Голишани

Голишани или Голешани (на гръцки: Λευκάδια, Левкадия, до 1926 година Γκολοσάνη, Γκολεσάνη, Γκολεσίανη, Голосани, Голесани[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

Голишани
Λευκάδια
— село —
Гърция
40.6536° с. ш. 22.1183° и. д.
Голишани
Централна Македония
40.6536° с. ш. 22.1183° и. д.
Голишани
Берско
40.6536° с. ш. 22.1183° и. д.
Голишани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 90 m
Население 1021 души (2011 г.)
Голишани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Сланица на 90 m надморска височина в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 6 km в североизточна посока, а от Копаново (Копанос) на 2 km на север.[2]

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

 
Документ на гръцкото училище в Голешани, подписан от епитроп Йоанис Златанис и учител Атанасиос Диамандис.

Край Голишани са развалините на античния македонски град Миеза. Край селото има няколко известни македонски гробници. В 1877 година датският археолог Карл Кинх открива източно от селото Кинхевата гробница.[3][4][5] В 1942 година Хараламбос Макаронас открива западно от Кирхевата Лисоновата и Каликлиева гробница.[6][7][8] В 1954 година източно от Кирхевата е открита така наречената Съдебна гробница.[9][10] В 1971 година Екатерини Ромиопупу открива западно от Съдебната Антемийската гробница.[11][12]

В Османската империяРедактиране

Селото пострадва силно по време на Негушкото въстание в 1822 година.[2]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голишани живеят 50 българи.[13] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голишани има 128 българи патриаршисти гъркомани.[14] По-късно селото приема върховенството на Екзархията и гръцки автори го наричат „фанатично екзархийско“.[15] Селото пострадва при появата на гръцки андартски чети в района.[16][17]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Голешани (Γκολεσίανη) като село населено със „славяногласни елини“.[18]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гулишане има 12 къщи християни славяни и 3 къщи власи християни.[19]

В 20-те години в селото са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Голишани е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 242 жители бежанци.[20] В 1926 година селото е прекръстено на Левкадия.[21]

До 1941 година административно селото е във Воденско, а след това е придадено на Негушко.[2]

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява добре от Арапица. Произвеждат се предимно праскови и ябълки с високо качество.[2]

Смята се, че в землището на селото, към Гимново, има нефт и са правени опити за добиване.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 131[2] 118[2] 395[2] 598[2] 670[2] 838[2] 882[2] 935[2] 914[2] 967 1021

ЛичностиРедактиране

 
Портрет на Георги Буфела от Голишани, ктитор на „Свети Георги“ в Негуш
Родени в Голишани
  •   Иван Златанов Мухтара (? – 1909), български революционер от ВМОРО, бивш патриаршистки епитроп
  •   Георги Леодак (Γεώργιος Λεοντάκ) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[22]
  •   Тръпче Дринафчев (Τράπτζε Ντρινάφτσι) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[22]
  •   Георги Тасев (Γεώργιος Τάσιος) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства[22]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 33. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Kinch, K. F. Le tombeau de Niausta, Tombeau Macedonien. Kgl. Danske Videnskabernes Selskabs Skrifter; R. 7, Historisk og filosofisk Afdeling, 1920.
  4. ↑ Ρωμιοπούλου, Κ., Ι. Τουράτσογλου. Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας. ΑΕ, 1971. σ. 65-71.
  5. ↑ Ο μακεδονικός τάφος της Νιάουστας (Kinch). // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016. Архив на оригинала от 2016-05-10 в Wayback Machine.
  6. ↑ Ο μακεδονικός τάφος των Λύσωνος & Καλλικλέους. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016. Архив на оригинала от 2016-05-30 в Wayback Machine.
  7. ↑ Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  8. ↑ Miller, S. The Tomb of Lyson and Kalikles. A painted Macedonian Tomb. Mainz, 1993.
  9. ↑ Ο μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 29 май 2016. Архив на оригинала от 2016-06-02 в Wayback Machine.
  10. ↑ Μακεδονικός τάφος της Κρίσεως. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 29 май 2016.
  11. ↑ Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 30 май 2016. Архив на оригинала от 2016-05-03 в Wayback Machine.
  12. ↑ Ψαρρά, Ε. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  15. ↑ Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
  16. ↑ Алберт Сониксен. „Изповедта на един македонски четник“
  17. ↑ Κωνσταντίνος Μπουκουβάλας - Καπετάν Πετρίλος
  18. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  20. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  21. ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  22. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голишани&oldid=11003206“.