Годешево

селище в България

Годѐшево е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

Годешево
България
41.4749° с. ш. 24.0497° и. д.
Годешево
Област Благоевград
41.4749° с. ш. 24.0497° и. д.
Годешево
Общи данни
Население723 души[1] (15 март 2024 г.)
63,2 души/km²
Землище11 456 km²
Надм. височина714 m
Пощ. код2938
Тел. код07548
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ15312
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС; 1999)
Кметство
   кмет
Евелина Чолакова

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 844
Българи 59
Турци 17
Цигани -
Други 11
Не се самоопределят -
Неотговорили 756

География редактиране

 
Поглед към Годешево.

Село Годешево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Селото се намира на границата с Гърция, като южна граница е река Места. В землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция. В коритото на реката има минерален извор, открит през лятото на 2007 година. В южния край на селото има микроязовир с вместимост около 350 м3, зарибен е и има условия за риболов. Климатът е умерен с четири сезона. Най-високите точки в землището на селото са местностите „Бабел“ и „Гърлото“ – около 850 метра надморска височина.

История редактиране

В османските документи селото се среща под името Годишева (на османски турски: غــودـيــشــوﻩ).[3]

В XIX век Годешево е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гудешево (Goudéchevo) е посочено като село с 30 домакинства и 76 жители помаци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Годешево е българо-мохамеданско селище. В него живеят 650 българи-мохамедани[5] в 65 къщи.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Годешево има мюсюлманско мъжко население 96 души, което живее в 30 къщи.[7]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.[8]

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Годешево е било съответно 661, 730, 842 и 856 души.[9]

По последно преброяване на населението на България през 2021 е 707 души.

Религии редактиране

Основната религия в селото е ислямът, а населението се състои изцяло от помаци. Минарето на джамията е построена през 1966 година, след което през 1985 е съборено по време на социализма и възстановено през 1991 година. През 2000 година джамията е напълно обновена. Целият молитвен дом е съборен, а на негово място построен нов по-голям. Средствата са дарени от селяните и благотворителноста на отделни личности.

Диалект редактиране

Говоримият в Годешево диалект е част от рупските говори. Характерното за него обаче е наличието на извънредно много турски думи, и омекотяване на твърдите срички. Именно за това той се различава значително от диалектите на съседните села. Тези фактори често го правят неразбираем за хора от други села.

  • Дума – произход – значение
  • бугин (тур. – bugün) – Днес
  • бугидже (тур. – bugece) – Тази нощ
  • бусене (тур. – busene) – Тази година
  • сван (тур. – soğan) – лук
  • сармусак (тур. – sarımsak) – чесън
  • сала (тур. – sala) – салата
  • наджак (тур. – nacak) – брадвичка
  • бардак (тур. – bardak) – чаша
  • чапа (тур. – çapa) – мотика
  • макас (тур. – makas) – ножица
  • долап (тур. – dolap) – шкаф
  • балта (тур. – balta) – брадва
  • чюнки (тур. – çünkü) – защото
  • лахана (тур. – lahana) – зелка
  • бакорка (тур. – bakır) – кофа
  • миникше (тур. – menekşe) – теменужки
  • аргат (гр. – εργάτης) – работник
  • Паратир(гр.-Прозорец)скала (гр. – σκάλα) – стълба
  • оти (разг.) – защо
  • Дембел (dembelis-гръцки) - Мързелив човек
  • Папуц (papuca-гр.) - обувка

Обществени институции редактиране

За Кметство Годешево няма точна информация от кога съществува, но по данни от по-възрастните хора, то е съществувало и преди 1944 година като административен орган. Били са назначавани в селото пълномощници (кметове) предимно от село Сатовча, а след 1970 година и местни.

Читалище редактиране

Читалище „Искра“ е основано през 1953 година. Негови секретари са били:

  • Сюлейман Чангалов (1953 – 1964)
  • Юсеин Мехмедов Кехайов (1964 – 1970)
  • Румен Емилов Медаров (1970 – 1980)
  • Здравко Асенов Амзов (1980 – 1983)
  • Зинаида Палова (1983 – )

През 1983 година е въведена длъжност председател. Тя е заемана от:

  • Арсени Бостандиев (1983 – 1986)
  • Стефан Дерев (1986 – 1990)
  • Илия Хаджиев (1990 – 1993)
  • Юлиян Асенов Оручев (1993 – 2003)
  • Стефан Дерев (2003 – )

Част от дейностите на читалището са организиране на празници и тържества като 3 март, 8 март, 24 май, Нова година и други. Към читалището има ансамбъл, който редовно изнася музикални програми на празниците, провеждани в село Годешево. Самодейният състав редовно участва в общинския „Събор на тютюнопроизводителите от община Сатовча“. През 2005 година самодейците участват в записите на Радио Благоевград. Самодейният ансамбъл има участия и в Събора провеждан на Предела, където печелят редица награди, грамоти, златни и сребърни медали. Те печелят първо място в конкурса надпяване през 1978 година приведен в село Корница.

Училище редактиране

Основно училище „Братя Миладинови“ е основано през 1926 година. През учебната 1926/1927 година в училището са се обучавали 53 ученици. Първите учители са Цаньо Христов от село Микре и Стефана Иванова от София. През 1929 година в Годешево преподавали Христина Петрова от Видин и Димитър Петров от село Връв. През 1938 година в селото пристига от град Гоце Делчев Стефан Пашалиев, родом от село Парил.

На 3 февруари 1938 година по инициатива на капитан Бандерски, общинският кмет Иван Апостолов и учителят Борис Колев е положена основата на училищна сграда, но през 1946 и 1947 година училището е заето от униформена милиция и от 07.02.1946 до 12.02.1947 година учебните занятия били прекъснати. След това била предоставена една класна стая за обучение на ученици от шест паралелки.

В Годешево се намира вековно дърво от чинар.

Край Годешево са открити останки от средновековно селище и късносредновековна църква.[10] Освен това в местността Радеви лъки са открити 24 бронзови византийски монети от VI век. Те са от Анастасий I, Юстин I и Юстиниан I, като тези на Юстиниан са най-късните и са сечени през 548/549 година.[11]

Други редактиране

През 2009 г. наред с останалите сатовчански села – Вълкосел, Слащен и Туховища, в Годешево също се внедрява традиция на отбелязване на общослески празник – Прядой. В Годешево се отбелязва в последната събота от месец юни.

Кухня редактиране

  • „Качамак“
  • „Клин“
  • „Лангир“ – неферментирал сок от кисели круши, ябълки, дрянки, грозде и други кисели, предимно диворастящи плодове.
  • „Трана“

Личности редактиране

Родени в Годешево
  •   Николай Манов, дългогодишен директор на ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево, за периода от 1 септември 1980 година до 1 август 2014 г., инициатор за построяване на новата училищна сграда в Годешево, заедно с Юлиян Узунов, кмет на село Годешево, и Олег Исев – секретар на ППО.
  •   Мустафа (Ма̀ксим) Чангалов, първият местен учител, назначаван на длъжност учител и директор в ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево. Впоследствие дългогодишен директор на гимназия „Св. Климент Охридски“ в село Слащен
  •   Сюлейман Палов, горянин
  •   Сюлейман Чангалов, първи секретар на читалище „Искра“ (1953 – 1964)

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 49.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  7. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111. ISBN 954-9308-51-0
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  9. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  10. Гоце Делчев – Археологически обекти и места
  11. Открити монети през 1978 година // Археология 2. 1978. ISSN – 1203 0324 – 1203. с. 76.