Гигантски японски стършел
Гигантският японски стършел (Vespa mandarinia japonica) е жилещо насекомо – подвид на гигантския азиатски стършел (Vespa mandarinia).[1] Представлява голямо насекомо, като възрастните индивиди достигат до 4 cm дължина и развиват 6 cm размах на крилата. Притежава голяма жълта глава с две големи и три малки очи, кафяв торакс с крила и коремче с кафяви и жълти ивици. Както подсказва името му, този вид стършел обитава японските острови, като предпочита селскостопанските райони, където може да намери високи дървета за гнездене.[2] Японското название на този вид стършели е сузумебачи (スズメバチ（雀蜂、胡蜂）, „Врабче-пчела“)
| Гигантски японски стършел | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Radoszkowski, 1857 | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Гигантският японски стършел живее в колонии. Работничките събират храна, за да хранят ларвите в гнездото. В менюто им влизат главно насекоми, голяма част от които са вредители по културите и поради това гигантският японски стършел често се смята за полезно насекомо. С мощните си челюсти работничките разчленяват телата на своите жертви, за да отнесат в гнездото само най-питателните части като, например, летателните мускули. В гнездото работничките сдъвкват плячката, превръщайки я в паста, с която хранят своите ларви, които в замяна отделят течност, с която се хранят работничките. Тази течност, известна като веспааминоацид (VAAM), е единствената храна, с която работничката се храни през целия си живот на възрастно насекомо, което е забележително, като се има предвид, че един възрастен индивид може да измине 100 km на ден и да развива скорост на летене от 40 km/h. Веспааминоацидът позволява интензивна мускулна дейност за продължителен период от време, поради което често се синтезира в лабораторни условия, за да се използва като стимулатор за спортисти.[3]
Избиване на пчелите редактиране
В Япония все повече пчелари се преориентират към отглеждането на европейска медоносна пчела (Apis mellifera), която е предпочитана пред японската медоносна пчела (Apis cerana japonica) заради по-големите количества мед, които се добиват от европейския вид.
Европейската медоносна пчела обаче е лесна и предпочитана плячка за гигансткия японски стършел. Ако един стършел открие пчелен кошер, той маркира кошера, като оставя феромон, който привлича другите стършели от гнездото.[4] Един гигантски стършел може да убие около 40 пчели за минута, а група от 30 възрастни индивида унищожава пчелен кошер от 30 хиляди пчели за малко повече от три часа.[5] Основна цел на стършелите са ларвите на пчелите и медът, с които стършелите хранят своите ларви.
От друга страна, японската медоносна пчела е развила механизъм за защита срещу гигантския стършел. Когато един стършел, който се приближава до пчелния кошер, за да го маркира с феромон, бъде забелязан от пчелите, рояк от около 500 разярени японски пчели излитат от кошера и се скупчват около стършела, образувайки плътна топка около него.[2][4] Чрез вибриране с телата си, пчелите отделят телесна температура и въглероден диоксид, които насочват чрез крилата си към центъра на топката, повишавайки температурата в нея до около 47 °C[4], а концентрацията на въглероден диоксод – до нива, при които стършелът не може да оцелее. И тъй като при тези условия пчелите оцеляват при по-високи температури от стършела, последният умира, преди да е оставил феромонна следа по кошера на пчелите.[6]
Отровата на стършела редактиране
Гигантският японски стършел е голям и плашещ, но не е агресивен, освен ако се чувства застрашен. Възрастните притежават отрова, която впръскват чрез своето 6 милиметрово жило и която атакува нервната система и унищожава меките тъкани на жертвите.[2] Отровата на гигантския японски стършел не е по-смъртоносна от отровата на други отровни стършели (притежава смъртоносна концентрация LD50 от 4,6 мг./кг, което е четири пъти по-малко от отровата на Филипинския стършел – LD50 1.4 мг./кг). Опасността от отровата на гигантския японски стършел се крие в голямото количество, което стършелът отделя с всяко едно ужилване.[7] Ужилването е изключително болезнено и налага спешна хоспитализация. Освен това ужилването от гигантски японски стършел може да причини и бъбречна недостатъчност.[8] Всяка година в Япония средно 40 души умират от анафилактичен шок след ужилване от гигантски стършел.
Бележки редактиране
- ↑ Checklist of the species in the subfamily Vespinae (Insecta: Hymenoptera: Vespidae) // 1997. с. 51 – 92.
- ↑ а б в Ross 2007, с. 9 – 11
- ↑ VAAM Energy: Vespa Amino Acid Mixture Metabolize Fat Into Energy // Посетен на 2016-04-20.
- ↑ а б в Ono et al. 1995, abstract
- ↑ 30 Japanese Giant Hornets kill 30 000 Honey Bees // Посетен на 4 September 2019.
- ↑ Sugahara & Sakamoto 2009
- ↑ Schmidt et al. 1986
- ↑ Branigan, Tania. Hornet attacks kill dozens in China // The Guardian. 26 September 2013.
Източници редактиране
- Hornet venoms: Lethalities and lethal capacities // Elsevier, 1986. с. 950 – 954.
- Heat and carbon dioxide generated by honeybees jointly act to kill hornets // 2009. с. 1133 – 1136.
- Ross, Piper. Extraordinary Animals: An Encyclopedia of Curious and Unusual Animals // 2007. с. 9 – 11.
- Unusual thermal defence by a honeybee against mass attack by hornets // 1995. с. 334 – 336.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japanese giant hornet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |