Когато филмовата индустрия се разраснала в периода от 1900 до 1915, тя се задържала в Европа и Америка. Но Първата световна война разклатила икономиката на Европейския континент и забавила растежа на индустрията там, позволявайки на Холивуд да доминира във филмовата индустрия.

Историята на германското кино започва в периода след Първата световна война, когато Германия започва бавно да се съвзема от ужасите на войната. Киното било популярен начин да се избяга във фантазиите и филмовата индустрия процъфтяла. Това било спомогнато и от ниската стойност на марката, в сравнение с другите западни валути. Това позволило на филмовите творци да заемат и връщат марки, които за това време били обезценени. Но въпреки това германските творци не можели да си позволят високо бюджетни филми. Това довело до разрастването на германския експресионизъм: филми, които разчитали на символизъм вместо на реализъм, за да разкажат историите си. За начало на експресионизма се сочи „Кабинетът на доктор Калигари“ (1919),[1] който все още се изучава във филмовите училища.

Идването на власт на Нацистката партия през 1930-те години променя из основи германското кино. Много признати германски режисьори емигрирали за Америка, донасяйки значителния си талант в Холивуд. Филмите на ужасите на студиата Юнивърсъл през 1930-те са режисирани от емигрирали режисьори от Германия.

Днешните най-големи продуценти включват Constantin Film, Bavaria, Studio Hamburg, и UFA Film und Fernsehproduktion. Скорошни филми като „Бягай, Лола“, „Сбогом, Ленин“ и „Крахът на Третия райх“ успяват да уловят провокативната и иновативна природа на немските филми от 1970-те.

В новото хилядолетие има възраждане на Германската филмова индустрия, с високо бюджетни филми и добри приходи от германския боксофис.

ИзточнициРедактиране