Герхард III (Холщайн-Рендсбург)

Герхард III Велики (на немски: Gerhard III, Der Große, "de groote Gert"; на датски: Gerhard 3, Grev Gert eller Den kullede (skaldede) greve, * 1293, † 1 април 1340 в Ранерс, Източен Ютланд) от Рендсбургската линия на Дом Шауенбург е граф на Холщайн-Рендсбург от 1304 до 1340 г. и херцог на Шлезвиг от 1326 до 1329 г.[1] Той играе важна роля във вътрешната политика на Дания.

Герхард III
херцог на Шлезвиг
Управление от 1326 до 1329 г.
Лични данни
Роден
Починал
Ранерс, Източен Ютланд
Други титли граф на Холщайн-Рендсбург
Семейство
Баща Хайнрих I
Майка Хайлвиг фон Бронкхорст
Брак София фон Верле
Потомци Хайнрих II, Николаус, Адолф, Елизабет
Герхард III в Общомедия
Печат на граф Герхард (S(IGILLUM) *GERARDI *COMITIS *HOLTSACIE *I * REYNESBORCH )

Герхард III е големият син и последник на първия граф на Холщайн-Рендсбург Хайнрих I (1258–1304) и Хайлвиг фон Бронкхорст (1265-сл. 1324), дъщеря на граф Флорис фон Бронкхорст (1222-1290). След смъртта на баща му през 1304 г. Герхард става граф на Холщайн-Рендсбург, а братовчед му Йохан III управлява Холщайн-Кил.

През 1326 г. Герхард успява да постави на кралския трон малкия си племенник Валдемар III Датски (1314–1364), син на по-малката му сестра Аделхайд († януари 1350) и херцог Ерих II от Шлезвиг (1288-1325). На 15 август 1326 г. Валдемар му дава, като пръв от Шауенбургите, херцогство Шлезвиг. Граф Герхард е опекун на Валдемар. Когато Валдемар загубва кралския трон през 1330 г. той взема сам титлата херцог на Шлезвиг.

Герхард остава един от най-могъщите личности в Дания и Шлезвиг. След смъртта на крал Христоф II през 1332 г. той сам взема управлението на Ютланд и Фюн, а Йохан запазва остатъка. Опозицията на благородниците нараства и започват селски въстания. Благородниците, които дотогава го подкрепят, искат да поставят на трона Валдемар IV (1320–1375), най-малкият син на крал Христоф II. През 1340 г. Герхард III е убит от датския рицар Нилс Ебезен († 1340).

ФамилияРедактиране

Герхард III се жени за София фон Верле († 1339), дъщеря на Николаус фон Верле († 1316) и Рихса от Дания († 1308), дъщеря на датския крал Ерик V († 1286). С нея той има децата:

  • Хайнрих II (1317 – 1384), граф на Холщайн-Рендсбург от 1340 до 1384 г. и херцог на Южен-Шлезвиг
  • Николаус (1321 – 1397), граф на Холщайн-Рендсбург
  • Адолф (* ок. 1330)
  • Елизабет (1340 – 1402), абатиса в Елтен

ЛитератураРедактиране

  • Esben Albrectsen: Abelslægten og de schauenburgske hertuger, in: Carsten Porskrog Rasmussen u.a.: De slesvigske hertuger. Aabenraa 2005.
  • Esben Albrectsen, Das Abel-Geschlecht und die Schauenburger als Herzöge von Schleswig, Marion Hartwig und Frauke Witte (Übs.), in: Die Fürsten des Landes: Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg [De slevigske hertuger (2005); dt.], Carsten Porskrog Rasmussen (Hg.) im Auftr. der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, pp. 52-71. ISBN 978-3-529-02606-5
  • Karl Jansen: Gerhard III. (Graf von Holstein). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 738–740.
  • Wilhelm Koppe: Gerhard III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 266 f. (Digitalisat).
  • Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 1, Seite 600

ИзточнициРедактиране

  1. Eduard Wippermann, Kurze Staatsgeschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein' S.61 Digitalisat