Гео Кукудов

български музикален педагог, историк и краевед

Гео Светозаров Кукудов е български музикален педагог, историк и краевед.

Гео Кукудов
български музикален педагог, историк и краевед
Роден
20 януари 1941 г. (83 г.)
Учил вНационална музикална академия
Семейство
МайкаРайна Кацарова

Роден е на 20 януари 1941 г. в град София в семейството на основателката на българската етномузикология проф. Райна Кацарова, внук е на генерал-майор Димитър Кацаров и правнук на свещеник Илия Кацаров, един от заклинателите на поборниците от Априлското въстание. Родната къща на Кукудов се намира в разрастващия се на запад град в парцел, закупен от децата на поп Илия Кацаров.[1] Гео Кукудов е своеобразен пазител на родовата хроника на копривщенския род Кукудови,[2] включително за периода, когато Христо Явашев е живял в дома им, по времето, когато Кукудов е следвал в Музикалната академия.[3]

Професор Гео Кукудов е оркестрант, а по-късно и преподавател по дървени и ударни инструменти в основания през 1933 г. от неговия вуйчо Дамян Брайков в Копривщица Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“.[4][5]

Гео Кукудов участва в изложбата „Роден в Габрово“ като дарява оригинален брой на списание „Български театър“.[6]

Професор Кукудов е един от консултантите на Института за изследване на изкуствата към БАН при дигитализацията на фолклорните архиви на Райна Кацарова (160 ки. киноленти).[7]

Издания редактиране

Статии редактиране

Източници редактиране

  1. Бочев, Боян. Историята оживява – Райна Кацарова (аудио) // bnr.bg, 2 март 24. Посетен на 12 април 2024.
  2. Историята на копривщенския род Кукудови (видео) // btv.bg, 2 май 2021. Посетен на 12 април 2024.
  3. Кой казва, че не можем да направим изложба на Кристо? // trud.bg, 22 юли 2015. Посетен на 12 април 2024.
  4. Ученически духов оркестър Копривщица // youtube.com. Посетен на 12 април 2024.
  5. Стоянов, Никола. Копривщица събужда българското в Пловдив (аудио) // bnr.bg, 19 юли 2022. Посетен на 12 април 2024.
  6. Роден в Габрово гостува в Credo Bonum // cjcenter.gabrovo.bg. Посетен на 12 април 2024.
  7. „Това е паметта на България.“ Дигитализират безценни фолклорни архиви (аудио) // bnr.bg. Посетен на 30 април 2024.