берлин се сближава с експресионистичния „Нов клуб“ и започва да изучава синология в семинар по ориенталистика. Тогава създава емблематичните си стихотворения „Богът на града“ (1910) и „Войната“ (1911) и публикува единствената си издадена приживе стихосбирка „Вечният ден“ [4] (1911). При пързаляне върху леда на река Хафел при Шваненвердер прави опит да спаси свой потънал приятел-поет и сам се удавя. Посмъртно излизат стихосбирките на Георг Хайм „Umbra Vitae“ [Сянката на живота] (1912) и „Маратон“ (1914).

ЕкспресионизъмРедактиране

Георг Хайм, наред с Ернст Щадлер и Георг Тракл, е сред най-ярките поети на ранния експресионизъм. Неговата изградена с богата метафорика поезия е школувана от образците на Хьолдерлин, Вийон, Бодлер, Рембо, Верлен и Верхарен. Георг Хайм е изпълнен с отвращение от неоромантическия култ към красотата, псевдогероизма и шовинизма, характерни за Вилхелминската епоха. Стиховете му, обладани от униние и предчувствия за смъртта, възпяват „демона“ на големия град в неговата многоликост като символ на опустошението и покрусата на модерния човек, прогонен и изоставен от природния живот. Поетът предусеща задаващата се Първа световна война, предвещаваща непреодолим хаос и всеобща гибел.

ВлияниеРедактиране

Неголямото по обем творчество на Георг Хайм оказва мощно влияние върху редица немски поети като Готфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Бертолт Брехт, Щефан Хермлин, Ханс Магнус Енценсбергер и др.

Душата ми

                           На Голо Ганги

Душата ми е зла змия,
Тя мъртва е като дърво,
Понякога сред есента,
В безлиственото зарево,
Аз от прозореца излитам
В небето с падащи звезди
И над цветята и тревите
Под стенещия нощен вятър
Челото ми сред тях блести.

1911 [5]

БиблиографияРедактиране

Поезия
  • Der ewige Tag (1911)
  • Umbra vitae (1912)
  • Marathon (postum hg. 1914)
Проза
  • Der Dieb. Ein Novellenbuch (postum hg. 1913), darin: Der fünfte Oktober, Der Irre, Die Sektion, Jonathan, Das Schiff, Ein Nachmittag, Der Dieb.
 
Посмъртната стихосбирка на Георг Хайм
Umbra vitae
Драма
  • Der Feldzug nach Sizilien (1907/1908; 1910)
  • Die Hochzeit des Bartolomeo Ruggieri (1908; 1910)
  • Atlanta oder Die Angst (1910/1911)
  • Arnold von Brescia (1905 – 1908; unvollendet)
  • Prinz Louis Ferdinand (1907; 1909; unvollendet)
  • Iugurtha (1908; unvollendet)
  • Antonius von Athen (1908; unvollendet)
  • Spartacus (1908; unvollendet)
  • Lucius Sergius Catilina (1908; unvollendet)
  • Der Sturm auf die Bastille (1908; unvollendet)
  • Die Revolution (1908; unvollendet)
  • Der Tod des Helden (1908/1910; unvollendet)
  • Der Wahnsinn des Herostrat (1910; unvollendet)
  • Ludwig XVI. (1910; unvollendet)
  • Grifone (1909 – 1911; unvollendet)
  • Cenci (1911; unvollendet)
Есеистика
  • Versuch einer neuen Religion (1909)

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Georg Heym.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Georg Heym.
  4. Стихотворението „Вечерта“ в превод на Венцеслав Константинов
  5. „Душата ми“ от Георг Хайм, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране