Георг Аугуст Швайнфурт (на немски: Georg August Schweinfurth) е германски ботаник, изследовател на Африка.

Георг Аугуст Швайнфурт
Georg August Schweinfurth
германски ботаник и изследовател
Роден
Починал
ПогребанРига, Латвия
Учил вМюнхенски университет
Хайделбергски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Областтопография, картография, ботаника
Георг Аугуст Швайнфурт в Общомедия

Биография редактиране

Произход и образование редактиране

Роден е на 29 декември 1836 година в Рига, Руската империя, в семейство на търговец на спиртни напитки. От 1856 до 1862 година учи в най-реномираните германски университети – Хайделбергски, Мюнхенски и Берлински, като се посвещава особено на ботаника и палеонтология.

Експедиции (1864 – 1871) редактиране

Експедиция в Египет и Судан (1864 – 1866) редактиране

През 1864 – 1866 година изследва западното египетско-суданско крайбрежие на Червено море, от Кусейр до Суакин. Основната дейност на експедицията се състои в събиране, сортиране и обработване на ботанически екземпляри. През 1868 година на базата на събрания материал издава първата карта, на която басейна на река Нил е разделен на растителни и географски зони.

Експедиция в Централна Африка (1869 – 1871) редактиране

 
Експедицията на Георг Швайнфурт в басейните на реките Тонд и Джур през 1869 – 1870

През 1869 – 1870 година по искане на Берлинската академия на науките изследва речната система на река Бахр ел Газал (Бели Нил). На 5 януари 1869 година отплава от Хартум нагоре по Нил и на 22 февруари достига до Мешра-ер-Рек. Изследва реките Тондж и Джур (дясна съставяща на Бахр-ел-Газал) и открива левия приток на Джур – река Вау. От декември 1869 до януари 1870 година изследва областта между реките Тондж и Рол, включително разположената между тях река Роа (десен приток на Джур). В края на януари тръгва на юг, преминава през областта на горните течения на реките Тондж и Суе-Джур, в началото на март пресича ниския хълмист вододел между Нил и Конго и навлиза в областта на горното течение на река Бвере (десен приток на Уеле). На 19 март открива река Уеле, пресича я около устието на левия ѝ приток река Гада и достига до селището Тапили (3°25′ с. ш. 27°40′ и. д. / 3.416667° с. ш. 27.666667° и. д.). На обратния път пресича реките Гада и Кибали (Уеле), в края на май изследва планината Бангензе на вододела между Нил и Конго и открива изворите на река Суе (Джур). На 13 юли се завръща в базата си между реките Джур и Тондж.

През януари и февруари 1871 година извършва експедиция в областта Дар-Фертит (в Югозападен Судан). На запад от река Понго (десен приток на Бахр-ел-Араб) открива река Куру (десен приток на Лол, от басейна на Понго) и левия ѝ приток река Бири. На 21 юли се завръща в Хартум, а в началото на октомври – в Александрия.

Резултатите от тригодишното пътешествие на Швайнфурт са огромни. Освен че изяснява речната система на най-големия ляв приток на Нил – Бахр ел Газал и открива вододела Нил-Конго и река Уеле, той за първи път дава сведения за етническия състав на населението на посетените райони. Открива и описва народността азанде и пигмеите ака. През 1874 година в Лайпциг излиза двутомния му труд „Im Herzen von Afrika“ („В сърцето на Африка“), който веднага е признат като истинско съкровище сред географските съчинения за африканския континент.

Следващи години (1871 – 1925) редактиране

През 1873 – 1874 година участва в експедицията на Герхард Ролфс в качеството си на топограф и ботаник.

През 1874 година по настояване на хедива (управителя) на Египет посещава Кайро и през 1875 година основава Египетското географско дружество, най-старото географско дружество в Африка и става негов ръководител до 1888 година. По време на пребиваването си в Египет провежда няколко нови експедиции в страната и на Арабския п-ов, като през 1888 – 1889 година извършва петрографски изследвания в Йемен.

През 1881, 1891, 1892 и 1894 година изследва флората и релефа на Еритрея, а през 1893 година – на остров Сокотра (3600 кв. км).

През 1889 година окончателно се завръща в Германия и се установява в Берлин, където умира на 19 септември 1925 година на 88-годишна възраст.

Библиография редактиране

  • Beitrag zur Flora Aethiopiens Georg Reimer, Berlin 1867 online bei Bayerische Staatsbibliothek digital
  • Reliquiae Kotschyanae Georg Reimer, Berlin 1868 online bei Bayerische Staatsbibliothek digital
  • Linguistische Ergebnisse einer Reise nach Centralafrika Wiegandt & Hempel, Berlin 1873
  • Im Herzen von Afrika F.A. Brockhaus, Leipzig 1874 Teil 1 bei archive.org Teil 2 online bei archive.org
  • Artes Africanae. Illustrations and descriptions of productions of the industrial arts of Central African tribes. Brockhaus [u. a.], Leipzig 1875 (Digitalisat)
  • Discours prononcé au Caire à la séance d'inauguration le 2 juin 1875 Soc. Khédiviale de Géographie, Alexandria 1875
  • Abyssinische Pflanzennamen in: Abhandlungen der königlichen Akademie der Wissenschaften zu Berlin, S. 1–84, 1893
  • Vegetationstypen aus der Kolonie Eritrea Vegetationsbilder 2. Reihe, Heft 8 (1905) online bei archive.org
  • Arabische Pflanzennamen aus Aegypten, Algerien und Jemen Dietrich Reimer (Ernst Vohsen), Berlin 1912 online bei Biodiversity Heritage Library
  • Auf unbetretenen Wegen in Aegypten Hoffmann und Campe, Hamburg 1922
  • Afrikanisches Skizzenbuch Deutsche Buch-Gemeinschaft, Berlin 1925

Източници редактиране

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 248 – 252.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Швейнфурт, Георг Август“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​