Глигор Стойковски

северномакедонски журналист, публицист и поет

Глигор Стойковски (на македонска литературна норма: Глигор Стојковски) е северномакедонски журналист, публицист и поет.[1]

Глигор Стойковски
Глигор Стојковски
северномакедонски писател
Роден
7 август 1952 г. (72 г.)
Учил вСкопски университет

Биография

редактиране

Глигор Стойковски е роден на 7 август 1952 година в гостиварското село Вълковия, тогава във Федеративна народна република Югославия, днес в Северна Македония. Завършва югославска книжовност във Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като новинар и редактор на културния отдел във вестницик „Нова Македония“ от 1976 до 1999 година, като от 1985 до 1998 година е редактор на притурката на вестника „Лик“. От 1999 до 2001 година е новинар в „Утрински Весник“, а от 2001 до 2007 година е главен редактор и изпълнителен директор на „Култура“.[1]

Автор е на книги с поезия и публицистика.[1] В 1997 година за книгата „Забравено око на небето“ („Заборавено око на небото“) печели наградата „Братя Миладиновци“.[2] Превеждан е на английски, италиански, румънски, сръбски и хърватски и е адаптиран на книжовен български език.[1]

Библиография

редактиране
Име Име Година
„Почивка в чисти частички“ „Починка во чисти честички“ 1979
„Паяк“ „Пајак“ 1984
„Очно дъно“ „Очно дно“ 1990
„Окървавени мугри – как загина Кочо Рацин“ „Искрвавени мугри – како загина Кочо Рацин“ 1992
„Студена минута“ „Студена минута“ 1993
„Зад билката, мълчание“ „Зад билката, молк“ 1995
„Земята сама ще се отвори“ „Земјата сама ќе се отвори“ 1996
„Забравено око на небето“ „Заборавено око на небото“ 1997
„Капката оловна вода“ „Капката оловна вода“ 2008[1]
  1. а б в г д Глигор Стојковски // Струшки вечери на поезијата. Архивиран от оригинала на 2020-06-09. Посетен на 3 ноември 2019 г.
  2. Награда „Браќа Миладиновци“ // Струшки вечери на поезијата. Архивиран от оригинала на 2019-10-16. Посетен на 3 ноември 2019 г.