Голишани
Голишани или Голешани (на гръцки: Λευκάδια, Левкадия, до 1926 година Γκολοσάνη, Γκολεσάνη, Γκολεσίανη, Голосани, Голесани[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
|
Голишани Λευκάδια |
|
|---|---|
| — село — | |
  Голишани  Голишани |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 56 m |
| Население | 967 души (2001) |
| Пощенски код | 592 00 |
| Телефонен код | 23320 |
| Голишани в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 3 километра в североизточна посока, а от Копаново (Копанос) на 2 километра на север.
ИсторияРедактиране
Край Голишани са развалините на античния македонски град Миеза. Край селото има няколко известни македонски гробници. В 1877 година датският археолог Карл Кинх открива източно от селото Кинхевата гробница.[2][3][4] В 1942 година Хараламбос Макаронас открива западно от Кирхевата Лисоновата и Каликлиева гробница.[5][6][7] В 1954 година източно от Кирхевата е открита така наречената Съдебна гробница.[8][9] В 1971 година Екатерини Ромиопупу открива западно от Съдебната Антемийската гробница.[10][11]
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голишани живеят 50 българи.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голишани има 128 българи патриаршисти гъркомани.[13] По-късно селото приема върховенството на Екзархията и гръцки автори го наричат „фанатично екзархийско“.[14] Селото пострадва при появата на гръцки андартски чети в района.[15][16]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Голешани (Γκολεσίανη) като село населено със „славяногласни елини“.[17] В 20-те години в селото са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Голишани е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 242 жители бежанци.[18]. В 1926 година селото е прекръстено на Левкадия.[19]
- Преброявания
- 1913 – 135 души
- 1920 – 118 души
- 1928 – 395 души
- 1940 – 598 души
- 1951 – 670 души
- 1961 – 838 души
- 1971 – 882 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Голишани
Иван Златанов Мухтара (? – 1909), български революционер от ВМОРО, бивш патриаршистки епитроп
Георгиос Леодак (Γεώργιος Λεοντάκ) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[20]- Тръпче Дринафци (Τράπτζε Ντρινάφτσι) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[21]
- Георгиос Тасиос (Γεώργιος Τάσιος) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[22]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκολοσάνη - Λευκάδια
- ↑ Kinch, K. F. Le tombeau de Niausta, Tombeau Macedonien. Kgl. Danske Videnskabernes Selskabs Skrifter; R. 7, Historisk og filosofisk Afdeling, 1920.
- ↑ Ρωμιοπούλου, Κ., Ι. Τουράτσογλου. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας. ΑΕ, 1971. σ. 65-71.
- ↑ Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας (Kinch). // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016. Архив на оригинала от 2016-05-10 в Wayback Machine.
- ↑ Ο μακεδονικός τάφος των Λύσωνος & Καλλικλέους. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016. Архив на оригинала от 2016-05-30 в Wayback Machine.
- ↑ Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
- ↑ Miller, S. The Tomb of Lyson and Kalikles. A painted Macedonian Tomb. Mainz, 1993.
- ↑ Ο μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 29 май 2016. Архив на оригинала от 2016-06-02 в Wayback Machine.
- ↑ Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 29 май 2016.
- ↑ Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016. Архив на оригинала от 2016-05-03 в Wayback Machine.
- ↑ Ψαρρά, Ε. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
- ↑ Алберт Сониксен. „Изповедта на един македонски четник“
- ↑ Κωνσταντίνος Μπουκουβάλας - Καπετάν Πετρίλος
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)