Гершон Барах (на английски: Gershon Barag) е израелски психоаналитик и лекар-дерматолог.

Гершон Барах
Gershon Barag
израелски психоаналитик
Роден
1902 г.
Починал
26 май 1957 г. (55 г.)
Националност Израел
Научна дейност
ОбластПсихология

Биография

редактиране

Роден е през 1902 година в Руската империя, но когато е малък родителите му се местят в Палестина. Завършва гимназията Херцел в Тел Авив. По-късно се мести във Франкфурт на Майн. Там през 1922 г. започва да учи медицина, като през 1926 заминава за един семестър в Берлин. Получава медицинската си степен през 1927 във Франкфурт. Пише докторска дисертация под ръководството на професор Херксхаймер на тема „Венерическия сифилис, резистентен на Салварзан“. Сближава се с Карл Ландауер и впоследствие иска от него да го анализира. Тъй като двамата са станали прекалено близки, Ландауер му отказва и го препраща към Психоаналитичния институт в Берлин. Там преминава обучителна анализа при Йеньо Харник за около 2 години. По-късно придобива лиценз за упражняване на медицинската си професия и работи в различни болници и санаториуми. През това време жена му започва да учи медицина, а след това и психоанализа под негово влияние.

След идването на власт на Хитлер през 1933 година, лицензът му е отнет и той заминава да работи в частна институция в Литенхайд, Швейцария, където се помещават 600 души. За кратко остава в Лондон, където се ражда и синът му Дан, който по-късно става археолог. По това време се жени. През 1933 г. заедно с Макс Айтингон, Илия Шалит, жена си Герда, Ана Смелянски, Вики Бен-Тал и Рут Яфе, създава Психоаналитичното общество на Палестина.[1] В края на 1935 се местят в Тел Авив, където на следващата година е приет в Психоаналитичното общество на Палестина.

Барах не подкрепя лаическата анализа и смята, че психоанализата е част от медицината.[2]

Умира на 26 май 1957 година в Тел Авив на 55-годишна възраст.

Барах разглежда месианската идея за Златната епоха, като колективна надежда, а вярата за живот след смъртта като „лична фантазия“. Според него светата Троица е „интернализация на майката и бащата вътре в Аз-а.“[3] Той открива, че у юдаизма такава патрицентрична религия могат да бъдат открити черти на богиня-майка и че всяка божествена фигура носи и мъжки, и женски черти.

Библиография

редактиране
  • Zur Psychoanalyse der Prostitution, Imago 23, 330 – 362, 1937
  • 1947a, The mother in the religious concepts of Judaism, Amer. Imago, 4, 1, 32 – 53
  • 1947b, Question of Jewish monotheism, Amer. Imago 4, 3, 8 – 25
  1. International dictionary of psychoanalysis (2002). Ed. by A. de Mijolla. Paris 2005, p. 876
  2. Gumbel, E. (1958). Dr. Gershon Barag. Int. J. Psycho-Anal., 39:618
  3. Gumbel, E. (1958). Dr. Gershon Barag. Int. J. Psycho-Anal., 39:618

Източници

редактиране
  • International dictionary of psychoanalysis (2002). Ed. by A. de Mijolla. Paris 2005
  • Gumbel, E. (1958). Dr. Gershon Barag. Int. J. Psycho-Anal., 39:617 – 619.