Голяма река (приток на Марица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Голяма река.
Голяма река (Буюклийска река, Канаклийска река) е река в Южна България — Област Хасково, общини Харманли и Свиленград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 38 km. Отводнява част от югозападните склонове на Сакар планина.
Голяма река | |
Местоположение в област Хасково – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България |
Дължина | 38 km |
Водосб. басейн | 163 km² |
Начало | |
Място | планина Сакар |
Координати | |
Надм. височина | 551 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Марица |
Координати | |
Надм. височина | 48 m |
Път на реката | |
Марица → Бяло (Егейско море) |
Голяма река извира на 612 м н.в. в Сакар планина, на 100 м от кръстопътя Голямата звезда. Тече в южна посока в плитка наносна долина, на отделни места и с проломен характер. В средното си течение носи името Буюклийска река, а в долното — Канаклийска река. Влива отляво в река Марица на 48 m н.в., на 2 км югоизточно от град Свиленград.
Площта на водосборния басейн на реката е 163 km2, което представлява 0,31% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:
- на запад – с малки и къси леви притоци на Марица;
- на изток – с водосборния басейн на Левченска река, ляв приток на Марица;
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Куритско дере
- ← Къшлински дол
- → Селското дере
- ← Баямлъшки дол
- → Керечдере (най-голям приток)
- → Бабица
Реката е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е в периода декември-май.
По течението на реката са разположени 3 населени места, в т.ч. 1 град и 2 села.
Част от водите на реката се използват за напояване.
По цялата долина на реката, от извора до устието ѝ, на протежение от 31,3 км, между Голямата звезда и Свиленград преминава участък от Републикански път II-55 от Държавната пътна мрежа Дебелец — Нова Загора — Свиленград.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 142.