Големи десантни кораби проект 775

Големи десантни кораби проект 775 (според класификацията на НАТО: Ropucha, на полски: жаба) са серия съветски големи десантни кораби (на руски: БДК, Большой десантный корабль) построени в Полша от корабостроителницата „Stocznia Polnocna“ в Гданск. Корабите от проекта са предназначени за транспортиране и стоварване на десант, бойна техника и оборудване, както стоварването им на необорудвани крайбрежия. Способни са да транспортират различни видове бронирана техника, включая танкове.

Големи десантни кораби проект 775
Большие десантные корабли проекта 775
БДК Ямал проекта 775.jpg
БДК „Ямал“
Флаг СССР СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Украйна Украйна
Йемен Йемен
Клас и тип Големи десантни кораби от проекта 775
Производител Remontowa Shipbuilding в Гданск, Полша.
Живот
Влиза в строй 1 юли 1974 г.
Състояние 28 кораба са построени;
16 са в строй
Характеристика
Дължина 112,5 m
Ширина 15,0 m
Газене 3,7 m
Задвижване 2 дизелови двигателя 16 ZVB 40/48 ;
2 ВФС (винта с фиксирана стъпка);
2 × кърмови подвижни ВРК (винторулева колонка)
19 200 к.с.
Скорост 17,5 възела
(33 km/h)
Водоизместимост 3450 t (нормална)
4400 t (пълна)
Екипаж 87 души (7 офицера)
Далечина на
плаване
3500 мили на ход 16 възела
6000 мили на ход 12 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛСО за НЦ и ВЦ МР-302 „Рубка“
(пр. 775/II) или
МР-352 „Позитив“
(пр. 775/III)
Радиоелектронно
оборудване
НРЛСДонили „Миус“ или „Вайгач“ или „Наяда“
СУО МР-103 „Барс“ или МР-123/176 „Вымпел“ (пр. 775/III)
СУО ПС-73 „Гроза“
2 × 82 мм ПУ за комплекса ПК-16,
комплекс за РЕБ МП-405 „Старт“
(пр. 775/III)
Въоръжение
Артилерия 2 × 57 mm АК-725 или
1 × 76,2 mm АК-176
(пр. 775/III)
Зенитна артилерия:
2 × 30 mm АК-630М
(пр. 775/III)
Ракети 2 × ПУ за РСЗО
А-215 „Град-М“
(320 НУРС);
2 × ПЗРКСтрела-3“ или „Игла
Други 10 средни танка и
340 десантника
Големи десантни кораби проект 775 в Общомедия

Корабите от този проекта се явяват основата на руския десантен флот. До 1977 г. те се класифицират като „средни десантни кораби“.

За смяна на десантните кораби от проекта 775 са предназначени корабите от новия проект 778, първите два кораба са заложени отново в Гданск. След разпада на СССР, през 1992 г., двата недостроени кораба на новия проект са разрязани на стапелите за метал.

ПроектРедактиране

ВМФ на СССР има нужда от нов десантен кораб за замяна на стареещите БДК от проекта 1171. Кораба трябва да бъде специално проектиран за десантни операции, да има по-мощно въоръжение и живучест, за разлика от проекта 1171, направен на основата на сухогрузите. Корабите от проекта трябва да заемат междинното място между „Носорозите“ и СДК. Проектирането се осъществява в Полша. Главен конструктор е полският инженер-корабостроител О. Висоцкий, а за главен наблюдател от страна на ВМФ на СССР е назначен отначало капитана 1-ви ранг Б. Н. Молодожников, а по-късно – гражданския специалист М. И. Рибников.

КонструкцияРедактиране

Кораба има развита кърмова надстройка. На кърмата има херметичен подвижен лацпорт, нужен за товаренето на техниката от пирса при швартовка с кърмата. Танковият трюм върви по цялата дължина на корпуса, съединявайки лацпорта и носовата апарел, позволяваща да се провежда десантирането на амфибийната техника в морето при вълнение до 4 бала.

ВъоръжениеРедактиране

За обстрела на бреговите укрепления и унищожаването на живата сила на противника десантните кораби от проекта 775 използват две ПУ МС-73 за РСЗО А-215 „Град-М“ калибър 122-мм, способни да водят огън с интервал 0,5 секунди на далечина 21 км. От артилерийското въоръжение БДК имат две сдвоени 57-мм АУ АК-725 с дистанционно насочване. За усилване на огневата мощ и средствата за ПВО на БДК от проекта 775М вместо двете АК-725 е поставен артилерийски комплекс, в състава на който влизат една установка АК-176 и две установки АК-630М.

