Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Голо бърдо.

За областта в Албания вижте Голо бърдо (област).

Голо бърдо е планина в Западна България. Част е от Краищенската област. Заема югоизточния край на Руйско-Верилската планинска редица.[1]

Голо бърдо
Изглед от Голо Бърдо
Изглед от Голо Бърдо
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.5516° с. ш. 23.0677° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Краище
Най-висок връх Ветрушка
Надм. височина 1157.7 m
Подробна карта
Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg

Географска характеристикаРедактиране

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 25 km, а ширината ѝ е 6 – 7 km. На североизток и югозапад склоновете ѝ постепенно затъват съответно в Пернишката и Радомирската котловина. На запад Чардакския пролом на река Струма я отделя от планината Черна гора, а на югоизток най-горното течение на Струма – от Витоша. Южно от село Боснек чрез седловина висока 933 m двете планини (Голо бърдо и Витоша) се съединяват.

Билото на планината е разположено на 1000 – 1100 m н.в., а склоновете ѝ са слабо наклонени, обезлесени и набраздени от долове. Най-високата ѝ точка е връх Ветрушка (1157,7 m), разположен на около 3 km югозападно от град Перник. Изградена е от триаски варовици, доломити и мергели. Масово развитие имат повърхностният и подземният карст, а по периферията ѝ бликат множество карстови извори. Климатът е умерено континентален. Почти цялата планина се отводнява от малки и къси леви притоци на Струма, а крайните ѝ южни склонове – от десните притоци на река Арката (ляв приток на Струма). Почвената покривка е представена предимно от канелени и светлокафяви горски почви, силно еродирани. Тук-таме по северните ѝ склонове са запазени редки широколистни гори. В резерватът Острица, една от най-старите защитени територии в България, вирее разнообразна тревна асоциация с редки растителни видове.

СелищаРедактиране

В подножието на планината са разположени 3 града и 6 села: Батановци, Горна Диканя, Долна Диканя, Друган, Кралев дол, Перник, Радомир, Старо село и Студена.

ХижиРедактиране

В планината са разположени хижите „Славей“, „Орлите“ и „Кралев дол“.

  • Хижа Славей е разположена е в местността Ранчово градище, на 1100 m н.в. В близост е бившата изкуствена ски писта „Голо бърдо“, за момента нефункционираща. Хижата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 40 места. Сградата е водоснабдена, електрифицирана, отоплява се с печки на ток и на твърдо гориво, туристическа кухня и столова. Съседни туристически обекти: в близост – останки от три от крепостите на Кракра Пернишки – Голямо градище, Малко градище и Ранчово градище, х. „Орлите“ – 1,30 ч, х. „Кралев дол“ – 1,30 ч. Изходни места: гара Перник (на жп линия София-Радомир-Кулата (Гюешево)) – 1,30 ч. Стопанин: Тур. дружество „Кракра Пернишки“ – гр. Перник, 2300, ул. „Физкултурна“ 1, тел.: 076 / 2-34-50
  • Хижа Орлите е разположена в местността Червена ябълка, на 950 m н.в. Има ски писта с малък влек. Хижата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 55 места. Сградата е електрифицирана, водоснабдена, с централно парно отопление, туристическа столова, ресторант. Съседни туристически обекти: х. „Славей“ – 1,40 ч, връх Острица (1147 m) и едноименния поддържан резерват – 2,00 ч, х. „Кралев дол“ – 3,00 ч. Изходни места: гр. Радомир (гара на жп линия София-Кулата (Гюешево)) – 1,30 ч. Стопанин: Туристическо дружество „Орлите“ – гр. Радомир, 2400, ул. „Батенберг“ 15, тел.: 0777 / 25 – 79
  • Хижа Кралев дол е разположена в близост до село Кралев дол. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 20 места. Намира се в близост до село Кралев дол. Хижата не работи.

ТранспортРедактиране

През югоизточната част на планината, от долината на река Струма до село Долна Диканя, на протежение от 7,3 km преминава участък от автомагистрала „Струма“.

По северозападното ѝ подножие, между Радомир и Перник, на протежение от 11,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.

Успоредно на първокласния път между гарите Перник и Радомир преминава и участък от трасето на жп линия София – Радомир – Кулата (Гюешево)

Защитени територииРедактиране

 
Муховидна пчелица (Ophrys insectifera L.)

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 184.
  2. Поддържан резерват „Острица“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 7 юни 2019 г.
  3. Голо бърдо – находище на муховидна пчелица. // ИАОС. Посетен на 7 юни 2019 г. (на български)