Голямо Крушево
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.
Голямо Крушево е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол.
Голямо Крушево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 195 души[1] (15 март 2024 г.) 3,66 души/km² |
Землище | 53.258 km² |
Надм. височина | 248 m |
Пощ. код | 8729 |
Тел. код | 04744 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 15881 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Болярово Христо Христов (БСП – Обединена левица; 1995) |
География
редактиранеСело Голямо Крушево се намира в планината Странджа. Разположено на международен път. Пътят до Болярово е 10 минути, до Бургас 40 минути, до Елхово 25 минути.
История
редактиране(Преди години името на селото е било Ахлатлии. Преименуването от Ахлатлии на Голямо Крушево е било на 14.08.1934 г.[2]
При избухването на Македоно-одринското опълчение през 1912 година един човек от Ахлатлии е доброволец.[3]
Селото се обслужва с автобуси от линията Бургас-Елхово, както и Ямбол-Голямо Крушево. В селото живее част от рода Шейтанови, който се смята че има родови връзки с войводата Стефан Караджа.
Води
редактиранеПрез землището на село Голямо Крушево преминават реките Крушевска и Средецка. Крушевска река се влива в Бяло море, заедно с Поповска и Тунджа, а Средецка в Мандренското езеро, след това в Черно море чрез канала между тях.
- Най-големият язовир на Голямо Крушево е Върли дол. Той е използван за риболов, напояване на 2/3 от добитъка.
- Река Крушевска – реката е сравнително непълноводна поради използването и за напояване на градините и на част от добитъка, коне и магарета. Режимът е непостоянен с пълноводие през началото на зимата поради снеговалежте и пролетта когато снеговете се топят. Маловодието и е през сухия период който е през лятото и есента.
Климат
редактиранеКлиматът в село Голямо Крушево е умерено-континентален с добре изразено планинско влияние-прохладно и сухо лято и студена и влажна зима. Средната януарска температура е от –1 до –3 °С, а средната юлска 23 – 24 °С. Максималните температури достигат до 38 – 40 °С. Годишната сума на валежите е 630 – 650 mm, с минимум през юни и максимум през февруари. Преобладават западните и северозападните ветрове, следвани от източните. От местните ветрове се проявява фьонът. Климатът в областта е благоприатен за отглеждане на зърнени и технически култури, лозя и овощия (ябълки, круши, кайсии и сливи). Опасност за реколтата са засушаванята, градушките, късните пролетни и есенни мразове и слани.
- През пролетта в селото има големи температурни амплитуди. Средната температура през пролетта е от 5 градуса през март, до 16 градуса през май, но падат и до 5 – 6 градуса. Средното количество валежи е 140 – 145 mm през по-голямата част от пролетта падат обилни дъждове.
- През лятото климатът е хладен и сревнително дъждовен с валежи в нормите за сезона. Средната лятна температура е от 22 – 27 градуса C, но падат и до около 15. Средното количество на валежите през лятото е около 130 – 135 мм.
- През есента е почти като пролетта, но е с 1 – 2 до 3 градуса по топла. Средната температура за есента е от 7 градуса през ноември, до 17 през септември. Средното количество на валежите е 140 – 150. След средата на есента (след есенното равноденствие) климатът става по-студен и температурите падат до 7 – 8 градуса.
- През зимата в селото е много влажно и вали в големи количества сняг, а снежната покривка се задържа около 15 – 20 дни в зависимост от температурите в следващите дни. Средната температура през зимата е от +1 до –3 градуса, но се качват до +5;+6. Средното количество валежи е 150 – 160 mm.
Климатични данни за село Голямо Крушево | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 14 | 17 | 21 | 27 | 29 | 31 | 35 | 38 | 36 | 29 | 21 | 18 | 35 |
Средни максимални температури (°C) | 3,6 | 6,3 | 9,4 | 16 | 21,5 | 24,9 | 27,9 | 28,3 | 23,8 | 17,4 | 11,3 | 6,4 | 15,9 |
Средни температури (°C) | 0,3 | 2,2 | 5,1 | 11,2 | 16 | 19,6 | 21,9 | 22 | 17,8 | 12,5 | 7,5 | 2,7 | 11,15 |
Средни минимални температури (°C) | −3 | −1,5 | 1,3 | 6,3 | 11,2 | 14,5 | 16,4 | 16,3 | 16,8 | 8,5 | 4,4 | 0,3 | 9,08 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −22 | −17 | −20 | −6 | −2 | 5 | 7 | 11 | −1 | −5 | −10 | −15 | −17 |
Средни месечни валежи (mm) | 56 | 52 | 40 | 60 | 62 | 53 | 43 | 28 | 47 | 55 | 70 | 66 | 632 |
Защитени местности
редактиране- Местност „Гисчетипе“ – намира се на около 4 – 5 км североизточно от селото. Тя е гориста местност, с преобладаващи иглолистни гори.
