Герман (дем Преспа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.
Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
| Герман Άγιος Γερμανός | |
|---|---|
| — село — | |
 Стари къщи в Герман | |
  Герман  Герман  Герман | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 182 души (2011 г.) |
| Демоним | Гѐрманци |
| Герман в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).
ИсторияРедактиране
Селото носи името на патриарх Герман I Константинополски или според други мнения на патриарх Герман Български, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис - надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия.[2]
В Османската империяРедактиране
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман, хас на Касъм паша, с 69 ханета гяури, 52 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]
В края на XX век Герман е голямо село в Ресенската каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души.[8] Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[9] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 26 турски къщи.[10]
След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[12]
Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:
| „ | Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[13] | “ |
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[14]
При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[11]
При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В ГърцияРедактиране
През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Герман има 235 къщи славяни християни и 15 къщи арнаути мохамедани.[16] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[17] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците].[18] | “ |
След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[19] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани.[20]
По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша - 354 души, в СССР - 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[21]
В 1987 година Папанастасиевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[22]
Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият - на средно.[23]
В 2013 година е възстановена Германската воденица.[24]
- Преброявания
- 1913 – 1621 души
- 1920 – 1549 души
- 1928 – 1622 души
- 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
- 1951 – 0 души
- 1961 – 689 души
- 1971 – 478 души
- 1981 – 237 души
- 1991 – 267 души
- 2001 – 231 души
- 2011 – 182 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Герман
Алексиос Алексу (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[25]
Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик- Вангел Бабинкостов (р. 1938), северномакедонски математик
Герман Дамовски (1899 – 1959), български и гръцки политик, комунист- Германия Пейкова (? – 1946), гръцка комунистка[26]
- Дине Гроздановски (1875 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[27]
- Йоанис Дамулис (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[25]
- Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
- Константинос Найдос (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[25]
- Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Наум Спиров (1877 - 1955), български революционер от ВМОРО
- Николаос Куцукис (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[25]
- Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[28]
- Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
- Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[29]
- Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[30]
- Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист[31]
- Местен комитет на „Охрана“[32]
- Евстрати Хаджопов - командир
- Христо Шапков
- Димитър Хаджопов
- Никола Малианов
- Нико Карамфилов
- Починали в Герман
- Елени Хадзопулу (1896 – 1976), деятелка на гръцката пропаганда
- Иван Чакулев (? – 1911), български революционер
- Лазар Киров (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
- ↑ Бурилкова, И., Билярски, Ц. – „Васил Чекаларов – Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 214
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
- ↑ а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 360.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64-65.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.103
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/Γ11655/339/27-1-1987 - ΦΕΚ 281/Δ/30-3-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юли 2020 г.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Παραδοσιακός Μύλος του Αγίου Γερμανού Πρεσπών. // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 787.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.