Голица
Тази статия е за селото в Поморийско. За селото в Югозападна Украйна вижте Голица (Украйна).
Голица (в миналото наричано и Гулица[2]) е село в Североизточна България, част от община Долни чифлик в област Варна. Населението му е около 440 души (2022).
| Голица | |
|---|---|
  Голица  Голица | |
| Общи данни | |
| Население | 440 души[1] (15 септември 2022 г.) 9,02 души/km² |
| Землище | 48,82 km² |
| Надм. височина | 233 m |
| Пощ. код | 9114 |
| Тел. код | 05149 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 15597 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Голица Иван Иванов (ГЕРБ) |
География Редактиране
Село Голица се намира в Източна Стара планина, в планински район. На север от селото е разположена верига от каменисти полуголи хребети, част от Камчийска планина. Те са наричани „Голеши“ като всеки голеш е именуван, например „Тенкия голеш“, „Големия голеш“, „Пенов голеш“, „Дидейова чука“, „Стара голица“ и други.
Отстоянието до Варна е 58 километра, а до общинския център Долни чифлик – 20 километра. От землището на селото извира Голишката река, която по-надолу се съединява с Еркешката и двете образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия), която се влива в Черно море при Обзор.
На северния склон на „Белчова голеш“ и „Калето“ има естествено находище на левурда (див чесън).
История Редактиране
В землището на Голица са разположени останките от фортификационното съоръжените „Хемски порти“, служило за отбрана на Византийската империя от нашествия от север. Археологически разкопки го датират към III – IV век.
Самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари, които са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, който е запазен. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджийско – задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци.
След Руско-турската война от 1828 г. – 1830 г. една част от жителите на с. Голица, начело с Кара Марин, бягат от турците в Русия, като се заселват в Бесарабия – сега Одеска област в Украйна. Там основават село и го наричат Голица. И до днес връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма – така наречените „до непознато другарче“, след това на няколко пъти групата за автентичен фолклор на българската Голица гостува в с. Голица – Украйна и съответно украинската Голица в България.
След Освобождението много голичани се заселват в освободени от изселени мюсюлмани земи, като са пренасят своя ваяшки диалект и фолклор в много села от Варненска, Бургаска и Добричка област.
Население Редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 577 | 100.00 |
| Българи | 573 | 99.30 |
| Турци | – | – |
| Цигани | ? | ? |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 1 | 0.17 |
Управление Редактиране
Икономика Редактиране
Инфраструктура Редактиране
Култура Редактиране
Голица, заедно със селата Козичино (Еркеч) и Аспарухово (Ченге), е един от центровете на етнографската група ваяци.
Читалището в селото е едно от работещите читалища, като към него има сформирани женска група за автентичен фолклор, детска група, танцов състав и много индивидуални участници.
Религията в селото е симбиоза между източноправославното християнство и почитане на езически обичаи и традиции, еретиции.[източник? (Поискан преди 49 дни)]
Църковният храм е построен и осветен през 1850 г., именуван е на свети Димитър Солунски. Реставриран е през 1998 г. по инициатива на Църковното настоятелство (Михна Кръстева, Иванка Дойчева, Стойка Димитрова) и кмета Янко Трифонов Христов с финансовата подкрепа на кметството, фондация „Бъдеще за България“ на Елена Костова дарила 3 млн. лв. неденоминирани, завод „Дружба стил“ (г-н Димитров) 1500000 лв. неден., Община Д. Чифлик с кмет Н. Зюмбюлев. Дървеният материал е дарен от Горско стопанство Г. Чифлик с директор г-н Л. Кузов и други дарения от цялото население като най-активни са Стоян и Димо Яневи, Стойка Стоянова, Стефан Душев. Цялата реставрация се ръководи от архитект Олег Николов. След ремонта освещаването се извършва от митрополит Йоаникий Сливенски.
Традиционният събор на селото се чества на 8 ноември (Димитровден по стар стил). На върха на „Стара Голица“ има извор-чешма наречена „Светия кладенец“. Съществува традиция да се посреща изгревът на слънцето и да се пълни вода от „Светия кладенец“ на 6 май – Георгьовден.
Чества се и Петльовден на 2 февруари.[6] Историята на тази традиция ни връща към времето на османското владичество, когато властите в империята събирали т.н. „кръвен данък“ (девширме). Според този данък периодично насилствено били събирани деца от мъжки пол от подчинените християнски народи на всеки 5 или по-малко години. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век. При грабването на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били. Легендата разказва, че за да спаси момченцето си, веднъж една майка заклала петел и с кръвта му намазала чердака, портичката и оградата пред дома си. Когато пристигнали, еничарите видели знака и отминали дома ѝ. Петелът е символ на тази традиция, тачен в този край на България. Той е също ден на здравето на децата, на момченцата и на мъжете, и плодовитостта им. Всяка година на 2 февруари жителите на долночифлишките села Голица и Кривини, облечени с празнични дрехи, разхождат петел по улиците на селото, след което го обезглавяват и с кръвта му се напръскват портите, където има мъжка рожба. Части от сварения петел заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. На този ден не се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, то няма да свърши добре, децата ще се раждат белязани. Не се реже с нож, не се правят сватби, защото „къщата ще се почерни“, гласят строгите забрани за празника Петльовден.[източник? (Поискан преди 49 дни)]
В първата седмица на месец август в местността „Гермето“ се провежда традиционния вайковски фолклорен събор – през 2008 г. участниците са от 43 вайковски села – над 800 души. Председател на журито е Георги Андреев – композитор-диригент на оркестъра на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.
Кухня Редактиране
Типично за голишката кухня е приготвянето на парена баница (зелник), която се счита за върха на кулинарията.
Друго типично ястие, което се сервира за десерт, е така дървен булгур, който се приготвя от булгур и сушени плодове, като дренки, праскови, ябълки, сини сливи и се овкусява със захар. Приготвя се при весели и тъжни събития – сватба, кръщене, годежи и помени на починали, като традицията се е запазила и до днес. Друг интересен кулинарен специалитет е втасал пипер с чорба от диви круши, които предварително се заливат с вода и втасват с нея, сред което се овкусява с крухче сол и с нея се залива пиперът.
Известни личности Редактиране
- Родени в Голица
- Атанас Георгиев (1805 – 1865) – възрожденски деец
Източници Редактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=23
- ↑ „Справка за населението на село Голица, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ Единственият в страната монумент на петела ще бъде открит на 2 февруари (Петльовден) в с. Голица, община Долни чифлик, съобщиха от общината, цитирани от БГНЕС