- Местност „Сърлъка“ – намира се на около 2 – 3 км южно от селото. Тук преобладават широколистните гори, както и дивите зайци.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране
Прираст и спад на население
редактиранеНаселението на село Голямо Крушево е от преселници от Беломорска Тракия около района на Александруполис и Одринска Тракия около Люлебургаз и Одрин. Говори се на македоно-одрински диалект. Броят на жителите в село Голямо Крушево е от 262 души, но през 1946 г. е достигнало до 1923 души.
Религии
редактиранеПравославно християнство.
Културни и природни забележителности
редактиране- Читалище „Просвета“ е създадено през 1927 г. в близост до центъра. Преди години е било училище, а след това библиотека.
- Храм „Света Богородица“ – Построен през 1889 г.той е разположен до Кметство Голямо Крушево, в центъра на селото. В него се празнуват всички важни празници като „Пресвета Богородица“ (на 15 август), Великден, Лазаровден, Цветница и др.
- Съралъка е място в Странджа планина сред гората с височина 473 m.
- На северозапад в близост до селото е и гористата местност Гисчетипе (360 m), която е защитена и е част от землището на Голямо Крушево. Северно от селото се намира и Средецка река, която тече от запад на изток.
Икономика
редактиранеГлавен поминък на населението е селското стопанство. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която не функционира е преработвала гроздето от целия регион. На-известен сорт грозде е алжирка и американско, отглеждана в местността около Сърлъка. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. В миналото е имало овощна градина, която сега е превърната в нива от диви асми. Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. Като община, известна част от населението работи в административния сектор. Има два хранителни магазина в центъра на селото. В миналото са съществували птицеферма, свинеферма, кравеферма, няколко селскостопански бази, площадка за борба с градушките.
От 2016 г. в Голямо Крушево има оранжерии за отглеждане на зеленчуци.
Редовни събития
редактиране- Ежегоден събор през последната събота и неделя на месец август.
- Тодоровден – църковен празник
Тодоровден по дати (2013 – 2020)
Година | Дата |
---|---|
2013 | 23 март |
2014 | 8 март |
2015 | 28 февруари |
2016 | 19 март |
2017 | 4 март |
2018 | 24 март |
2019 | 16 март |
2020 | 7 март |
Личности
редактиране- Никола Костов – кавалджия, солист на Държавен ансамбъл „Пирин“-Благоевград
- Никола Димитров – борец известен не само в Голямо Крушево, но и в България с многократните си победи.
- Родът Шейтанови – известен род в селото с родоначалник Яне Шейтанов.
- Костадин Павлов – дългогодишен ръководител на детско-юношески духов оркестър „Дико Илиев“. На 27 август 2004 г. в присъствието на президента Георги Първанов на Павлов е връчено най-високото отличие на Съюза на музикалните дейци – „Златната лира“.
- Калина Рекалова – певица
Други
редактиранеКметският наместник на село Голямо Крушево е Костадин Иванов от (БСП)-Българска социалистическа партия. Той е роден през 1959 г. На изборите през 2011 г. той печели с вот 54,08% и 179 гласа.
Кухня
редактиранеКухнята в село Голямо Крушево е традиционно българска и се определя от земеделските култури, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите, лукът и празът – установена култура в района. Също така традиционна за село Голямо Крушево е обикновената трапезна питка, както и „млечната баница“. Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се приготвя от еднородната смес на 1 или 2 яйца и литър прясно мляко. Със сместа се обливат корите. Друго много разпространено в традиционната кухня е луканката. Тя се приготвя предимно от свинска кайма (някои хора ги приготвят от козе месо), а специфичното в нея е голямото количество червен пипер, при което цветът и е червеникав.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1902 – 1903 г. Личен състав“, Главно управление на архивите.