Герман (дем Преспа)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Герман
Άγιος Γερμανός
— село —
Стари къщи в Герман
Стари къщи в Герман
Гърция
40.8367° с. ш. 21.155° и. д.
Герман
Западна Македония
40.8367° с. ш. 21.155° и. д.
Герман
Леринско
40.8367° с. ш. 21.155° и. д.
Герман
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1050 m
Население161 души (2021 г.)
ДемонимГѐрманци
Пощенски код530 77
Герман в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата със Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

Селото носи името на патриарх Герман I Константинополски или според други мнения на патриарх Герман Български, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис – надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия.[2]

В Османската империя

редактиране
 
Средновековната църква „Свети Герман“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман, хас на Касъм паша, с 69 ханета гяури, 52 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]

В края на XX век Герман е голямо село в Ресенската каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Герман е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[8]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души.[9] Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 26 турски къщи.[11]

След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[13]

Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:

Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[14]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[15]

При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[12]

При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

 
Селяни и съглашенски войници в Герман през Първата световна война, 1918 година.

През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Герман има 235 къщи славяни християни и 15 къщи арнаути мохамедани.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[18] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците].[19]

След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[20] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани.[21]

По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша – 354 души, в СССР – 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[22]

В 1987 година Папанастасиевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[23]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият – на средно.[24]

В 2013 година е възстановена Германската воденица.[25]

Прекръстени с официален указ местности в община Герман на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Куцуль[26][27] или Цуцуль[28] Κουτσούλ Δασωμένον[29] гора на ЮИ от Герман по левия бряг на Горна[27]
Горна Γκόρνα Άνώγι[29] река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[27]
Сливье[26] Σλίβιε Κορομηλιά[29] връх в Баба на С от Герман (1635 m)[27]
Смеса[26] Σμέσα Σφήνα[29] местността на слива на Широка река и Стара река[27]
Преслап[26] Πρέσλαπ Γυμνό[29] местност на СИ от Герман[27]
Стого[26] Στόγο Βράχια[29]
Копанките[26] Κιοπάνκιτε Ποτίστρες[29] връх в Баба на ЮИ от Герман (2066 m)[27]
Киваница Κεϊβανίτσα Γιαννιώτικα[29] река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[27]
Сувата ела[26] Σουβατάλα Έλάτια[29] връх в Баба на ЮИ от Герман (2125 m)[27]
Бела вода[26] Μπέλα Βόδα Καλονέρι[29] река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[27]
Широки Мочари[29] или Мочарите[26] Σιρόκι Μοτσάρι Μητσάρα[29] местност на СИ от Герман по Широка река[30]
Рамна[26] Ράμνα Βοσκότοπος[29] местност в Баба на И от Герман[27]
Чоеко[26] Τσόεκο Χιονάτο[29] връх в Баба на И от Герман[27]
Горна Тумба Γκόρτσα Τούμπα Άνω Τούμπα[29] връх в Баба на И от Герман (2084 m)[27]
Широка[26] Σιρόκα Συράκον[29] река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[27]
Вайлепуц[26] Βάλεπουτς Φαλακρόν[29] гранична местност на СИ от Герман в долината на Широка река[30]
Ържена[26] Ρεζίνα Ρετσίνα[29] река на СИ от Герман, десен приток на Широка[27]
Алейца[26] Άλέϊτσα Στρατ. Ντοϋρλος[29]
Асеноа Стена[26] Άσανά Στενά Τουρκυβούνια[29] гранична местност на СИ от Герман[27]
Стоп[26] Στοπ Έλληνικόν[29] връх в Баба на СИ от Герман (2131,5 m)[27]
Гарван[26] Γκάρβα Δεσποτικόν[29]
Преброявания
 
Централният площад в Герман
  • 1913 – 1621 души
  • 1920 – 1549 души
  • 1928 – 1622 души
  • 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 689 души
  • 1971 – 478 души
  • 1981 – 237 души
  • 1991 – 267 души
  • 2001 – 231 души
  • 2011 – 182 души

Личности

редактиране
 
Петър Христов – Германчето
Родени в Герман
  •   Алексиос Алексу (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[31]
  •   Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик
  •   Вангел Бабинкостов (р. 1938), северномакедонски математик
  •   Васил Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[32]
  •   Герман Дамовски (1899 – 1959), български и гръцки политик, комунист
  •   Германия Пейкова (? – 1946), гръцка комунистка[33]
  •   Дине Гроздановски (1875 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[34]
  •   Йоанис Дамулис (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[31]
  •   Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
  •   Константинос Найдос (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[31]
  •   Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Наум Спиров (1877 – 1955), български революционер от ВМОРО
  •   Николаос Куцукис (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[31]
  •   Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[35]
  •   Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
  •   Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[36]
  •   Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[37]
  •   Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист[38]
Местен комитет на „Охрана“[39]
  •   Евстрати Хаджопов – командир
  •   Христо Шапков
  •   Димитър Хаджопов
  •   Никола Малианов
  •   Нико Карамфилов
Починали в Герман
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 5 януари 2015.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  9. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  10. Бурилкова, И., Билярски, Ц. – „Васил Чекаларов – Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 214
  11. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  12. а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  14. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 360.
  15. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64 – 65.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.103
  20. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  22. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  23. ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/Γ11655/339/27-1-1987 - ΦΕΚ 281/Δ/30-3-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 19 юли 2020 г.
  24. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  25. Παραδοσιακός Μύλος του Αγίου Γερμανού Πρεσπών // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  26. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 361-362.
  27. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 439.
  29. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
  30. а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  31. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  32. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  33. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 787.
  36. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
  38. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  39. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.