Голема планина
Голема планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на изток и юг от Искърския пролом, северен клон на Мургашкия планински дял.
| Голема планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Чукава |
| Надм. височина | 1587,6 m |
| Подробна карта | |
 | |
Географско положение, граници, големина редактиране
Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10 – 15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг – долината на Батулийска река (десен приток на Искър) – от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва с планината Мургаш.
Върхове редактиране
Най-висока точка е връх Чукава (1587,6 м), разположен на около 3 км югозападно от село Осеновлаг.
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Чукава | 1587,6 |
| Издремец | 1492,6 |
| Увеса | 1455,1 |
| Лескова могила | 1432,2 |
| Лиляка | 1398,7 |
| Яворец | 1348,1 |
| Плато | 1343,9 |
| Високата чукла | 1336,5 |
| Бигла | 1320,6 |
| Старо пладнище | 1296,9 |
| Данчулица | 1265 |
| Златаришка чукла | 1262 |
| Влаина | 1260,4 |
| Градище | 1232,8 |
| Кобилището | 1228 |
| Кравя | 1207,4 |
| Рудешки камък | 1185 |
| Танкосер | 1141,8 |
| Погледец | 1125 |
Геоложки строеж редактиране
Склоновете ѝ са силно разчленени от притоците на Искър, Габровница и Батулийска река. Образувана е върху северното крило на Свогенската антиклинала. На северозапад е изградена от триаски и юрски варовици и пясъчници, а на югоизток се разкриват палеозойски песъчливо-гленести шисти. В тази връзка са и оловно-цинковите находища в района на село Осеновлаг. Южният ѝ склон е обезлесен и подложен на интензивна ерозия.
Пещери редактиране
Климат и води редактиране
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си Кръстешка река (приток на Батулийска река), Трескавец (приток на Искър), Рединска река (приток на Искър), Селска река (приток на Рединска река) и др.
Почви редактиране
Почвите са сиви и кафяви горски.
Флора редактиране
Билото е обрасло с храстова и тревна растителност и пасища.
Защитени територии редактиране
Населени места редактиране
Във вътрешността на планината са разположени селата Бов, Брезовдол, Буковец, Лакатник, Лесковдол и Огоя, а по периферията ѝ: Бакьово, Батулия и Ябланица (по долината на Батулийска река); град Своге и селата Гара Бов, Гара Лакатник, Желен, Левище, Реброво, Редина, Томпсън и Церово (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница). По североизточниа склон, на границата с Ботевградската котловина са селата Литаково и Врачеш.
Туризъм редактиране
- През Голема планина преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
- Батулийски манастир – намира се в южното подножие на планината.
Хижи редактиране
В Голема планина са изградени хижите: „Лескова“ (в близост до връх Чукава), „Тръстена“ (в близост до селата Бов и Лакатник), „Буковец“ и „Трескавец“ (разрушена).
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Лескова“ | 1340 | Да | 25 | Да | Да |
| „Тръстена“ | 1130 | Да | 30 | Да | Да |
| „Буковец“ | 700 | Да | 30 | Да | Да |
| „Трескавец“ | Не | Не | Не |
Пътища редактиране
По долината на река Искър, по западното и северното подножие на Голема планина, на протежение от 46 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 140.
- Стара планина пътеводител