Отваря главното меню

Голема планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на изток и юг от Искърския пролом, северен клон на Мургашкия планински дял.

Голема планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.946° с. ш. 23.517° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Чукава
Надм. височина 1587,6 m
Подробна карта
Подробна карта

Съдържание

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10 – 15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг – долината на Батулийска река (десен приток на Искър) – от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва с планината Мургаш.

ВърховеРедактиране

Най-висока точка е връх Чукава (1587,6 м), разположен на около 3 км югозападно от село Осеновлаг.

Име Кота (m)
Чукава 1587,6
Издремец 1492,6
Увеса 1455,1
Лескова могила 1432,2
Лиляка 1383
Яворец 1348,1
Плато 1343,9
Бигла 1320,6
Данчулица 1265
Златаришка чукла 1262
Кобилището 1228
Кравя 1207,4
Рудешки камък 1185
Погледец 1125

Геоложки строежРедактиране

Склоновете ѝ са силно разчленени от притоците на Искър, Габровница и Батулийска река. Образувана е върху северното крило на Свогенската антиклинала. На северозапад е изградена от триаски и юрски варовици и пясъчници, а на югоизток се разкриват палеозойски песъчливо-гленести шисти. В тази връзка са и оловно-цинковите находища в района на село Осеновлаг. Южният ѝ склон е обезлесен и подложен на интензивна ерозия.

ПещериРедактиране

  • Мечата дупка [1]

Климат и водиРедактиране

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си Кръстешка река (приток на Батулийска река), Трескавец (приток на Искър), Рединска река (приток на Искър), Селска река (приток на Рединска река) и др.

ПочвиРедактиране

Почвите са сиви и кафяви горски.

ФлораРедактиране

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност и пасища.

Защитени територииРедактиране

Населени местаРедактиране

Във вътрешността на планината са разположени селата Бов, Брезовдол, Буковец, Лакатник, Лесковдол и Огоя, а по периферията ѝ: Бакьово, Батулия и Ябланица (по долината на Батулийска река); град Своге и селата Гара Бов, Гара Лакатник, Желен, Левище, Реброво, Редина, Томпсън и Церово (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница). По североизточниа склон, на границата с Ботевградската котловина са селата Литаково и Врачеш.

ТуризъмРедактиране

  • През Голема планина преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
  • Батулийски манастир – намира се в южното подножие на планината.

ХижиРедактиране

В Голема планина са изградени хижите: „Лескова“ (в близост до връх Чукава), „Тръстена“ (в близост до селата Бов и Лакатник), „Буковец“ и „Трескавец“ (разрушена).

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Лескова 1340 Да 25 Да Да
Тръстена 1130 Да 30 Да Да
Буковец 700 Да 30 Да Да
Трескавец Не Не Не

ПътищаРедактиране

По долината на река Искър, по западното и северното подножие на Голема планина, на протежение от 46 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Меча дупка. // Bg-tourism.com, 14 февруари 2016. Посетен на 14 февруари 2016.
  2. ДЖУГЛАТА. // Изпълнителна агенция по околна среда, 14 февруари 2016. Посетен на 14 февруари 2016.
  3. ТРЕСКАВЕЦ. // Изпълнителна агенция по околна среда, 14 февруари 2016. Посетен на 14 февруари 2016.