Голема планина
Голема планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на изток и юг от Искърския пролом, северен клон на Мургашкия планински дял.
Голема планина | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Софийска област |
Част от | Стара планина |
Най-висок връх | Чукава |
Надм. височина | 1587,6 m |
Подробна карта | |
Географско положение, граници, големина
редактиранеГолема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10 – 15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг – долината на Батулийска река (десен приток на Искър) – от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва с планината Мургаш.
Върхове
редактиранеНай-висока точка е връх Чукава (1587,6 м), разположен на около 3 км югозападно от село Осеновлаг.
Име | Кота (m) |
---|---|
Чукава | 1587,6 |
Издремец | 1492,6 |
Увеса | 1455,1 |
Лескова могила | 1432,2 |
Лиляка | 1398,7 |
Яворец | 1348,1 |
Плато | 1343,9 |
Високата чукла | 1336,5 |
Бигла | 1320,6 |
Старо пладнище | 1296,9 |
Данчулица | 1265 |
Златаришка чукла | 1262 |
Влаина | 1260,4 |
Градище | 1232,8 |
Кобилището | 1228 |
Кравя | 1207,4 |
Рудешки камък | 1185 |
Танкосер | 1141,8 |
Погледец | 1125 |
Геоложки строеж
редактиранеСклоновете ѝ са силно разчленени от притоците на Искър, Габровница и Батулийска река. Образувана е върху северното крило на Свогенската антиклинала. На северозапад е изградена от триаски и юрски варовици и пясъчници, а на югоизток се разкриват палеозойски песъчливо-гленести шисти. В тази връзка са и оловно-цинковите находища в района на село Осеновлаг. Южният ѝ склон е обезлесен и подложен на интензивна ерозия.
Пещери
редактиранеКлимат и води
редактиранеКлиматът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си Кръстешка река (приток на Батулийска река), Трескавец (приток на Искър), Рединска река (приток на Искър), Селска река (приток на Рединска река) и др.
Почви
редактиранеПочвите са сиви и кафяви горски.
Флора
редактиранеБилото е обрасло с храстова и тревна растителност и пасища.
Защитени територии
редактиранеНаселени места
редактиранеВъв вътрешността на планината са разположени селата Бов, Брезовдол, Буковец, Лакатник, Лесковдол и Огоя, а по периферията ѝ: Бакьово, Батулия и Ябланица (по долината на Батулийска река); град Своге и селата Гара Бов, Гара Лакатник, Желен, Левище, Реброво, Редина, Томпсън и Церово (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница). По североизточниа склон, на границата с Ботевградската котловина са селата Литаково и Врачеш.
Туризъм
редактиране- През Голема планина преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
- Батулийски манастир – намира се в южното подножие на планината.
Хижи
редактиранеВ Голема планина са изградени хижите: „Лескова“ (в близост до връх Чукава), „Тръстена“ (в близост до селата Бов и Лакатник), „Буковец“ и „Трескавец“ (разрушена).
Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
---|---|---|---|---|---|
„Лескова“ | 1340 | Да | 25 | Да | Да |
„Тръстена“ | 1130 | Да | 30 | Да | Да |
„Буковец“ | 700 | Да | 30 | Да | Да |
„Трескавец“ | Не | Не | Не |
Пътища
редактиранеПо долината на река Искър, по западното и северното подножие на Голема планина, на протежение от 46 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 140.
- Стара планина пътеводител