Гледачево

село в община Раднево, обл. Стара Загора

Гледàчево е бивше село в Южна България, община Раднево, област Стара Загора.

Гледачево
България
42.2572° с. ш. 26.0222° и. д.
Гледачево
Област Стара Загора
42.2572° с. ш. 26.0222° и. д.
Гледачево
Общи данни
Население1 човек[1] (15 март 2024 г.)
0,0502 души/km²
Землище25,916 km²
Надм. височина128 m
Пощ. код6263
Тел. код?
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ15062
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Раднево
Георги Петров
(БСДП, ЗНС; 2023)

География

редактиране

Към днешно време землището на селото попада изцяло в мини Марица-изток. Багери изкопават селото от 2001 до началото на 2009 г., когато останалата южна част е заличена.

До 1906 г. селото се нарича Куфалчево. Предполага се, че името Гледачево се мотивира от факта, че турчинът, управлявал селото преди Освобождението, имал наблюдателна кула, от която гледал към земите си. На 17 март 1982 г. е взето решение за изселването на село Гледачево (по това време населявано от около 1000 души), което трябва да завърши към края на 1987 г. На жителите са предоставени обезщетения и е позволено да се заселят в съседните градове Раднево и Гълъбово.[2][3]

Население

редактиране
Население по години[4]
1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992
1089 1163 1149 1146 1023 478 329
1994 1996 1998 2000 2005 2010 2015
279 249 209 167 0 0 0

Археология

редактиране

В средновековното селище от последната четвърт на 12 век от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени посевна врана (Corvus frugilegus) и домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). От доц. Георги Рибаров са намерени и останки от изчезналия тур (Bos primigenius), както и от благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus) и още 8 вида диви и домашни бозайници.[5]

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Заради мини „Марица-изток“ местят шесто село в Тракия
  3. Мъртво село ще гласува за президент
  4. Справка за населението на с. Гледачево, общ. Раднево, обл. Стара Загора
  5. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.

Външни препратки

редактиране