Голяма белочела гъска

вид птица

Голямата белочела гъска (Anser albifrons) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни.[2]

Голяма белочела гъска
Anser albifrons albifrons Swallow Pond 2.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
триб:Anserini
род:Гъски (Anser)
вид:Голяма белочела гъска (A. albifrons)
Научно наименование
Scopoli, 1769 г.
Разпространение
Anser albifrons map.png
Голяма белочела гъска в Общомедия
[ редактиране ]
Anser albifrons

Физическа характеристикаРедактиране

Тежи между 1,4 и 3,3 kg. Дължина на тялото 65 – 78 cm, размах на крилете около 130 – 165 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Отличава се от другите представители на род Гъски по по-голямото и забележимо бяло петно на челото и черните петна по гърдите и корема. Издава висок, звънлив крясък: „клинг, клинг“.

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица.

Гнезди в открити местности в тундрата в близост до морски бряг или влажна зона. По време на зимуване се храни в обработваеми земи и други тревни площи, а нощува в блата, езера[2], язовири, по-рядко в реки и крайбрежни морски води.

Начин на живот и храненеРедактиране

Приема предимно растителна храна, зърнени, понякога дори нанася щети на селскостопанските култури.

РазмножаванеРедактиране

Началото на гнезденето е обикновено през втората половина на юни. Малките се излюпват през втората половина на юли. Гнездото си построява директно на земята в равнините. Представлява ямка, бедно застлана със суха трева, мъх, пух и малки перца. Снася от 3 до 6 яйца. Мъти 27–28 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. През август когато са се излюпили малките, Голямата белочела гъска образува смесени ята с други видове гъски и патици в близост до различни водни басейни.

Допълнителни сведенияРедактиране

Ловен обект в България.

БележкиРедактиране

  1. Anser albifrons (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. а б BirdLife International. Anser albifrons. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2009. (на английски)