Гледачево
Гледàчево е бивше село в Южна България, община Раднево, област Стара Загора.
Гледачево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1 човек[1] (15 март 2024 г.) 0,0502 души/km² |
Землище | 25,916 km² |
Надм. височина | 128 m |
Пощ. код | 6263 |
Тел. код | ? |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 15062 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Раднево Георги Петров (БСДП, ЗНС; 2023) |
География
редактиранеКъм днешно време землището на селото попада изцяло в мини Марица-изток. Багери изкопават селото от 2001 до началото на 2009 г., когато останалата южна част е заличена.
История
редактиранеДо 1906 г. селото се нарича Куфалчево. Предполага се, че името Гледачево се мотивира от факта, че турчинът, управлявал селото преди Освобождението, имал наблюдателна кула, от която гледал към земите си. На 17 март 1982 г. е взето решение за изселването на село Гледачево (по това време населявано от около 1000 души), което трябва да завърши към края на 1987 г. На жителите са предоставени обезщетения и е позволено да се заселят в съседните градове Раднево и Гълъбово.[2][3]
Население
редактиране1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 |
---|---|---|---|---|---|---|
1089 | 1163 | 1149 | 1146 | 1023 | 478 | 329 |
1994 | 1996 | 1998 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 |
279 | 249 | 209 | 167 | 0 | 0 | 0 |
Археология
редактиранеВ средновековното селище от последната четвърт на 12 век от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени посевна врана (Corvus frugilegus) и домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). От доц. Георги Рибаров са намерени и останки от изчезналия тур (Bos primigenius), както и от благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus) и още 8 вида диви и домашни бозайници.[5]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заради мини „Марица-изток“ местят шесто село в Тракия
- ↑ Мъртво село ще гласува за президент
- ↑ Справка за населението на с. Гледачево, общ. Раднево, обл. Стара Загора
- ↑ Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.