Глогино
Гло̀гино е село в Южна България, община Баните, област Смолян.
| Глогино | |
  Глогино  Глогино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 46 души[1] (15 март 2024 г.) 3,55 души/km² |
| Землище | 13,073 km² |
| Надм. височина | 1156 m |
| Пощ. код | 4948 |
| Тел. код | 03020 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 15117 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Баните Павлин Белчев (ГЕРБ; 2023) |
География редактиране
| Население по години [2] | |
|---|---|
| 1934 г. | 420 души |
| 1946 г. | 481 души |
| 1956 г. | 553 души |
| 1975 г. | 334 души |
| 1985 г. | 255 души |
| 1994 г. | 179 души |
| 2003 г. | 115 души |
| 2014 г. | 85 души |
| 2018 г. | 67 души |
Село Глогино се намира в Западните Родопи[3], на около 3 km запад-югозападно от село Загражден. Разположено е на югоизточния склон на разклонение на Преспанския рид.
Надморската височина при Творческия дом (Почивната станция) на БАН[4] в селото е около 1160 m.
История редактиране
Селото – тогава с име Дюле дере, Догла – е в България от 1912 г.[5][6] Преименувано е на Глогина с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14 август 1934 г., а през 1966 г. – на Глогино с указ № 960, обнародван на 4 януари 1966 г. [5]
Към 31 декември 1934 г. [7] към село Глогина спада махала Кирково.[8]
Религии редактиране
В село Глогино се изповядва ислям.
Обществени институции редактиране
Село Глогино е било център на кметство Глогино от 1995 до 2000 г. [9]
Културни и природни забележителности редактиране
На около 4 – 5 км на запад от селото е връх Свобода [11].
Източници и бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Глогино, общ. Баните, обл. Смолян
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ Творчески дом на БАН
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 73.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, Община Загражден, село Глогина
- ↑ Справка за събитията за кметство Глогино, общ. Баните
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ Връх Свобода – Давидково
