Ги Гофет

белгийски поет и писател

Ги Гофет (на френски: Guy Goffette) е белгийски поет и писател на произведения в жанра драма.

Ги Гофет
Ги Гофет, 2008 г.
Ги Гофет, 2008 г.
Роден 18 април 1947 г. (74 г.)
Професия писател, поет
Националност  Белгия
Активен период 1969 -
Жанр драма, поезия

Повлиян от
Уебсайт
Ги Гофет в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Ги Гофет е роден на 18 април 1947 г. в Жамоан, Шини, Белгия.

Работи последователно като учител, печатар, библиотекар, преводач, литературен критик и издател. Пътува в много европейски страни преди да се установи в Париж. Рецензент е в издателство „Галимар“.

През 1969 г. публикува първият си сборник с поезия. През 1989 г. е отличен с наградата „Маларме“ за поетичния сборник „Възхвала на една провинциална кухня“. През 2001 г. му е присъдена Голямата награда за поезия на Френската академия за цялостното му творчество. През 2006 г. получава наградата „Марсел Панол“, а през 2010 г. наградата „Гонкур“ за цялостно творчество.

Първият му роман „С лято около шията“ е издаден през 2001 г. За него е удостоен с наградата „Феликс Деней“на Академията за френски език и литература на Белгия.

Ги Гофет живее в Париж.

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

  • Un été autour du cou (2001) – награда „Феликс Деней“
    С лято около шията, изд.: ИК „Колибри“, София (2006), прев. Росица Ташева
  • Une enfance lingère (2006) – награди „Виктор Росел“ и „Марсел Панол“
  • Presqu'elles (2009)
  • Tombeau du Capricorne (2009)
  • Géronimo a mal au dos (2013)

ПоезияРедактиране

  • Quotidien rouge (1971)
  • Nomadie (1979)
  • Huit muses neuves et nues (1983)
  • Solo d'ombres (1983) – награда „Ги Леви-Мано“
  • Prologue à une maison sans murs (1983)
  • Le Dormeur près du toit (1983)
  • Pour saluer André Frénaud (1987)
  • Le Relèvement d'Icare (1987) – с Ив Бергере
  • Éloge pour une cuisine de province (1988) – награда „Маларме“
    Възхвала на една провинциална кухня, изд. „Фонд. за българска литература“ (2012), прев. Аксиния Михайлова
  • Chemin des roses (1991) – с Бернар Ноел
  • La Vie promise (1991)
  • Le Pêcheur d’eau (1995)
  • Un manteau de fortune (2001)
  • Sur le fil des collines (2001)
  • Le Seul Jardin (2001)
  • Poètes pour le temps présent (2003)
  • L'Adieu aux lisières (2007)
  • Petits riens pour jours absolus (2016)

НовелиРедактиране

  • L'Ami du jars (1991)

СборнициРедактиране

  • Partance (1995)
  • Verlaine d’ardoise et de pluie (1996)
  • Elle, par bonheur et toujours nue (1998)
    Завинаги гола, изд. „Фонд. за българска литература“ (2012), прев. Аксиния Михайлова
  • Partance et autres lieux suivi de Nema problema 2000) – награда „Валери-Ларбо“
  • Tacatam blues (2000)
  • Jean Dieuzaide: Corps et (2006)
  • L'Autre Verlaine (2007)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране