Главановци (област Перник)

българско село
(пренасочване от Главановци (Област Перник))
Disambig.svg За другото българско село вижте Главановци (област Монтана).

Главановци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Главановци
Изглед към Главановци от запад
Изглед към Главановци от запад
Общи данни
Население72 души[1] (15 септември 2022 година)
13,5 души/km²
Землище5,359 km²
Надм. височина762 m
Пощ. код2480
Тел. код07734
МПС кодРК
ЕКАТТЕ14979
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Главановци се намира планински район в историко-географска област Краище. Разположено е амфитеатрално по склона на каменист хълм в най-тясната част на Знеполе (Трънската котловина). Главановци граничи със селата Насалевци, Милославци и Лешниковци. На север граничи с гористия хълм, а на юг с Ерма река, поради което обработваемата земя в землището на селото е ограничена.

 
Път свързващ с. Главановци със с. Ярловци през река Ерма

Отначало център му е бил карстовият извор, но по-късно, когато селото се развива, той се пренася на главното шосе, сега Републикански път II-63, където са разположени общината, пощата, училището, здравната станция и др. Така се образува Главановски Ан (Главановски хан).

ИсторияРедактиране

Коренът на населеното място идва от глав [2] [3] В стари документи и османски регистри селото е записвано като: Главановци в 1454 г.[4]; Гълавановча, Галаванофча в 1576 г.[5][6]; Галавануфча в 1624 г.[7]; Главановци в Номоканон от 1689 (зап. л. 9б, Опис I 204); Главановци в 1878 г.[8]

По предание първи заселници били фамилиите[9] Буринови, а стари родове са: Копаранови, Рашени, Бойчови, Милошеви, Буринови, Цвейни, Маркови, Караджини и Зубини, на чиито имена са наречени и махалите.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Сред околните природни забележителности са вр. Щърби камик (1479 m) в планината Руй, планината Рудина и р. Ерма.

 
Народно читалище „Христо Ботев“ в Главановци


ЛичностиРедактиране

 
Мемориален паметник на Йона Паунов – партизанин от Трънския партизански отряд

ИзточнициРедактиране

  • Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Трънските думи – речник на регионалния говор. София, „Изток-запад“, 2011. ISBN 978-954-9380-09-5.
  3. Атанасов, Славчо. Насалевци. София, Отечествен фронт, 1987. с. 225.
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.369
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  6. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  7. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.388
  8. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  9. Насалевци. София, „Отечествен фронт“, 1987. ISBN 978-954-383-010-7. с. 133.
  10. www.pk.government.bg