Герхард III (Холщайн-Рендсбург)
Герхард III Велики (на немски: Gerhard III, Der Große, „de groote Gert“; на датски: Gerhard 3, Grev Gert eller Den kullede (skaldede) greve; * 1293; † 1 април 1340, Ранерс, Източен Ютланд) от Рендсбургската линия на Дом Шауенбург, е граф на Холщайн-Рендсбург от (1304 – 1340) и херцог на Шлезвиг (1326 – 1329).[1] Той играе важна роля във вътрешната политика на Дания.
Герхард III | |
херцог на Шлезвиг | |
Печат на граф Герхард (S(IGILLUM) *GERARDI *COMITIS *HOLTSACIE *I * REYNESBORCH ) | |
Роден |
1293 г.
|
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | 1326 – 1329 |
Други титли | граф на Холщайн-Рендсбург |
Семейство | |
Баща | Хайнрих I фон Холщайн-Рендсбург |
Деца | Хайнрих II (Холщайн-Рендсбург) Николаус (Холщайн-Рендсбург) |
Герхард III в Общомедия |
Живот
редактиранеГерхард III е големият син и последник на първия граф на Холщайн-Рендсбург Хайнрих I (1258 – 1304) и Хайлвиг фон Бронкхорст (1265-сл. 1324), дъщеря на граф Флорис фон Бронкхорст (1222 – 1290).
След смъртта на баща му през 1304 г. Герхард става граф на Холщайн-Рендсбург, а братовчед му Йохан III управлява Холщайн-Кил.
През 1326 г. Герхард успява да постави на кралския трон малкия си племенник Валдемар III Датски (1314 – 1364), син на по-малката му сестра Аделхайд († януари 1350) и херцог Ерих II от Шлезвиг (1288 – 1325). На 15 август 1326 г. Валдемар му дава, като пръв от Шауенбургите, Херцогство Шлезвиг. Граф Герхард е опекун на Валдемар. Когато Валдемар загубва кралския трон през 1330 г. той взема сам титлата херцог на Шлезвиг.
Герхард остава един от най-могъщите личности в Дания и Шлезвиг. След смъртта на крал Кристоф II през 1332 г. той сам взема управлението на Ютланд и Фюн, а Йохан запазва остатъка. Опозицията на благородниците нараства и започват селски въстания. Благородниците, които дотогава го подкрепят, искат да поставят на трона Валдемар IV (1320 – 1375), най-малкият син на крал Кристоф II. През 1340 г. Герхард III е убит от датския рицар Нилс Ебезен († 1340).
Фамилия
редактиранеГерхард III се жени за София фон Верле († 1339), дъщеря на Николаус фон Верле († 1316) и Рихса от Дания († 1308), дъщеря на датския крал Ерик V († 1286). С нея той има децата:
- Хайнрих II (1317 – 1384), граф на Холщайн-Рендсбург от 1340 до 1384 г. и херцог на Южен Шлезвиг
- Николаус (1321 – 1397), граф на Холщайн-Рендсбург
- Адолф (* ок. 1330)
- Елизабет (1340 – 1402), абатиса в Елтен
Литература
редактиране- Esben Albrectsen: Abelslægten og de schauenburgske hertuger, in: Carsten Porskrog Rasmussen u.a.: De slesvigske hertuger. Aabenraa 2005.
- Esben Albrectsen, Das Abel-Geschlecht und die Schauenburger als Herzöge von Schleswig, Marion Hartwig und Frauke Witte (Übs.), in: Die Fürsten des Landes: Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg [De slevigske hertuger (2005); dt.], Carsten Porskrog Rasmussen (Hg.) im Auftr. der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, pp. 52 – 71. ISBN 978-3-529-02606-5
- Karl Jansen: Gerhard III. (Graf von Holstein). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 738 – 740.
- Wilhelm Koppe: Gerhard III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 266 f. (Digitalisat).
- Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 1, Seite 600
Източници
редактиране- ↑ Eduard Wippermann, Kurze Staatsgeschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein' S.61 Digitalisat