Голям Дервент (дем Софлу)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За едноименното село в България вижте Голям Дервент.

Голям Дервент (на гръцки: Μέγα Δέρειο, катаревуса: Μέγα Δέρειον, Мега Дерион) е село в Западна Тракия, Гърция, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия с 545 жители (2001).

Голям Дервент
Μέγα Δέρειο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Софлу
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 289 m
Население 545 души (2001)
Пощенски код 68005
Телефонен код +30 25540

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Източните Родопи на левия бряг на Луда река (Еритропотамос) на 20 километра южно от българо-гръцката граница.

ИсторияРедактиране

Според Анастас Разбойников, Голям Дервент е основано през четвъртото или петото десетилетие на 15 век като дервентджийско село. В 1830 година то има 700 български къщи и 50 турски, в 1878 – 400 български и 80 турски, в 1912 – 420 български и 80 турски, а в 1920 – 300 български къщи[1].

Според професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 300 екзархийски български семейства и 100 турски.[2]

При избухването на Балканската война 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

На 8 август 1913 година селото е нападнато от турска войска и башибозук и въпреки отчаяната съпротива на местните българи по-големият дял от Голям Дервент е опожарен. Мнозина от жителите на селото са избити, много жени са изнасилени, някои намират убежище в Доганхисар, Дедеагач или в България[4]. След 1920 година българските жители на селото се изселват окончателно в България. Те се настаняват в Бургас, Мокрен (4 семейства), Загорци (4 семейства), Веселие, Мамарчево, Соколенци (2 семейства) и други селища.[5]

През двадесетте години в Голям Дервент са заселени много гърци бежанци от Турция. Днес в селото живеят едва няколко възрастни гърци. Останалото население е помашко, българоезично.[6]

Старата българска църква е разрушена до основи и няма никакви следи от нея. Мястото ѝ е било на около 200 метра северно от площада (сега частни имоти).

Край селото има теке, което се посещава от местните помаци, спадащи към къзълбашите и алианите.[7]

В миналото в Голям Дервент на 2 май ежегодно се е провеждал панаир, известен с пазара на едър и дребен добитък.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Голям Дервент
  •   Петър Тодоров Камашиков – Малък Петър, български революционер от ВМОРО, ръководител на селския революционен комитет към 1905 година[9]
  •   Стою Михалев (Милков) Ангелов, македоно-одрински опълченец, жител на Ямбол, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит при Дерекьой на 9 октомври 1912 година[10]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 63, 308
  2. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.173, 299.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173 – 177.
  5. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, С. 2002, с. 246, 251 – 252, 267
  6. Митринов 2009: Митринов, Г. Из Южните Родопи (Суфлийско). – Родопи, 2009, кн. 1 – 2.
  7. Мангалакова, Таня. Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия. София, НИБА консулт, 2011. ISBN 9789544510312. с. 73.
  8. Списък на панаирите и пазарите в Царство България през 1914 година, София 1914, с. 8.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.62
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.