Ги (Гвидо) дьо Лузинян (на френски: Guy de Lusignan; * ок. 1150, † 1194) е френски рицар – една от емблематичните фигури в историята на кръстоносните войни от края на 12 век. Чрез брака си за йерусалимската кралица Сибила Ги дьо Лузинян става jure uxoris крал на Йерусалим от 1186 до 1192, а от 1192 до 1194 г. е и сеньор на Кипър.

Ги дьо Лузинян
Guy de Lusignan
крал на Йерусалим,
сеньор на Кипър
Роден
1150 г.
Починал
18 юли 1194 г. (44 г.)
ПогребанНикозия, Кипър
Управление
Период1186 1192 (Йерусалим);
11921194 (Кипър)
Коронация1186
Герб
Семейство
РодЛузинян
СъпругаСибила Йерусалимска (1180)
Ги дьо Лузинян в Общомедия

Произход

редактиране

Той е син на Хуго VIII дьо Лузинян (* ок. 1106, † 1173) и съпругата му Бургон дьо Ранкон.

Брак със Сибила. Управление

редактиране

Пристигнал в Светите земи на неизвестна дата, през 1180 г. Ги дьо Лузинян се жени за Сибила Йерусалимска (1160 – 1190) – сестра и единствена наследница на йерусалимския крал Балдуин IV (1161 – 1185), вдовица на Вилхелм Монфератски „Дългия меч“ († 1177), граф на Яфа и Аскалон в Йерусалимското кралство, и майка на Балдуин V († 1186). Бракът е политическа сделка, целяща да предотврати външна намеса и планиран преврат в кралството.

Поради влошаващото се здраве на краля Ги е назначен за регент на кралството. След като съпругата му наследява брат си на престола, тя коронова Ги дьо Лузинян за свой съвладетел. Управлението на Дьо Лузинян в Йерусалим е белязано от кръвопролитни конфликти между кръстоносците и айюбидите, предвождани от Саладин, чиято кулминация е катастрофалната битка при Хатин от юли 1187, в която самият крал е пленен, и последвалото три месеца по-късно падане на Йерусалим.

Прекарал година пленничество в Дамаск, Ги е освободен от Саладин. След като получава от Конрад Монфератски (съпругът на Изабела I Йерусалимска, сестрата на Сибила) унизителен отказ да влезе в Тир – последната християнска крепост на Йерусалимското кралство, Ги участва в обсадата на Акра през 1189 г. Обсадата на Акра се превръща в кулминация на Tретия кръстоносен поход, предвождан от френския крал Филип II Огюст и английския крал Ричард I Лъвското сърце. След победата при Акра между овдовелия вече Ги дьо Лузинян и Конрад Монфератски избухва спор за короната на Йерусалим. Въпреки че Ги се ползва с подкрепата на английския крал Ричард I, йерусалимските барони избират за крал през 1192 г. Конрад Монфератски, който обаче е убит от асасини дни след избирането си. Ролята на Ричард I и Ги дьо Лузиян в покушението над Конрад Монфератски обаче остава неизяснена. Въпреки всичко, Ги дьо Лузинян е компенсиран за загубата на йерусалимската корона, като получава от Ричард I управлението на Кипър, който английският крал е успял да завоюва от Византия. Ги управлява Кипър до смъртта си през 1194 г., когато е наследен от брат си Амори I дьо Лузинян.

Ги дьо Лузинян се жени през април 1180 г. за Сибила Йерусалимска (* 1159, † 1190), дъщеря на крал Амори I Йерусалимски и Агнес дьо Куртене. Te имат 4 деца:

  • Алис дьо Лузинян († 1190)
  • Mари дьо Лузинян († 1190)
  • и две други.

Източници

редактиране
  • Runciman, Steven (1952). A History of the Crusades: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187 (Vol. 2). Cambridge: Cambridge University Press. p. 459. ISBN 0-521-34771-8.
  • Peter W. Edbury: The Kingdom of Cyprus and the Crusaders 1191 – 1374. Cambridge University Press, Cambridge 2000 (1191).
  • Runciman Steven A History of the Crusades: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187 (Vol. 2). Cambridge: Cambridge University Press, 1952. p. 460. ISBN 0-521-34771-8.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Guy of Lusignan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​