Голяма белочела гъска

вид птица

Голямата белочела гъска[2] (Anser albifrons) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни.[3]

Голяма белочела гъска
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
триб:Anserini
род:Гъски (Anser)
вид:Голяма белочела гъска (A. albifrons)
Научно наименование
(Scopoli, 1769)
Разпространение
Голяма белочела гъска в Общомедия
[ редактиране ]
Anser albifrons

Физическа характеристика

редактиране

Тежи между 1,4 и 3,3 kg. Дължина на тялото 65 – 78 cm, размах на крилете около 130 – 165 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Отличава се от другите представители на род Гъски по по-голямото и забележимо бяло петно на челото и черните петна по гърдите и корема. Издава висок, звънлив крясък: „клинг, клинг“.

Разпространение и местообитание

редактиране

Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица.

Гнезди в открити местности в тундрата в близост до морски бряг или влажна зона. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера[3], язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води.

Начин на живот и хранене

редактиране

Приема предимно растителна храна, зърнени, понякога дори нанася щети на селскостопанските култури.

Размножаване

редактиране

Началото на гнезденето е обикновено през втората половина на юни. Малките се излюпват през втората половина на юли. Гнездото си построява директно на земята в равнините. Представлява ямка, бедно застлана със суха трева, мъх, пух и малки перца. Снася от 3 до 6 яйца. Мъти 27–28 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. През август когато са се излюпили малките, Голямата белочела гъска образува смесени ята с други видове гъски и патици в близост до различни водни басейни.

Допълнителни сведения

редактиране

Ловен обект в България.

  1. Anser albifrons (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
  3. а б BirdLife International. Anser albifrons // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2009. (на английски)