Герхард III (Холщайн-Рендсбург)

Герхард III Велики (на немски: Gerhard III, Der Große, „de groote Gert“; на датски: Gerhard 3, Grev Gert eller Den kullede (skaldede) greve; * 1293; † 1 април 1340, Ранерс, Източен Ютланд) от Рендсбургската линия на Дом Шауенбург, е граф на Холщайн-Рендсбург от (1304 – 1340) и херцог на Шлезвиг (1326 – 1329).[1] Той играе важна роля във вътрешната политика на Дания.

Герхард III
херцог на Шлезвиг
Печат на граф Герхард (S(IGILLUM) *GERARDI *COMITIS *HOLTSACIE *I * REYNESBORCH )
Печат на граф Герхард (S(IGILLUM) *GERARDI *COMITIS *HOLTSACIE *I * REYNESBORCH )
Роден
1293 г.
Починал
1 април 1340 г. (47 г.)
Управление
Период1326 – 1329
Други титлиграф на Холщайн-Рендсбург
Семейство
БащаХайнрих I фон Холщайн-Рендсбург
ДецаХайнрих II (Холщайн-Рендсбург)
Николаус (Холщайн-Рендсбург)
Герхард III в Общомедия

Герхард III е големият син и последник на първия граф на Холщайн-Рендсбург Хайнрих I (1258 – 1304) и Хайлвиг фон Бронкхорст (1265-сл. 1324), дъщеря на граф Флорис фон Бронкхорст (1222 – 1290).

След смъртта на баща му през 1304 г. Герхард става граф на Холщайн-Рендсбург, а братовчед му Йохан III управлява Холщайн-Кил.

През 1326 г. Герхард успява да постави на кралския трон малкия си племенник Валдемар III Датски (1314 – 1364), син на по-малката му сестра Аделхайд († януари 1350) и херцог Ерих II от Шлезвиг (1288 – 1325). На 15 август 1326 г. Валдемар му дава, като пръв от Шауенбургите, Херцогство Шлезвиг. Граф Герхард е опекун на Валдемар. Когато Валдемар загубва кралския трон през 1330 г. той взема сам титлата херцог на Шлезвиг.

Герхард остава един от най-могъщите личности в Дания и Шлезвиг. След смъртта на крал Кристоф II през 1332 г. той сам взема управлението на Ютланд и Фюн, а Йохан запазва остатъка. Опозицията на благородниците нараства и започват селски въстания. Благородниците, които дотогава го подкрепят, искат да поставят на трона Валдемар IV (1320 – 1375), най-малкият син на крал Кристоф II. През 1340 г. Герхард III е убит от датския рицар Нилс Ебезен († 1340).

Герхард III се жени за София фон Верле († 1339), дъщеря на Николаус фон Верле († 1316) и Рихса от Дания († 1308), дъщеря на датския крал Ерик V († 1286). С нея той има децата:

Литература

редактиране
  • Esben Albrectsen: Abelslægten og de schauenburgske hertuger, in: Carsten Porskrog Rasmussen u.a.: De slesvigske hertuger. Aabenraa 2005.
  • Esben Albrectsen, Das Abel-Geschlecht und die Schauenburger als Herzöge von Schleswig, Marion Hartwig und Frauke Witte (Übs.), in: Die Fürsten des Landes: Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg [De slevigske hertuger (2005); dt.], Carsten Porskrog Rasmussen (Hg.) im Auftr. der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, pp. 52 – 71. ISBN 978-3-529-02606-5
  • Karl Jansen: Gerhard III. (Graf von Holstein). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 738 – 740.
  • Wilhelm Koppe: Gerhard III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 266 f. (Digitalisat).
  • Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 1, Seite 600

Източници

редактиране
  1. Eduard Wippermann, Kurze Staatsgeschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein' S.61 Digitalisat