Голямо Крушево

село в община Болярово, обл. Ямбол
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Голямо Крушево е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол.

Голямо Крушево
България
42.1932° с. ш. 26.9241° и. д.
Голямо Крушево
Област Ямбол
42.1932° с. ш. 26.9241° и. д.
Голямо Крушево
Общи данни
Население195 души[1] (15 март 2024 г.)
3,66 души/km²
Землище53.258 km²
Надм. височина248 m
Пощ. код8729
Тел. код04744
МПС кодУ
ЕКАТТЕ15881
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП – Обединена левица; 1995)

География

редактиране

Село Голямо Крушево се намира в планината Странджа. Разположено на международен път. Пътят до Болярово е 10 минути, до Бургас 40 минути, до Елхово 25 минути.

(Преди години името на селото е било Ахлатлии. Преименуването от Ахлатлии на Голямо Крушево е било на 14.08.1934 г.[2]

При избухването на Македоно-одринското опълчение през 1912 година един човек от Ахлатлии е доброволец.[3]

Селото се обслужва с автобуси от линията Бургас-Елхово, както и Ямбол-Голямо Крушево. В селото живее част от рода Шейтанови, който се смята че има родови връзки с войводата Стефан Караджа.

През землището на село Голямо Крушево преминават реките Крушевска и Средецка. Крушевска река се влива в Бяло море, заедно с Поповска и Тунджа, а Средецка в Мандренското езеро, след това в Черно море чрез канала между тях.

  • Най-големият язовир на Голямо Крушево е Върли дол. Той е използван за риболов, напояване на 2/3 от добитъка.
  • Река Крушевска – реката е сравнително непълноводна поради използването и за напояване на градините и на част от добитъка, коне и магарета. Режимът е непостоянен с пълноводие през началото на зимата поради снеговалежте и пролетта когато снеговете се топят. Маловодието и е през сухия период който е през лятото и есента.

Климатът в село Голямо Крушево е умерено-континентален с добре изразено планинско влияние-прохладно и сухо лято и студена и влажна зима. Средната януарска температура е от –1 до –3 °С, а средната юлска 23 – 24 °С. Максималните температури достигат до 38 – 40 °С. Годишната сума на валежите е 630 – 650 mm, с минимум през юни и максимум през февруари. Преобладават западните и северозападните ветрове, следвани от източните. От местните ветрове се проявява фьонът. Климатът в областта е благоприатен за отглеждане на зърнени и технически култури, лозя и овощия (ябълки, круши, кайсии и сливи). Опасност за реколтата са засушаванята, градушките, късните пролетни и есенни мразове и слани.

  • През пролетта в селото има големи температурни амплитуди. Средната температура през пролетта е от 5 градуса през март, до 16 градуса през май, но падат и до 5 – 6 градуса. Средното количество валежи е 140 – 145 mm през по-голямата част от пролетта падат обилни дъждове.
  • През лятото климатът е хладен и сревнително дъждовен с валежи в нормите за сезона. Средната лятна температура е от 22 – 27 градуса C, но падат и до около 15. Средното количество на валежите през лятото е около 130 – 135 мм.
  • През есента е почти като пролетта, но е с 1 – 2 до 3 градуса по топла. Средната температура за есента е от 7 градуса през ноември, до 17 през септември. Средното количество на валежите е 140 – 150. След средата на есента (след есенното равноденствие) климатът става по-студен и температурите падат до 7 – 8 градуса.
  • През зимата в селото е много влажно и вали в големи количества сняг, а снежната покривка се задържа около 15 – 20 дни в зависимост от температурите в следващите дни. Средната температура през зимата е от +1 до –3 градуса, но се качват до +5;+6. Средното количество валежи е 150 – 160 mm.
   Климатични данни за село Голямо Крушево  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 14 17 21 27 29 31 35 38 36 29 21 18 35
Средни максимални температури (°C) 3,6 6,3 9,4 16 21,5 24,9 27,9 28,3 23,8 17,4 11,3 6,4 15,9
Средни температури (°C) 0,3 2,2 5,1 11,2 16 19,6 21,9 22 17,8 12,5 7,5 2,7 11,15
Средни минимални температури (°C) −3 −1,5 1,3 6,3 11,2 14,5 16,4 16,3 16,8 8,5 4,4 0,3 9,08
Абсолютни минимални температури (°C) −22 −17 −20 −6 −2 5 7 11 −1 −5 −10 −15 −17
Средни месечни валежи (mm) 56 52 40 60 62 53 43 28 47 55 70 66 632

Защитени местности

редактиране
  1. Местност „Гисчетипе“ – намира се на около 4 – 5 км североизточно от селото. Тя е гориста местност, с преобладаващи иглолистни гори.
  2. Местност „Сърлъка“ – намира се на около 2 – 3 км южно от селото. Тук преобладават широколистните гори, както и дивите зайци.

