Гладиус
Гладиус (на латински: gladius) е къс римски меч, заимстван от испанския gladius hispaniensis след края на Втората Пуническа война[1]. Оръжието е изработено от желязо или стомана и разполага със стесняващо се към върха половин-метрово острие, а дръжката на ефесът се изработва от бронз или слонова кост. Носи се от римските легионери в ножница на ремък (balteus), преметнат през лявото рамо. Така мечът стои на десния хълбок и войникът може да го извади, без да променя положението на щита scutum. Така бойната ръкопашна техника на римляните след реформите на Гай Марий се изразява в това да мушка врага иззад прикритието на големите си щитове[2].
| Гладиус Gladius | |
 Съвременна възстановка на гладиус от помпейски тип | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Меч |
| Произход | Иберия, Древен Рим |
| Арсенал |  Римски легион |
| Период | Античност |
| Разпространение | Европа, Северна Африка, Близък изток |
| Дължина на острието | 45 – 68 см |
| Обща дължина | 60 – 85 см |
| Тегло | 0.7 – 1.0 кг |
| Гладиус в Общомедия | |
През I век гладиусът претърпява някои технически изменения – дължината му намалява от 55 до 45 см, а острието му се видоизменя в такова с паралелни краища, а заострената част става по-къса. Познати са няколко разновидности на гладиуса, различавали се по дължината си и дължината на върха, а също така и по произхода си[3]. Най-дълъг е тип „Майнц“ /55 см./, с връх от 6,25 до 7,5 см. Тип „Фулъм“ бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга. Тип „Помпей“ е най-разпространен – дължина на острието 45 см, а върхът – най-къс – 5 см. Както подсказва названието му, мечът гладиус е използван от гладиаторите в гладиаторски битки. [4]. След II век гладиусът постепенно е заменен във въоръжението на легионерите от спатата. Дръжката от слонова кост е била предназначена за войниците с по висок ранг, командващи взводове и отделения. Ножницата / канията също е била по богато украсена от тази на редовите войници.
-
Gladius hispaniensis, прототип на римския гладиус -
Легионер с гладиус, възстановка -
Дървен тренировъчен гладиус, наречен рудис
-Segunda_Edad_del_Hierro.jpg)
Източници редактиране
- ↑ Penrose, Jane (2008). Rome and Her Enemies: An Empire Created and Destroyed by War. Osprey Publishing. pp. 121 – 122. ISBN 1-84603-336-5.
- ↑ Vegetius De Re Militari 2.15
- ↑ Walter NICODEMI, Carlo MAPELLI, Roberto VENTURINI and Riccardo RIVA: ISIJ Int., 45 (2006), 1358.
- ↑ Модели на остриета за гладиус, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930054021/http://www.mambri.com/legio%20fabrica.data/gla18.jpg, посетен на 16 октомври 2006
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Гладиус- Roman Military Equipment at the Roman Numismatic Gallery (romancoins.info)
- Legio XX Gladius
- Legio XXIV Gladiator page
- The Roman Legionary and His Equipment in The First Century AD: An Assessment of the findings of The Ermine Street Guard. // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2015-10-28.
- Iron of the Empire: The History and Development of the Roman Gladius (myArmoury.com article)
- Janet Lang, Study of the Metallography of Some Roman Swords
- Niko Silvester, FROM RAPIER TO LANGSAX: Sword Structure in the British Isles in the Bronze and Iron Ages
- Richard F. Burton, THE SWORD AMONGST THE BARBARIANS (EARLY ROMAN EMPIRE).
- Taylor, Michael J. „Sword of the Republic: The Gladius Hispaniensis.“ Classic Arms and Militaria Magazine. October 2011.
