Отваря главното меню
Уикипедия

Голишани

Голишани или Голешани (на гръцки: Λευκάδια, Левкадия, до 1926 година Γκολοσάνη, Γκολεσάνη, Γκολεσίανη, Голосани, Голесани[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

Голишани
Λευκάδια
— село —
Гърция
40.6536° с. ш. 22.1183° и. д.
Голишани
Централна Македония
40.6536° с. ш. 22.1183° и. д.
Голишани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 56 m
Население 967 души (2001)
Пощенски код 592 00
Телефонен код 23320
Голишани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 3 километра в североизточна посока, а от Копаново (Копанос) на 2 километра на север.

ИсторияРедактиране

 
Документ на гръцкото училище в Голешани, подписан от епитроп Йоанис Златанис и учител Атанасиос Диамандис.

Край Голишани са развалините на античния македонски град Миеза. Край селото има няколко известни македонски гробници. В 1877 година датският археолог Карл Кинх открива източно от селото Кинхевата гробница.[2][3][4] В 1942 година Хараламбос Макаронас открива западно от Кирхевата Лисоновата и Каликлиева гробница.[5][6][7] В 1954 година източно от Кирхевата е открита така наречената Съдебна гробница.[8][9] В 1971 година Екатерини Ромиопупу открива западно от Съдебната Антемийската гробница.[10][11]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голишани живеят 50 българи.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голишани има 128 българи патриаршисти гъркомани.[13] По-късно селото приема върховенството на Екзархията и гръцки автори го наричат „фанатично екзархийско“.[14] Селото пострадва при появата на гръцки андартски чети в района.[15][16]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Голешани (Γκολεσίανη) като село населено със „славяногласни елини“.[17] В 20-те години в селото са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Голишани е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 242 жители бежанци.[18]. В 1926 година селото е прекръстено на Левкадия.[19]

Преброявания
  • 1913 – 135 души
  • 1920 – 118 души
  • 1928 – 395 души
  • 1940 – 598 души
  • 1951 – 670 души
  • 1961 – 838 души
  • 1971 – 882 души

ЛичностиРедактиране

 
Портрет на Георги Буфела от Голишани, ктитор на „Свети Георги“ в Негуш
Родени в Голишани
  •   Иван Златанов Мухтара (? – 1909), български революционер от ВМОРО, бивш патриаршистки епитроп
  •   Георгиос Леодак (Γεώργιος Λεοντάκ) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[20]
  •   Тръпче Дринафци (Τράπτζε Ντρινάφτσι) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[21]
  •   Георгиос Тасиос (Γεώργιος Τάσιος) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[22]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκολοσάνη - Λευκάδια
  2. ↑ Kinch, K. F. Le tombeau de Niausta, Tombeau Macedonien. Kgl. Danske Videnskabernes Selskabs Skrifter; R. 7, Historisk og filosofisk Afdeling, 1920.
  3. ↑ Ρωμιοπούλου, Κ., Ι. Τουράτσογλου. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας. ΑΕ, 1971. σ. 65-71.
  4. ↑ Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας (Kinch). // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016.
  5. ↑ Ο μακεδονικός τάφος των Λύσωνος & Καλλικλέους. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016.
  6. ↑ Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  7. ↑ Miller, S. The Tomb of Lyson and Kalikles. A painted Macedonian Tomb. Mainz, 1993.
  8. ↑ Ο μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 29 май 2016.
  9. ↑ Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 29 май 2016.
  10. ↑ Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016.
  11. ↑ Ψαρρά, Ε. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  12. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 149.
  13. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  14. ↑ Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
  15. ↑ Алберт Сониксен. „Изповедта на един македонски четник“
  16. ↑ Κωνσταντίνος Μπουκουβάλας - Καπετάν Πετρίλος
  17. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
  21. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
  22. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голишани&oldid=9473294“.