Радиотехническо въоръжениеРедактиране

Управлението на механизмите за насочване на корабите от проекта 775 и 775/II се осъществява с помощта на приборите за управление на стрелбата МР-103 „Барс“, а на корабите от проекта 775/III за управлението на артилерийското въоръжение е поставена общата система за управление на огъня МР-123/176 „Вымпел“. За управлението на огъня на реактивната артилерия се поставя СУО ПС-73 „Гроза“.
Също корабите от проекта са оборудвани с радиолокационната станция за общ контрол МР-302 „Рубка“ с далечина на действие до 100 км (на корабите от пр. 775/III вместо МР-302 е поставена МР-352 „Позитив“) и две навигационни РЛС МР-212/201 с далечина на действие до 64 км (в хода на построяването и модернизациите на корабите може да се поставят различни НРЛС: „Дон“, „Вайгач“, „Миус“).

Десантни възможностиРедактиране

Десантовместимост:

Или:

  • вариант 1 – 13 средни (основни) танка;
  • вариант 2 – 13 БТР-а;
  • вариант 3 – 20 камиона;
  • личен състав на десанта (при всички варианти на натоварване) – 150 души.

Размерите на товарния отсек са 55 × 6,5 × 4,5 м + 40 × 4,5 × 4,5 м., масата на товара – до 480 тона. Десанта е разположен в няколко кубрика и офицерски 4-местни каюти.

СлужбаРедактиране

За времето на своята служба корабите от този проект вземат участие в най-различни операции без да понесат загуби:

През 1986 г. с началото на поредния етап от гражданската война в Йемен евакуират съветските граждани от йеменския порт Аден.

През 1991 г. участват в евакуацията от Етиопия, от остров Нокра.

Активно се използват като сухогрузи за снабдяването на флотските части на Камчатка, Сахалин и Курилите.

Най-голямата съвременна военна операция с използването на кораби от този проекта е проведена през август 1999 г., когато 5 БДК приемат участие в доставката на руския контингент от умиротворителните сили в Югославия – за два рейса в Солун са доставени 260 единици техника и 650 души личен състав.

На 12 август 2008 г. два БДК от Черноморския флот на ВМФ на Русия – „Ямал“ и „Саратов“ под прикритието на МПКСуздалец“ стоварват руски десант в грузинския порт Поти. Цел на операцията е унищожаването в порта на кораби на ВМС на Грузия. Със завършването на тази операция БДК остават на бойно дежурство при бреговете на Грузия до 26 септември.

На 22 март 2011 г., десантният кораб на ВМС на УкрайнаКостянтин Ольшанський“ пристига в Либия, където се разгаря гражданска война, за да евакуира гражданите на Украйна. На борда му са приети 193 души, от тях 85 граждани на Украйна и 108 граждани на 14 други държави. На 4 април кораба пристига в Малта, където са свалени 79 души. На 11 април кораба пристига в Севастопол, доставяйки там граждани на Украйна и страни от ОНД.

С началото на военното противостояние в Сирия и до днес (декември 2015), БДК от дадения проект, от три от флотовете на Руската Федерация, вземат активно участие в доставката на товари за сирийското правителство (Сирийски експрес), през руската база за материално-техническо осигуряване в сирийския град Тартус.

В нощта на 5 към 6 март 2014 г., чрез потопяване у входа на залива Донузлав (АР Крим) от Черноморския флот на РФ на свои стари кораби, БДК „Константин Ольшанский“ е блокиран на своята стоянка. След 18 дни отбрана кораба е превзет от руските военнослужещи. Към началото на 2019 г., кораба се намира в дълговременно съхраняване в Севастопол, бидейки интерниран от Русия.

Състав на сериятаРедактиране

БДК от този проекта се строят от 1974 г. до 1985 г. За това време корабостроителницата „Stocznіa Polnocna“ в Полша произвежда 25 кораба от проекта 775 и 3 кораба от модернизирания проект (отличават се по въоръжение) 775М (775/III), с които е завършена серията. Главният кораб СДК-47 (със заводски №775/1) на проекта е построен през 1974 г. Един кораб през 1979 г. е експортиран в Йемен.

