Глад в Древен Египет

Тази статия е част от
Ежедневие в Древен Египет

Благосъстоянието на египетския селянин е зависело от пълноводието на река Нил –– прекалено голямото покачване на нивото на реката, както и прекаленият ѝ спад застрашавали селскостопанските култури. Тогава надвисвала опасността да настъпи пустинният глад и в долината на Нил да нахлуят номадите (виж бедуини), а те, в зависимост от периода, прониквали мирно или нахлували воювайки.

Това се е случвало и във времето на анархия през преходните периоди, когато централната власт не съществува, а дигите и напоителните канали били запуснати, въоръжени банди опустошавали страната и гладът вилнеел още по-безмилостно. В тези периоди хората били принудени да ограбват гробници, за да намерят необходимите средства за храна, чиято стойност се измервала в злато.

Текстовете са съхранили спомена за многобройни периоди на масов глад. Така например библейското изпитание на Йосиф не е лишено от основание – от него научаваме и за мерките, които били предприемани срещу очакваните кризи чрез изграждане на хамбари за жито в годините на изобилие. Въпреки това се случвало непредвидено да настъпи масов глад, който е същинско бедствие за цялото население на Египет.

Ето какво гласи една стела в Сехел: „Зърното беше оскъдно, семето беше изсъхнало, храната не достигаше, всички бяха лишени от реколтата си. Хората вече не можеха и да ходят; децата плачеха, младите мъже бяха сломени, а старците бяха с мъка на сърцето, седнали на земята със свити крака и прибрани ръце. Дори придворните страдаха от лишение, храмовете бяха затворени, а светилищата тънеха в прах. С две думи – всичко живо беше потънало в скръб.“