Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.

Герб на България
Детайли
ГербоносецРепублика България
Утвърден1997
Коронацарска корона
Щитна червено, златен коронован лъв
Щитодръжцидва короновани златни лъвове
Постаментдве преплетени дъбови клонки с плодове
Девиз„Съединението прави силата“
Предишни версии
Герб на Народна република България

Герб на Третото българско царство
Герб на България в Общомедия

Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на социалистическото управление в края на 80-те години. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

Закон за герб на република България

Гербът и Конституцията на Република България редактиране

В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV „За герба на царството, за печата и за народното знаме“ на Търновската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Димитровската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Живковската конституция

Глава X от действащата Конституция на Република България носи заглавието „Герб, печат, знаме, химн, столица“. Член 164 от Конституцията гласи:

Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит

с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.

Във връзка с подготвяния тогава проект за „Закон за герб на Република България“, в който се предвижда гербът да съдържа допълнителни елементи (корона и т.н) освен посочените в цитирания член на Конституцията, на 10 март 1995 г. Конституционният съд на Република България дава ход на дело по искане на 74 народни представители от XXXVII народно събрание с молба Конституционният съд да даде тълкуване на чл. 164 от Конституцията в смисъл: „Нарушава ли се цитираният текст, ако освен основните елементи, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни?“

Депутатите застъпват съображението, че: „конституционният текст не предрешава въпроса, дали лъвът ще е коронован, наред с възможността за включване на допълнителни елементи за повишаване естетичността и засилване емоционалното въздействие на този висш символ на българската държавност“.

Отговаряйки на този въпрос, Конституционният съд отговаря по същество и на въпроса: Изчерпателно ли са изброени съставките на герба в чл. 164 от Конституцията на Република България, или е допустимо добавянето на още елементи?. Отговорът на Конституционния съд е, че „изброяването на елементите на герба в чл. 164 на Конституцията не е и не може да бъде изчерпателно. В текста се съдържа словесно представяне на герба. Това словесно представяне, колкото и подробно да е то, не би могло да опише във всички детайли един художествен образ“. Тълкувателят е категоричен, че „Текстът относно герба може да бъде словесно обогатен по преценка на законодателя чрез изменение на Конституцията или със закон“. Мотивите на Конституционния съд са, че: „Никога не може да се постигне в текста на нормативна разпоредба пределът, за да се получи изчерпателно словесно изобразяване на художествения образ на герба, както впрочем това важи и при описание с думи на всеки друг художествен образ.“. Конституционният съд прави уточнението, че „изложените съображения изцяло важат и по отношение на повдигнатия допълнително от групата депутати въпрос за короната. Липсата или наличието на корона в държавния герб още не означава утвърждаването на формата на държавно устройство. Корони съществуват в републиканските гербове на Австрия, Армения, Полша, Русия, Чехия, Унгария, Финландия и др. Така че няма пречка в държавния герб на една република да има корона“. В този ред на мисли конституционните съдии дават разрешение на Народното събрание „да приеме други елементи към основните при утвърждаване на държавния герб“.[1]

Съвременни открития за българската хералдика в западноевропейски гербовници редактиране

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.

Най-старият български герб датира от около 1295 г.[2] Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват[3] и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ.[4] През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива „герба на императора на България“ в Гелдренския гербовник.[4] До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.

Исторически гербове на България редактиране

Средновековие редактиране

Княжество/Царство България редактиране

Народна република България редактиране

Република България редактиране

В периода 1990 – 1997 г. България няма национален герб.[5]

Предложения за герб на България (1991 – 1997):

Допълнителна литература редактиране

  • Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК „Петър Берон“, 2004. ISBN 978-954-402-072-9.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. РЕШЕНИЕ № 1 от 4 април 1995 г. по конституционно дело № 5 от 1995 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 14.04.1995 г.) // Архивиран от оригинала на 2011-03-06. Посетен на 2009-01-17.
  2. Най-интересното в случая с открития от Иван Войников и Петър Яначков лъв, който животински символ универсално е приеман като български държавен символ е титулатурата „крал“ на притежателя му. За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. Ковачев, Ганчо. Средновековна хералдика, стр. 54 – 55. Издателство „Фабер“, ISBN 954-775-487-4, 2005.
  3. perso.numericable.fr, архив на оригинала от 9 ноември 2006, https://web.archive.org/web/20061109170823/http://perso.numericable.fr/~briantimms/rolls/lordmarshalsLM01.htm, посетен на 2007-01-10 
  4. а б heraldika-bg.org
  5. Национален герб в периода 1990 – 1997 г.

Външни препратки редактиране