Герб на Иран
Гербът на Иран (от хералдическа гледна точка – емблема) в сегашната му форма е приет след Иранската революция през 1979 г. Той представлява стилизиран надпис „Аллах“, (на арабски: الله) и символизира ислямската вяра – „Няма Господ, освен Аллах“ (на арабски: لا إله إلاَّ الله). Петте стълба на исляма са посочени чрез пет основни елемента на герба – четири полумесеца и един меч.
| Герб на Иран | |
 | |
| Детайли | |
|---|---|
| Гербоносец | Ислямска република Иран |
| Утвърден | 9 май 1980 г. |
| Щит | името на Аллах |
| Автор | Хамид Надими |
| Герб на Иран в Общомедия | |
Над меча е сложен знакът „ташдид“ (прилича на легнала цифра 3), който в арабската азбука се използва за удвояване на съгласните. Включването му в герба символизира удвоената сила на меча. Гербът по форма прилича на лале – една препратка към древния мит, според който на гроба на падналия за Иран млад войник пораства червено лале. Лалето в Иран се смята за символ на мъченическа смърт.
Автор на герба е художникът Хамид Надими. Официално този символ е приет за държавен герб на 9 май 1980 г. след като е одобрен от Аятолах Хомейни, основателя на Ислямската Република Иран.
Символът на Иран е включен в системата Уникод под име „FARSI SYMBOL“ и е с код U+262B (☫). [1]
История редактиране
Ахемениди редактиране
.svg)
По време на династията на Ахеменидите, при управлението на Кир II Велики, щандартът на империята представлява квадратно знаме, разделено на 4 равностранни триъгълника. Всеки два триъгълника са еднакво оцветени. На намерените изображения горният и долният триъгълници са ярко червени, а левият и десният виолетови.
При разкопките на Персеполис археолозите откриват щандарт, на който е изобразен сокол с разперени криле. Понастоящем се смята, че това знаме е официалният флаг на Иран в епохата на царуванията на Кир II Велики и неговите наследници.
Сефевиди редактиране
Династията на Сефевидите (1501 – 1722/1736) има емблемата „Лъв и Слънце“ (на персийски: شیر و خرشید (шир о хоршид)). Този символ, свързан с древните персийски, тюркски и монголски традиции, е разпространен в Иран още от 12 век.[2]. Мотивът, свързващ лъва и слънцето, е основан върху астрономическите наблюдения и астрологическите схеми, според които древният зодиакален знак на слънцето се намира в съзвездието Лъв.[3] Съчетанието „Лъв и Слънце“ има корени във вавилонската астрология и е популярно в близкоизточните традиции.[3][4] При Сефевидите този мотив се интерпретира като символ на шиитски ислям.[2] Лъвът и Слънцето символизират двата стълба на обществото – държавата и религията.
Каджари редактиране
.svg)
Каджарската династия (1781 – 1925) внася изменения в герба на Сефевидите. При управлението на Фат-Али-Шах (1797 – 1834) слънцето зад гърба на лъва придобива човешки облик, а над него се появява короната на Каджарите. При царуването на Каджарите постепенно акцентът върху ислямската интерпретация на мотива „Лъв и Слънце“ избледнява и знаковото му съдържание се преосмисля няколко пъти. Лъвът се разглежда като метафора на първи шиитски имам Али; символизира героите, готови да защитят страната си; възстановява древното си значение на символа на кралската власт. Слънцето също придобива различни значения, включващи олицетворение на митичния ирански Джамшид и метафора на майката Родина.
Символът „Лъв и Слънце“ претърпява много интерпретации през вековете, но се запазва като емблема на Иран, свързваща историческите епохи. Символът престава да се използва като елемент от герба след Иранската революция през 1979 г.
Пахлави редактиране
Династията на Пахлави (1925 – 1979) първоначално запазва герба на Каджарите с малки промени—премахва се човешкият облик на слънцето и се заменя короната на Каджарите с короната на Пахлави. Короната на Пахлави се създава по подобие на Сасанидските корони и се изработва специално за коронацията на първия в династията Реза-Шах.
.svg)
По-късно, вторият в династията шах Мохамед Реза Пахлави въвежда нов императорски герб, който обединява в себе си историческите, културните и династичните символи, като Лъв и Слънце, Фаравахар (на персийски: فروهر), мечът Зулфикар (на арабски: ذو الفقار), птицата Симург (на персийски: سیمرغ). С този герб се подчертава приемствеността и 25 вековната държавност на Иран.
Императорският герб на династията Пахлави се състои от няколко елемента – голям кръгъл щит; щитодържателите са златни лъвове, издигнали по една сабя; над тази композиция е сложена короната на Пахлави; под щита се намира орденът на Пахлави и синя лента, на която е изписан девизът на персийски: „مرا داد فرمود و خود داور است“ („Мара дад фармуд ва Ход давар аст“, „На мен заповяда да съм справедлив, и Сам е съдията“).
Щитът на герба е разделен на 5 части. В центъра му се намира гербът на Пахлави, малък щит с изображение на планината Дамаванд, зад която изгрява слънце. Горният ляв сектор съдържа символа „Лъв и Слънце“ на син фон. В десния пурпурен сектор се намира крилат слънчев диск Фаравахар, древният символ на зороастризма, религията разпространена в Иран преди исляма. Човешкият образ върху диска е добавен по време на Ахеменидите и се предполага, че е на самия цар Дарий. В долния ляв сектор е сложен Зулфикар, легендарният меч на Али, с който се символизира ислямизацията на Иран. В долния десен сектор се намира образът на митичното същество Симург, господаря на земя, вода и въздух, който символизира епохата на династиите на Аршакидите (250 пр. Хр. – 224 сл. Хр.) и Сасанидите (224 – 650).