Цветовете в таблицата:
Бял – недостроен или утилизиран без да е спуснат на вода
Зелен  – действащ в състава на руския ВМФ
Жълт  – действащ в състава на чуждестранни ВМС или като граждански съд
Червен  – списан, утилизиран или загубен
Сив  – намира се на съхранение

Название б/н Зав. № В строй Флот Състояние Забележка
Проект 775 – 12
СДК-47 (БДК-47) 134 775/1 1 юли 1974 ДЧБФ Отписан на 17 декември 1994
СДК-48 (БДК-48) 061 775/2 30 юни 1975 ЧТОФ Отписан на 5 юли 1994
СДК-63 (БДК-63) 083 775/3 30 юни 1975 ЧТОФ Отписан на 5 юли 1994
СДК-90 (БДК-90) 058 775/4 30 ноември 1975 ЧТОФ Отписан на 5 юли 1994
СДК-91 (БДК-91) 012 775/5 30 юни 1976 ЧСФ В строй от 7 май 2000 – Оленегорский горняк
СДК-181 (БДК-181) 083 775/6 9 октомври 1976 ЧТОФ Отписан на 5 юли 1994
СДК-182 (БДК-182) 027 775/7 30 ноември 1976 ЧСФ В строй от 9 февруари 1999 – Кондопога
СДК-183 (БДК-183) 035 775/8 15 март 1977 ЧСФ Отписан на 22 юни 2005 от 10 април 2003 – Котлас
СДК-197 (БДК-197) 055 775/9 21 септември 1977 ЧТОФ Отписан на 5 юли 1994
СДК-200 (БДК-200) 011 775/10 1977 ЧСФ Отписан на 30 юни 1993
СДК-55 (БДК-55) 031 775/11 30 юли 1978 ЧСФ В строй от 9 май 2001 – Александр Отраковский
СДК-119 (БДК-119) н/д 775/12 27 февруари 1979 ЧТОФ,
ВМС на Йемен
В експлоатация През 1979 е предаден на Йемен; отписан през 2002 г.; от 2002 г. – сухогруз
Проект 775/II — 13
БДК-14 070 775/13 31 август 1981 ЧТОФ Отписан на 3 май 2001
БДК-101 066 775/14 19 декември 1981 ЧТОФ В строй от 24 януари 2006 – Ослябя
БДК-105 125 775/15 2 март 1982 ДЧБФ Отписан на 10 април 2002
БДК-98 055 775/16 28 септември 1982 ЧТОФ В строй от 25 юли 2011 – Адмирал Невельской
БДК-32 039 775/17 1982 ЧСФ Отписан на 10 април 2002
БДК-43 127 775/18 30 май 1983 ДЧБФ В строй от 16 септември 2000 – Минск
БДК-58 102 775/19 9 декември 1984 ДЧБФ В строй от 30 април 1999 – Калининград
БДК-45 016 775/20 5 март 1985 ЧСФ В строй от 27 юли 2002 – Георгий Победоносец
БДК-56 402 775/21 1985 ЧЧФ ВМС на Украйна, интерниран от Русия от 1991 г. – Константин Ольшанский
БДК-60 110 775/22 31 декември 1985 ДЧБФ В строй от 12 ноември 1986 – Александр Шабалин
БДК-64 158 775/23 30 септември 1986 ЧЧФ В строй от 10 май 1989 – Цезар Куников
БДК-46 142 775/24 30 ноември 1987 ЧЧФ В строй от юли 2002 г. – Новочеркаск
БДК-67 156 775/25 30 април 1988 ЧЧФ В строй от 3 януари 2002 – Ямал
Проект 775/III — 3
БДК-54 151 775/26 12 октомври 1990 ЧЧФ В строй от 23 ноември 1998 – Азов
БДК-11 077 775/27 10 април 1991 ЧТОФ В строй от 24 януари 2006 – Пересвет[1]
БДК-61 130 775/28 10 юли 1991 ДЧБФ В строй от 30 август 2000 – Корольов

ФотографииРедактиране

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Щербаков Владимир. Десантные корабли ВМФ России. Часть 2. Техника и вооружение. М., 2014. с. 4 – 7.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большие десантные корабли проекта 775“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.