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Етнически състав с. Голямо Крушево (Преброяване 2011)
Етнически групи Процент
Българи
  
92%
Англичани
  
5%
Цигани
  
2%
Други и неопределени
  
1%


Прираст и спад на население

редактиране

Населението на село Голямо Крушево е от преселници от Беломорска Тракия около района на Александруполис и Одринска Тракия около Люлебургаз и Одрин. Говори се на македоно-одрински диалект. Броят на жителите в село Голямо Крушево е от 262 души, но през 1946 г. е достигнало до 1923 души.

Православно християнство.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Читалище „Просвета“ е създадено през 1927 г. в близост до центъра. Преди години е било училище, а след това библиотека.
  • Храм „Света Богородица“ – Построен през 1889 г.той е разположен до Кметство Голямо Крушево, в центъра на селото. В него се празнуват всички важни празници като „Пресвета Богородица“ (на 15 август), Великден, Лазаровден, Цветница и др.
  • Съралъка е място в Странджа планина сред гората с височина 473 m.
  • На северозапад в близост до селото е и гористата местност Гисчетипе (360 m), която е защитена и е част от землището на Голямо Крушево. Северно от селото се намира и Средецка река, която тече от запад на изток.

Икономика

редактиране

Главен поминък на населението е селското стопанство. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която не функционира е преработвала гроздето от целия регион. На-известен сорт грозде е алжирка и американско, отглеждана в местността около Сърлъка. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. В миналото е имало овощна градина, която сега е превърната в нива от диви асми. Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. Като община, известна част от населението работи в административния сектор. Има два хранителни магазина в центъра на селото. В миналото са съществували птицеферма, свинеферма, кравеферма, няколко селскостопански бази, площадка за борба с градушките.

От 2016 г. в Голямо Крушево има оранжерии за отглеждане на зеленчуци.

Редовни събития

редактиране
  • Ежегоден събор през последната събота и неделя на месец август.
  • Тодоровден – църковен празник

Тодоровден по дати (2013 – 2020)

Година Дата
2013 23 март
2014 8 март
2015 28 февруари
2016 19 март
2017 4 март
2018 24 март
2019 16 март
2020 7 март

Личности

редактиране
  •   Никола Костов – кавалджия, солист на Държавен ансамбъл „Пирин“-Благоевград
  •   Никола Димитров – борец известен не само в Голямо Крушево, но и в България с многократните си победи.
  •   Родът Шейтанови – известен род в селото с родоначалник Яне Шейтанов.
  •   Костадин Павлов – дългогодишен ръководител на детско-юношески духов оркестър „Дико Илиев“. На 27 август 2004 г. в присъствието на президента Георги Първанов на Павлов е връчено най-високото отличие на Съюза на музикалните дейци – „Златната лира“.
  •   Калина Рекалова – певица

Кметският наместник на село Голямо Крушево е Костадин Иванов от (БСП)-Българска социалистическа партия. Той е роден през 1959 г. На изборите през 2011 г. той печели с вот 54,08% и 179 гласа.

Кухнята в село Голямо Крушево е традиционно българска и се определя от земеделските култури, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите, лукът и празът – установена култура в района. Също така традиционна за село Голямо Крушево е обикновената трапезна питка, както и „млечната баница“. Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се приготвя от еднородната смес на 1 или 2 яйца и литър прясно мляко. Със сместа се обливат корите. Друго много разпространено в традиционната кухня е луканката. Тя се приготвя предимно от свинска кайма (някои хора ги приготвят от козе месо), а специфичното в нея е голямото количество червен пипер, при което цветът и е червеникав.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1902 – 1903 г. Личен състав“, Главно управление на архивите.