Отваря главното меню

Гертруд Фусенегер (на немски: Gertrud Fussenegger) е австрийска поетеса и белетристка.

Гертруд Фусенегер
Gertrud Fussenegger
Псевдоним Ана Егер
Родена 8 май 1912 г.
Починала 19 март 2009 г. (96 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Германия Германия
Флаг на Чехия Чехия
Активен период 1929 – 2001
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе, радиопиеса
Награди Андреас Грифиус (1972)
Федерален орден за заслуги (1984)
Уебсайт Страница в IMDb

Съдържание

БиографияРедактиране

Гертруд Фусенегер е родена в Пилзен в семейството на офицер от австро-унгарската армия. Израства в Нови Сонч (Галиция), Дорнбирн и Телфс, после се завръща в Пилзен (тогава в Чехословакия), където през 1930 г. полага матура. Следва първоначално в Инсбрук, а после в Мюнхен история, история на изкуството и философия. През 1934 г. завършва с научна степен доктор по философия.

Още през май 1933 г. Фусенегер всъпва в редовете на австрийската Националсоциалистическа германска работническа партия.[1] Когато при една демонстрация през май 1934 г. в Инсбрук пее нацисткия химн „Песен на Хорст Весел“ и вдига ръка за „Хитлеров поздрав“, е осъдена на парична глоба.[1] През февруари 1935 г. тя все още се числи към австрийска нацистка студентска група, но през ноември същата година се преселва в Третия Райх.[1] През 1938 г., след „Аншлуса на Австрия“, отново всъпва в нацистката партия и отдава почит на Хитлер с химн.[1]

По-късно живее в Мюнхен, откъдето през 1943 г. поради бомбардировките на града се преселва с децата си в Хал ин Тирол. През 1961 г. се мести в Леондинг край Линц.

Гертруд Фусенегер е член на австрийския ПЕН-клуб, дружеството „Хумболт“, „Судетско-немската академия“ и почетен член на „Австрийския съюз на писателите“.

ТворчествоРедактиране

Фусенегер започва с исторически романи, чието действие се развива в различни епохи. Разказите ѝ са повлияни от нейния католически произход. Писателката съзнава зависимостта си от Renouveau catholique (католическото обновление), което намира израз в романа ѝ „Време на гарвана, време на гълъба“ (Zeit des Raben, Zeit der Taube) (1960).[2]

Гертруд Фусенегер е автор на повече от 60 книги, публикувани в 25 издателства и преведени на 11 езика.

Библиография (подбор)Редактиране

  • … wie gleichst du dem Wasser, Novellen, 1929
  • Geschlecht im Advent. Roman aus deutscher Frühzeit, 1936
  • Mohrenlegende, 1937
  • Der Brautraub, Erzählungen, 1939
  • Die Leute auf Falbeson, 1940
  • Eggebrecht, Erzählungen, 1943
  • Böhmische Verzauberungen, 1944
  • Die Brüder von Lasawa, Roman, 1948
  • Das Haus der dunklen Krüge, Roman, 1951
  • In Deine Hand gegeben, Roman, 1954
  • Das verschüttete Antlitz, Roman, 1957
  • Zeit des Raben, Zeit der Taube, Roman, 1960
  • Der Tabakgarten, 6 Geschichten und ein Motto, 1961
  • Die Reise nach Amalfi, Hörspiel, 1963
  • Die Pulvermühle, Kriminalroman, 1968
  • Bibelgeschichten, 1972
  • Widerstand gegen Wetterhähne. Lyrische Kürzel und andere Texte 1974
  • Eines langen Stromes Reise – Die Donau. Linie, Räume, Knotenpunkte, 1976
  • Ein Spiegelbild mit Feuersäule. Ein Lebensbericht, Autobiographie, 1979
  • Pilatus. Szenenfolge um den Prozess Jesu, 1982
  • Maria Theresia, 1980
  • Kaiser, König, Kellerhals, Heitere Erzählungen, 1981
  • Sie waren Zeitgenossen, Roman, 1983
  • Uns hebt die Welle. Liebe, Sex und Literatur, Ein Essay, 1984
  • Gegenruf, Gedichte, 1986
  • Jona, Jugendbuch, 1987
  • Herrscherinnen. Frauen, die Geschichte machten, 1991
  • Jirschi oder die Flucht ins Pianino, 1995
  • Ein Spiel ums andere, Erzählungen, 1996
  • Shakespeares Töchter, Drei Novellen, 1999
  • Bourdanins Kinder, Roman, 2001
  • Gertrud Fussenegger. Ein Gespräch über ihr Leben und Werk mit Rainer Hackel, 2005

Отличия и наградиРедактиране

  • 1942: Erster Preis beim Wettbewerb „Die Novelle des XX. Jahrhunderts
  • 1951: Награда Адалберт Щифтер
  • 1956: Förderpreis des Oldenburgischen Staatstheaters
  • 1962: Hauptpreis für Ostdeutsches Schrifttum
  • 1958: Nordgau-Kulturpreis der Stadt Amberg in der Kategorie „Dichtung“
  • 1963: Adalbert-Stifter-Preis
  • 1969: Награда Йохан Петер Хебел
  • 1972: Награда Андреас Грифиус
  • 1972: Hauptpreis des Sudetendeutschen Kulturbundes
  • 1972: Großer Kulturpreis der Sudetendeutschen Landsmannschaft
  • 1972: Verleihung des Professorentitels h. c.
  • 1979: Mozart-Preis der Alfred Toepfer Stiftung F.V.S.
  • 1979: Humboldt-Plakette
  • 1981: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
  • 1983: Konrad-Adenauer-Preis der Deutschland-Stiftung (von ihr abgelehnt)
  • 1984: Федерален орден за заслуги първа степен
  • 1987: Heinrich-Gleißner-Preis
  • 1992: DANUBIUS Donauland-Sachbuchpreis
  • 1993: Вайлхаймска литературна награда
  • 1993: Награда Жан Паул
  • 1999: Kulturmedaille des Landes Oberösterreich
  • 2002: Großes Goldenes Ehrenzeichen mit dem Stern für Verdienste um die Republik Österreich
  • 2004: Ehrenzeichen des Landes Tirol
  • 2007: Komturkreuz mit Stern des päpstlichen Silvesterordens von Papst Benedikt XVI.
  • 2007: Egerländer Kulturpreis Johannes-von-Tepl, Arbeitskreis Egerländer Kulturschaffender

БележкиРедактиране

  1. а б в г Ernst Klee: Das Kulturlexikon zum Dritten Reich. Wer war was vor und nach 1945. S. Fischer, Frankfurt am Main 2007, S. 172.
  2. Hannelore Schlaffer: Zeit des Raben, Zeit der Taube. In: Süddeutsche Zeitung. Nr. 106, 10. Mai 2010, S. 14.

Външни препраткиРедактиране