Гниляне (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гниляне.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, изглаждане на превода. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Гниляне или Гиляни (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, на албански: Gjilani или Gjilan; на сръбски: Гњилане или Gnjilane) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.
| Гниляне Gjilani/Gjilan | |
 | |
 Централната част на града през 2008 година | |
  Гниляне | |
| Страна |  Косово |
|---|---|
| Окръг | Гнилянски |
| Община | Гниляне |
| Площ | 515 km² |
| Надм. височина | 483 m |
| Население | 73 125 души (2010) |
| Пощенски код | 38250 |
| Телефонен код | (+381) 0280 |
| Официален сайт | kk.rks-gov.net/gjilan |
| Гниляне в Общомедия | |
Географско положение, граници и размер – Релефът редактиране
Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република Косово. Площта ѝ е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката – 110 464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители – един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.).[1]
Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.
Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.
Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.[1]
История редактиране
Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.[2]
В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е освободено от своята първа сръбска окупация. Край града са погребани 76 български войници и офицери от Първата световна война.[3]
По време на Втората световна война районът на Гниляне е под българско управление.
По времето на обединена Югославия там има завод за радиатори и тютюнева фабрика. На 30 октомври 1972 година в града е осъществен показен противобългарски съдебен процес срещу българския гимназиален учител от местното икономическо училище Петър Захаров, открито отхвърлял поне от 1969 година Македонизма освен в града и в Лесковац, Ниш и Цариброд, заявявайки истината за българския произход на местните славянски жители на Македония и техните език и култура и наричайки СР Македония в състава на Титова Югославия фикция и временно и искуствено решение, заради което е осъден на 8 години затвор за „вражеска пропаганда“ по член 118 - ти от Наказателния кодекс на СР Сърбия.[4]
Население редактиране
| Година | Население |
|---|---|
| 1948 | 8613 |
| 1953 | 9250 |
| 1961 | 12 681 |
| 1971 | 21 258 |
| 1981 | 35 229 |
| 1991 | 51 912 |
| 2010 | 73 125 |
Известни личности редактиране
(Kосонски писатели, поети)
Побратимени градове редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Prof.dr.Tefik Basha. Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефът. n-10.
- ↑ Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 442.
Литература редактиране
- 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, Тирана, 2009 г.
- 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, Прищина, 1997 г.
- 3. статистическа служба на Косово; Прищина, 2009 г.
- 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, Косово, космическа служба по история, Прищина, 1974 г.
- 5. Косово веднъж и днес, Белград, 1973 г., стр. 673.
- 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на Косово, 1878 – 1941 г., Прищина, 2004 г.
- 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 – 1912, Prishtina, 1998.
- 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 – 1945 г., Ниш, 1975 г.
- 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (Naselje i poreklo stanovnishtva), Белград, 1935 г.
