Отваря главното меню

Гола (на гръцки: Κορυφή, Корифи, до 1926 Γκόλα, Гола[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Гола има население от 141 души (2001).

Гола
Κορυφή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Дойранска котловина
Надм. височина 281 m
Население 141 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 3,5 километра югоизточно от Дойранското езеро и село Дойран (Дойрани).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век. От Гола са регистрирани 30 домакинства с доход 1992 акчета.[2]

В църквата „Свети Пантелеймон“ има икони от Дамянос Георгиу.[3]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гола (Gola) има 120 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гола са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и българските му жители се изселват в България. В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско и има 60 бежански семейства със 188 жители.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Корифес.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Гола
  •   Вано Ташев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  •   Кольо Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[10]
  •   Трайо Голски (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[11]
  •   Христо Ташев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина[12]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκόλα - Κορυφές
  2. Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 179.
  3. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 98 – 99.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 696.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.