Гней Юлий Агрикола

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрикола.

Гней Юлий Агрикола (на латински: Gnaeus Iulius Agricola; * 13 юни 40 г. — † 23 август 93 г.) e римски пълководец през 1 век и е част от политическия живот.

Гней Юлий Агрикола
Gnaeus Julius Agricola
римски сенатор
Статуя на Гней Юлий Агрикола в гр. Бат, Англия
Статуя на Гней Юлий Агрикола в гр. Бат, Англия

Роден
Починал
Нарбонска Галия, Римска империя
Семейство
Баща Юлий Грецин
Съпруга Домиция Децидиана (61)
Деца Юлия Агрикола
Гней Юлий Агрикола в Общомедия

Роден е в провинцията Нарбонска Галия и е син на Юлий Грецин и Процила.

Женен е за Домиция Децидиана, с която има дъщеря Юлия Агрикола (* 64 г.). Юлия се омъжва през 77/78 г. за историка Публий Корнелий Тацит. Тацит пише биография на тъста си през 98 г.[1]

Агрикола започва кариерата си като военен трибун през 58 и 62 г. в Британия, 65 г.,След това става квестор в Мала Азия, през 67 г. е народен трибун и през 68 г. става претор.[2] През 69/70 г. император Веспасиан го прави легат на XX Победоносен Валериев легион в Британия.[3] След връщането му през 73/74 г., Веспасиан го прави патриций и управител на провинция Галия Аквитания.[4]

През 77 г. Агрикола е суфектконсул с неизвестен днес колега след Домициан. През 78 г. става управител на провинция Британия, а през 85 г. е извикан обратно. Домициан го награждава с триумф.

Агрикола оставя завещание, с което определя за свои наследници съпругата си, дъщеря си и император Домициан.

Военни кампании на Агрикола в Британия


ЛитератураРедактиране

  • Hanslik, Rudolf, 'Agricola'. Der kleine Pauly. Bd. 1, München 1979, p. 144.
  • Syme, Ronald. Tacitus. Bd. 1. Oxford 1958, p. 19ff; 121ff.
  • Birley, Anthony, 'Iulius Agricola, Cn.' Oxford Classical Dictionary, Oxford: Oxford University Press 1996.
  • "Agricola's Campaigns", special issue of Ancient Warfare, 1/1 (2007).
  • Wolfson, Stan. Tacitus, Thule and Caledonia: the Achievements of Agricola's Navy in their True Perspective. Oxford: Archaeopress, 2008. 118 p. (BAR British series; 459).

ИзточнициРедактиране

  1. Тацит, Agricola 6; 29; 43, 4; 44, 4; 45f.
  2. Тацит. Агрикола 6.
  3. Тацит. Агрикола 7-8.
  4. Тацит. Агрикола 9.

Външни препраткиРедактиране