Герасим Дзермиас

Герасим (известен сред българите като Турко-Герасимос,[1] на гръцки: Γεράσιμος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[2]

Герасим Дзермиас
Γεράσιμος
Gerasimus of Chalcedon.jpg
Роден
Починал
Надписът в Буковския манастир от 1837 година с името на митрополит Герасим

БиографияРедактиране

Пелагонийски митрополитРедактиране

Роден е в 1798 година на Крит с фамилията Дзермиас (Τζερμιάς).[2][3] През юни 1833 година е избран и по-късно ръкоположен за пелагонийски митрополит в Битоля[2] и утвърден с берат от 20 август 1833 година. Герасим е очевидно заможен, тъй като за берата са платени 16 500 аспри.[4] Герасим е с добро образование и в Битоля се отличава като архиерей. Грижи се за развитието на гръцкото учебно дело в епархията. През 1836 година подарява на гръцкото училище в Битоля приходите от една църковна енория, а по-късно прави също и за гръцкото училище във влашкото село Магарево. В 1836 г. Битоля става седалище на румелийския валия и Герасим успява да спечели от Цариградската патриаршия издигане в по-горна степен на Пелагонийската митрополия,[5] която сега следва веднага след Пруската (Бурсенска) митрополия.[4] В 1938 година освещава църквата „Благовещение Богородично“ в Прилеп.[6] През 1839 г. Герасим получава викарен епископ – протосингелът му Антим е ръкоположен с титлата аристийски.[5]

Одрински митрополитРедактиране

От юни 1840[2] до 1853 година е одрински митрополит.[3] В Одрин Герасим развива широка антибългарска дейност. Първите открити български протести срещу него са по повод владишките данъци. Вълненията продължават няколко години. Българите отказват да плащат сумите, проявяват открито неподчинение и незачитане на владиката и подават оплакване до властите. В дипломатическата преписка на руското одринско консулство Герасим е наречен „душа на гръцката партия“, който „с всички сили се старел да задуши събуждащия се у българите стремеж към просвещение“. Митрополитът с всякакви средства пречи на довършването на ремонтирания с руски пари за нуждите на българите храм „Свети Никола“. Герасим е подпомаган в усилията си от гръцкия консул в града Бароци. Двамата имат трайно единодействие „опасно и вредно за българските интереси“. В 1850 година в Харманли е условен учител от Чирпан, който преподава в училището и пее в църквата на български. Герасим успява да го прогони и затваря училището.[7] Харманлийци се оплакват на руския консул в Одрин Ступин, който кара Герасим да обещаее на харманлийци, че ще им намери нов учител, който да преподава на български, а в църквата ще се служи и на двата езика.[8]

Халкидонски митрополитРедактиране

От 15 март 1853 година Герасим е халкидонски митрополит.[9]

Умира на 24 февруари 1875 година на Халки.[2]

БележкиРедактиране

  1. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 11, 20.
  2. а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Χαλκηδόνος κυρός Γεράσιμος. (1798-1875). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 12 юни 2020 г.
  3. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 12 август 2014.
  4. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 128. Посетен на 5 февруари 2014 г.
  5. а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 4. Църковно-националните борби в Пелагонийска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  6. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  7. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 155.
  8. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 156.
  9. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 74. Посетен на 14 август 2014.
Григорий пелагонийски митрополит
(юни 1833 – юни 1840)
Герасим
Григорий одрински митрополит
(юни 1840 – 15 март 1853)
Кирил
Йеротей халкидонски митрополит
(15 март 1853 – 24 февруари 1875)
Калиник