Голица

село в България
Тази статия е за селото в Източна България. За селото в Югозападна Украйна вижте Голица (Украйна).

Голица (в миналото наричано и Гулица[2]) е село в Североизточна България, част от община Долни чифлик в област Варна. Населението му е около 440 души (2022).

Голица
България
42.9151° с. ш. 27.5502° и. д.
Голица
Област Варна
42.9151° с. ш. 27.5502° и. д.
Голица
Общи данни
Население436 души[1] (15 март 2024 г.)
8,94 души/km²
Землище48,822 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код9114
Тел. код05149
МПС кодВ
ЕКАТТЕ15597
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Голица
Иван Иванов
(ГЕРБ)

География редактиране

Село Голица се намира в Източна Стара планина, в планински район. На север от селото е разположена верига от каменисти полуголи хребети, част от Камчийска планина. Те са наричани „Голеши“ като всеки голеш е именуван, например „Тенкия голеш“, „Големия голеш“, „Пенов голеш“, „Дидейова чука“, „Стара голица“ и други.

Отстоянието до Варна е 58 километра, а до общинския център Долни чифлик – 20 километра. От землището на селото извира Голишката река, която по-надолу се съединява с Еркешката и двете образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия), която се влива в Черно море при Обзор.

На северния склон на „Белчова голеш“ и „Калето“ има естествено находище на левурда (див чесън).

История редактиране

В землището на Голица са разположени останките от фортификационното съоръжените „Хемски порти“, служило за отбрана на Византийската империя от нашествия от север. Археологически разкопки го датират към III – IV век.

Самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари, които са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, който е запазен. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджийско – задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци.

След Руско-турската война от 1828 г. – 1830 г. една част от жителите на с. Голица, начело с Кара Марин, бягат от турците в Русия, като се заселват в Бесарабия – сега Одеска област в Украйна. Там основават село и го наричат Голица. И до днес връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма – така наречените „до непознато другарче“, след това на няколко пъти групата за автентичен фолклор на българската Голица гостува в с. Голица – Украйна и съответно украинската Голица в България.

След Освобождението много голичани се заселват в освободени от изселени мюсюлмани земи, като са пренасят своя ваяшки диалект и фолклор в много села от Варненска, Бургаска и Добричка област.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341287
19461458
19561547
19651245
1975986
1985917
1992835
2001714
2011577
2021433

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 577 100.00
Българи 573 99.30
Турци
Цигани ? ?
Други
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 1 0.17

Управление редактиране

Икономика редактиране

Инфраструктура редактиране

Култура редактиране

Голица, заедно със селата Козичино (Еркеч) и Аспарухово (Ченге), е един от центровете на етнографската група ваяци.

Читалището в селото е едно от работещите читалища, като към него има сформирани женска група за автентичен фолклор, детска група, танцов състав и много индивидуални участници.

Църковният храм е построен и осветен през 1850 г., именуван е на свети Димитър Солунски. Реставриран е през 1998 г. по инициатива на Църковното настоятелство (Михна Кръстева, Иванка Дойчева, Стойка Димитрова) и кмета Янко Трифонов Христов с финансовата подкрепа на кметството, фондация „Бъдеще за България“ на Елена Костова дарила 3 млн. лв. неденоминирани, завод „Дружба стил“ (г-н Димитров) 1500000 лв. неден., Община Д. Чифлик с кмет Н. Зюмбюлев. Дървеният материал е дарен от Горско стопанство Г. Чифлик с директор г-н Л. Кузов и други дарения от цялото население като най-активни са Стоян и Димо Яневи, Стойка Стоянова, Стефан Душев. Цялата реставрация се ръководи от архитект Олег Николов. След ремонта освещаването се извършва от митрополит Йоаникий Сливенски.

Традиционният събор на селото се чества на 8 ноември (Димитровден по стар стил). На върха на „Стара Голица“ има извор-чешма наречена „Светия кладенец“. Съществува традиция да се посреща изгревът на слънцето и да се пълни вода от „Светия кладенец“ на 6 май – Георгьовден.

Чества се и Петльовден на 2 февруари.[6]

В първата седмица на месец август в местността „Гермето“ се провежда традиционния вайковски фолклорен събор – през 2008 г. участниците са от 43 вайковски села – над 800 души. Председател на журито е Георги Андреев – композитор-диригент на оркестъра на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

Кухня редактиране

Типично за голишката кухня е приготвянето на парена баница (зелник), която се счита за върха на кулинарията.

Друго типично ястие, което се сервира за десерт, е така дървен булгур, който се приготвя от булгур и сушени плодове, като дренки, праскови, ябълки, сини сливи и се овкусява със захар. Приготвя се при весели и тъжни събития – сватба, кръщене, годежи и помени на починали, като традицията се е запазила и до днес. Друг интересен кулинарен специалитет е втасал пипер с чорба от диви круши, които предварително се заливат с вода и втасват с нея, сред което се овкусява с крухче сол и с нея се залива пиперът.

Известни личности редактиране

Родени в Голица

Източници редактиране