Голо бърдо (област)

Голо бърдо
Страна	Албания; Северна Македония

Тази статия е за областта в Албания. За планината в България вижте Голо бърдо (планина).

Голо бърдо (на албански: Golloborda или Gollobordë или Gollobërdë, на македонска литературна норма: Голо Брдо) е планинска историко-географска област в Източна Албания и западната част на Северна Македония, югозападно от град Дебър, населен основно от хора с българско и македонско национално съзнание – общо около 10 000 души българоговорещи, предимно мюсюлмани (около 90%) и малко християни.

Карта на района на Голо бърдо (вляво, днешна Албания) и част от Дебърско (вдясно, днешна Северна Македония). Първа половина на ХХ век.

В Голо бърдо има 23 (или 27) села. Двадесет и едно от тях са на територията на Албания и две (или шест) – на територията на Северна Македония.

Албанската част на областта е в общините Булкиза на област Дебър и Либражд на област Елбасан. Селата в Северна Македония са част от общините Дебър и Струга.

НаселениеРедактиране

На територията на албанската част от Голо бърдо функционира дружеството „Просперитет Голо бърдо“, представляващо българската културна общност с председател Хаджи Пируши от село Стеблево. Самоопределящите се като българи в Република Албания от 2017 година са признати от албанската държава като българско национално малцинство.^[1]

Според преброяването от 2001 година населението на Голо бърдо е 8200 души с тенденция към намаляване. След 1990 година голяма част от местните жители се изселват в градовете Елбасан, Тирана, Драч и други. В Тирана изселените от Голо бърдо живеят компактно в квартала Кодра е Прифтит (Попово бърдо).

Част на населението на Голо бърдо има македонско национално съзнание. Тя е организирана в дружество „Мир“, чийто председател е преподавателят в Тиранския университет Кимет Фетаху и дружество „Мост“, чийто председател е Бесник Хасани^[2]. В Албания също е признато македонско малцинство, но за разлика от Мала Преспа, където имат статут на национално малцинство, в Голо бърдо населението няма малцинствен статут.^[3]

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 41 – 53
Асенова, Петя. Българо-албанската интерференция в Голо бърдо (Албания), в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум – Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 124 – 127
Бояджиев, Тодор. Българите в Голо бърдо Албания), в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум – Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 57 – 60
Соболев, Андрей Н.; Новик, Александр А. (Ред.). Голо Бордо (Gollobordë), Албания. Материалы балканской экспедиции РАН и СПбГУ 2008 – 2010 гг. СПб.: Наука; München: Otto Sagner Verlag, 2013. 271 с.
Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276 – 297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298 – 319)
Харизанова, Милка. Един български говор от Албания, в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум – Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 61 – 64
Христова, Евдокия. Говорът на Голо бърдо, Албания, в системата на българските диалекти, „Македонски преглед“, год. ХXX, 2007, кн. 3, 43 – 55.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

[1] Албания призна българското национално малцинство

[2] Македонците од Голо Брдо формираа друштво „Мост“

[3] Македонскиот јазик само како странски во наставата за нашинците во Голо Брдо

[1]

[2]

[3]