Годеч (община)
Община Годеч се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
Годеч (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Софийска област |
Площ | 374,680 km² |
Население | 5 137 души |
Адм. център | Годеч |
Брой селища | 20 |
Сайт | https://www.godech.bg |
Управление | |
Кмет | Радослав Асенов (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Годеч (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в северозападната част на Софийска област. С площта си от 374,68 km2 заема 6-о място сред 22-те общините на областта, което съставлява 5,29% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Своге;
- на югоизток – община Костинброд;
- на юг – община Драгоман;
- на запад – Сърбия;
- на север – община Берковица, област Монтана;
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина.
Северната част на общината, между прохода Петрохан на изток и държавната граница с Република Сърбия на запад се заема от югоизточните склонове на Берковска планина. В нея, на 8 km северозападно от прохода, на границата с община Берковица се извисява най-високата ѝ точка – връх Ком (2015,8 m), която е и най-висока точка на община Годеч. Югоизточно от прохода и източно от долината на река Нишава в пределите на общината попадат западните части на Понор планина. На 2,5 km северно от село Бракьовци се издига първенецът на Понор връх Равно буче (1499 m).
В централната част на общината се простира планината Вучибаба. Тя има овална форма с дължина около 12 km и ширина до 5 km с много стръмни, на места отвесни склонове. На север, чрез висока седловина се свързва с Берковска планина, на изток и югоизток достига до долината на река Нишава, на юг до Годечката котловина, а на запад, в района на село Ропот се свързва с крайните югоизточни части на планината Видлич. Най-високата ѝ точка връх Големи дел 1362,9 m се намира на 2 km югозападно от село Губеш.
Между Берковска планина на север и североизток, планината Вучибаба на юг и планина Видлич на югозапад в пределите на България попада крайната югоизточна, най-висока част на котловината Висок, в която са разположени три села – Бърля, Комщица и Смолча.
Западно и северозападно от планината Вучибаба в пределите на община Годеч попадат крайните югоизточни части на планината Видлич (останалите 90% от планината са на сръбска територия). Най-високата ѝ точка в България 1110,3 m се намира на граничната бразда, на 3 km северно от село Станянци.
Южно от планината Вучибаба се простира малката Годечка котловина. Тя се простира от запад на изток на 10 km, а ширината ѝ е 5-6 km. Надморската ѝ височина варира от 650 до 780 m. В нея югозападно от село Разбоище, на границата с община Драгоман в коритото на река Нишава се намира най-ниската точка на общината – 550 m н.в.
Южно от Годечката котловина, на територията на община Годеч се простират северните, полегати склонове на планината Чепън (част от Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка от 1179,2 m се намира на 3 km южно от село Мургаш, на границата с община Драгоман.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Годеч е река Нишава (191 km, от които 40 km в България, десен приток на река Южна Морава в Сърбия). Тя извира на около 1100 m югоизточно от връх Ком в Берковска планина, на 1740 m н.в. под името Гинска река. Първите около 8 km до прохода Петрохан тече в югоизточна посока, след което завива на юг в дълбока долина, разделяща Берковска планина на запад от планината Понор на изток. На завива на запад, преминава през Годечката котловина, където вече получава името си Нишава, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом и напуска пределите на община Годеч. Нейни основни притоци в общината са: Зли дол (десен), Шумска река (ляв) и Забърдска река (десен). Забърдска река води началото си от сръбска територия и в България протича с долното си течение през селата Станянци и Връдловци.
В северната част на община Годеч протича най-горното течение на река Височица (Комщица, Брълска река 71 km, от които 16,7 km в България). Тя извира под името Сребърна под връх Камара в Берковска планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 5375 | 100,00 |
Българи | 5162 | 96,04 |
Турци | – | - |
Цигани | 20 | 0,37 |
Други | – | - |
Не се самоопределят | – | - |
Неотговорили | 187 | 3,48 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Годеч | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 14832 | 14861 | 13189 | 10310 | 9021 | 8143 | 7545 | 6604 | 5375 | 4927 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 20 населени места с общо население от 4927 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Бракьовци | 50 | 40,563 | Комщица | 68 | 47,244 | ||
Букоровци | 19 | 5,079 | Лопушня | 34 | 5,185 | ||
Бърля | 21 | 26,159 | Мургаш | 32 | 12,476 | ||
Връдловци | 16 | 6,120 | Върдоловци | Равна | 10 | 12,393 | |
Върбница | 23 | 7,141 | Разбоище | 38 | 7,063 | ||
Гинци | 142 | 40,652 | Ропот | 15 | 6,860 | ||
Годеч | 4086 | 56,305 | Смолча | 8 | 12,108 | ||
Голеш | 42 | 15,468 | Станянци | 8 | 7,971 | ||
Губеш | 26 | 23,842 | Туден | 95 | 14,621 | ||
Каленовци | 20 | 5,646 | Шума | 174 | 21,785 | ||
ОБЩО | 4927 | 374,680 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 519/обн. 26.12.1909 г. – признава м. Равна за с. Равна;
- Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява махалите Глотница, Неголова (Негулева) и Старо село в едно ново населено място – гр. Годеч;
- Указ № 128/обн. 11.08.1961 г. – признава н.м. Вакарел (от сборно село Шума) за отделно населено място – с. Шума;
- указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Раетска и Странска и ги присъединява като квартали на с. Шума;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Върдоловци на с. Връдловци;
- Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Елечанова, Йовкина, Молак, Стойкина и Трап и ги присъединява като квартали на гр. Годеч.
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината, на протежение от 5,8 km преминава последният участък от трасето на жп линията Калотина – Станянци от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 53 km:
- участък от 14 km от Републикански път II-81 (от km 40,2 до km 54,2);
- участък от 18,4 km от Републикански път III-813 (от km 0,6 до km 19,0);
- целият участък от 20,6 km от Републикански път III-8132.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиране- Информация за общината Архив на оригинала от 2016-02-02 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