Говежда

село в община Георги Дамяново, обл. Монтана

Говѐжда е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана, на 15 км южно от общинския център Георги Дамяново и на 31 км югозападно от областния град Монтана.

Говежда
Централната част на селото
Централната част на селото
България
43.3015° с. ш. 22.9654° и. д.
Говежда
Област Монтана
43.3015° с. ш. 22.9654° и. д.
Говежда
Общи данни
Население322 души[1] (15 март 2024 г.)
11,9 души/km²
Землище27,11 km²
Надм. височина371 m
Пощ. код3474
Тел. код09556
МПС кодМ
ЕКАТТЕ15299
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Георги Дамяново
Нина Петкова
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Говежда
Илия Илиев
(РЗС)
Говежда в Общомедия

География

редактиране

Планинското село Говежда се намира в долина на горното течение на река Огоста. Разположено е от двете страни на реката, като двете части са свързани с 2 бетонни и 2 въжени моста (след голямото наводнение през 2014 г. и разрушаване на двата въжени моста, на следващата година единия, който е над центъра на селото, е възстановен).

Крепост „Черното градище“

редактиране

Останките от "Черно градище" се намират на 2,08 км югоизточно от центъра на селото. Това е антична тракийска и по-късно римска крепост, изградена на едно възвишение с много стръмни склонове, преобладаващи над района, с много добра видимост във всички посоки и визуална връзка с другите околни крепости.

Преди много години в този планински район е имало многобройни стада овце, които са се разхождали свободно край реката. Легендата разказва, че в района стар овчар пасял стадото си. Един ден кучетата му започнаха да лаят, което означаваше, че има някаква опасност или приближаване на хора. Това бяха чужденци. Те се спряха при стареца и се представиха като кралски римски пратеници, които обикалят разрастващата се империя. Един от тях се загледа в кожената овчарска торба, от която се показа лъскава пръчка. Попитал откъде е и овчарят отговорил, че го е намерил в близката река. Те го гледаха с удивление, тъй като беше чисто злато. Пастирът каза, че е намерил много други по-малки парчета злато около реката. Кралските пратеници побързаха да кажат на господаря си, че в тази област има късове чисто злато, като му донесоха златната пръчка, която намериха, и не след дълго дойдоха работници. Триенето на зърната започва край селото на днешното село Говежда. Работниците били тракийски мъже и жени, превърнати в роби – принудени да работят отделно. Имаше само един ден в годината, когато всички мъже и жени имаха право да се срещат. Този ден се е наричал "Свидня", който продължава да се празнува и днес от местните жители.

Поробените трибали въртяха пясъка и събираха златни зърна, други като мравки мятаха камъните към върха на купчините, залитаха, падаха под режещите камшици. Купчините растяха бързо. Легендата разказва, че майсторите на римляните довели една сляпа баба да люлее деветдесет и девет детски люлки, докато жените работят. Тя люлееше всички люлки и ругаеше с думите „Бог не е глупав, Царят не е праведен. Ако можехме да се отървем от тази тежест...“

Случвало се е самият император да посети тези земи, това е император Октавиан Август. Той не беше доволен от това, което видя и нареди всички жени да бъдат освободени. За благодарност нарекли реката на неговото име – Августа (Огоста).

Купищата камъни започват от Попов мост и продължават 15 км след него. Това е паметник на човешката мъка.

Коритото на реката е измествано няколко пъти, което обяснява защо купищата са разположени успоредно в няколко реда. Дължината им е 40-50 метра, широки са 15-20 инча и високи 4-5 метра. Милиони кубчета камъни бяха преместени, милиони тонове пясък бяха изхвърлени, като се предполага, че около 40 тона злато за приблизителен период от 300 години.

По това време с робски труд са разработвани и златните мини в района на Копиловци. С чук и длета те разбиваха камъните, спускаха се в недрата на земята и след това пренасяха рудите с торби. Те натрошиха камъните на пясък, след което го издухаха в каменни корита в езерце, наречено "Плаварски".

Османско владичество

редактиране

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Говежда е отбелязано като село в каза Шехир кьой, с 53 домакинства, 11 неженени и 2 вдовици.[2]

Икономика

редактиране

Има дом за хора с психични отклонения между село Дълги дел и Говежда. [3].

През 2015 г. е построена фабрика за пелети от дървесина.

Обществени институции

редактиране
  • Детска градина (затворена), основно училище „Христо Смирненски“ до 8 клас (затворено)
  • Читалището „Пробуда 1927 г.“ със своя самодеен колектив изнася програми на празниците за забавление на жителите.

Забележителности

редактиране
  • „Храм Св. Възнесение Господне“
  • Тракийска крепост „Черно Градище“
  • Тракийски „Рупи“ (златни мини)
  • Горен и долен „Сини вир“

Редовни събития

редактиране
  • Първата неделя на юни се провежда съборът на селото
  • Традиционен фолклорен събор „Свидня“ се провежда ежегодно в местността „Попов мост“. Стимулира интересът към културно-историческото и фолклорно наследство на региона.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 159.
  3. Димитрова, Петя. Събират помощи за Дома в с. Говежда // dariknews.bg. DarikNews.bg, 4 март 2014. Посетен на 29 декември 2014.