Голема планина

планина в България

Голема планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на изток и юг от Искърския пролом, северен клон на Мургашкия планински дял.

Голема планина
42.946° с. ш. 23.517° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхЧукава
Надм. височина1587,6 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина

редактиране

Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10 – 15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг – долината на Батулийска река (десен приток на Искър) – от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва с планината Мургаш.

Най-висока точка е връх Чукава (1587,6 м), разположен на около 3 км югозападно от село Осеновлаг.

Име Кота (m)
Чукава 1587,6
Издремец 1492,6
Увеса 1455,1
Лескова могила 1432,2
Лиляка 1398,7
Яворец 1348,1
Плато 1343,9
Високата чукла 1336,5
Бигла 1320,6
Старо пладнище 1296,9
Данчулица 1265
Златаришка чукла 1262
Влаина 1260,4
Градище 1232,8
Кобилището 1228
Кравя 1207,4
Рудешки камък 1185
Танкосер 1141,8
Погледец 1125

Геоложки строеж

редактиране

Склоновете ѝ са силно разчленени от притоците на Искър, Габровница и Батулийска река. Образувана е върху северното крило на Свогенската антиклинала. На северозапад е изградена от триаски и юрски варовици и пясъчници, а на югоизток се разкриват палеозойски песъчливо-гленести шисти. В тази връзка са и оловно-цинковите находища в района на село Осеновлаг. Южният ѝ склон е обезлесен и подложен на интензивна ерозия.

Климат и води

редактиране

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си Кръстешка река (приток на Батулийска река), Трескавец (приток на Искър), Рединска река (приток на Искър), Селска река (приток на Рединска река) и др.

Почвите са сиви и кафяви горски.

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност и пасища.

Защитени територии

редактиране

Населени места

редактиране

Във вътрешността на планината са разположени селата Бов, Брезовдол, Буковец, Лакатник, Лесковдол и Огоя, а по периферията ѝ: Бакьово, Батулия и Ябланица (по долината на Батулийска река); град Своге и селата Гара Бов, Гара Лакатник, Желен, Левище, Реброво, Редина, Томпсън и Церово (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница). По североизточниа склон, на границата с Ботевградската котловина са селата Литаково и Врачеш.

  • През Голема планина преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
  • Батулийски манастир – намира се в южното подножие на планината.

В Голема планина са изградени хижите: „Лескова“ (в близост до връх Чукава), „Тръстена“ (в близост до селата Бов и Лакатник), „Буковец“ и „Трескавец“ (разрушена).

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Лескова 1340 Да 25 Да Да
Тръстена 1130 Да 30 Да Да
Буковец 700 Да 30 Да Да
Трескавец Не Не Не

По долината на река Искър, по западното и северното подножие на Голема планина, на протежение от 46 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. Меча дупка // Bg-tourism.com, 14 февруари 2016. Посетен на 14 февруари 2016.
  2. ДЖУГЛАТА // Изпълнителна агенция по околна среда, 14 февруари 2016. Посетен на 14 февруари 2016.
  3. ТРЕСКАВЕЦ // Изпълнителна агенция по околна среда, 14 февруари 2016. Посетен на 14 февруари 2016.