Отваря главното меню
Usa edcp relief location map.png
36.5786° с. ш. -118.292° и. д.
Разположение в САЩ.

Карта на Големия басейн.

Големият басейн (на английски: Great Basin) е най-големият район от съседни безотточни водосборни басейни в Северна Америка. Разпростира се на територията на щатите Уайоминг, Айдахо, Юта, Невада, Орегон и Калифорния. Особен е както с пустинния си климат, така и с топографията на басейна, която се изменя от най-ниската точка в Северна Америка, Бедуотър, към най-високата точка на континенталните щати, връх Уитни. Районът обхваща няколко физикогеографски разделения, биоми и пустини.

Съдържание

ОпределениеРедактиране

 
Хидрографският Голям басейн (магента) се различава от пустинята на Големия басейн (черно) и геоложката му провинция (синьо-зелено).[1]

Терминът „Голям басейн“ се прилага към хидрографски,[1][2] биологически,[1] флористки,[2] физикогеографски,[2] топографски[1] и етнографски географски райони.[2] Наименованието е въведено първоначално от Джон Фримонт, който, на основата на информация от Джоузеф Уокър и от свои експедиции, признава хидрографското естество на земната форма като „нямаща връзка с океана“.[2] Най-често се използва хидрографското определение,[1] като само то има определена граница. Останалите определения не само има различни географски граници, но регионалните граници могат да варират в различните източници.[2]

Пустинята на Големия басейн се определя чрез растителните и животински общества и, според Службата на националните паркове на САЩ, нейните граници са приблизително същите като на хидрографския Голям басейн, но изключват южната издатина.[1]

Флористката провинция на Големия басейн пък е определена от ботаниста Армен Тахтаджан като разпростираща се доста отвъд границите на хидрографския Голям Басейн. Тя включва равнината на Снейк Ривър, Колорадското плато, басейна на планините Юинта, както и части от Аризона.[3]

Физикогеографският Голям Басейн е географско разделение, определено от Невин Фенеман през 1931 г.[4] Геологическата топографска служба на САЩ приема схемата на Фенеман.[5] Това определение е малко по-голямо от хидрографското.

Културната зона на Големия басейн, отнасяща се за индианците на Големия Басейн, е културна класификация на коренното население на Америките и историко-културна област, разположена между Скалистите планини и Сиера Невада. Културният регион обхваща площ от около 1 000 000 km2[6] или почти двойно повече от хидрографския Голям басейн.

През района преминават няколко федерални пътища и железопътни линии.

ХидрологияРедактиране

 
Автомагистрала в Големия басейн.
 
Диви коне в района на Голямо солено езеро. Хидроложката единица на езерото е част от Големия басейн.
 
Снежна покривка в Големия басейн.

Хидрографския Голям басейн е район с площ от 541 730 km2 и вътрешен отток. Всичките валежи в района се изпаряват, попиват в земята или се стичат към езерата (основно солени). Както е открито и от Фримонт, потоците и реките не се отвеждат нито към Мексиканския залив, нито към Тихия океан. На изток регионът граничи с планините Уосач, на запад със Сиера Невада и Каскадите, на север със Снейк Ривър. Южният ръб е по-неясен. Големият басейн включва по-голямата част от Невада, половин Юта, значителни части от Орегон и Калифорния, както и малки райони от Айдахо и Уайоминг. Всъщност, терминът „Голям басейн“ е леко подвеждащ, тъй като регионът де факто е съставен от много малки басейнчета. Голямо солено езеро и Пирамид са само част от „канализацията“ на Големия басейн.[1] Най-южната част на Големия басейн е отточната зона на Лагуна Салада. Най-дългата и голяма река на басейна е Беър Ривър (560 km),[7] а най-големият водосборен басейн е този на река Хумболт (около 44 000 km2). Повечето от валежите в Големия басейн падат под формата на сняг, а валежите, които нито се изправят, нито се използват от хората, потъват под земята.[8]

ЕкологияРедактиране

Хидрографският Голям басейн съдържа няколко пустини и екорегиони, всеки със свой отличителен състав от флора и фауна.[1] Екологичните граници и разделения на басейна не са точно определени.[9]

Големият басейн застъпва четири различни пустини: части от горещите Мохаве и Колорадо на юг и студените Голям басейн и Хай дезърт на север. Пустините могат да се различават според растителността им: Yucca brevifolia и Larrea tridentata се срещат в горещите пустини, но не и в студените. Студените пустини обикновено са на по-голяма надморска височина.[10]

Климатът и растителността на Големия басейн са силно зависими от надморската височина: с нарастването ѝ, нарастват и валежите, а температурите спадат. Поради това, горите се срещат на по-високите места. Из по-високите хребети се срещат Pinus flexilis и Pinus longaeva. В крайречните зони се срещат Populus fremontii и Populus tremuloides.

Тъй като екосистемата на гората е различна от типичната за пустините, някои организации като Световния фонд за дивата природа отделят планините на Големия басейн като отделен екорегион.[11] Много редки и ендемични видове се срещат в този екорегион, тъй като индивидуалните планински вериги са изолирани една от друга. През последната ледникова епоха, Големият басейн е бил по-влажен. Докато пресъхва през холоцен, някои видове се изтеглят към по-високите изолирани планини и имат голямо генетично разнообразие.[11] Други организации разделят Големия басейн на различни екорегиони, зависещи от техните собствени критерии.

ФаунаРедактиране

Животинският свят на Големия басейн включва: вилорога антилопа, черноопашат елен, пума и зайцевидни, които служат за храна на койоти. Neotoma и Dipodomys са малки гризачи, които са често срещани и главно активни през нощта. Уапитите и дебелорогите овни са по-рядко срещани. В по-ниските части се срещат грущерите Sceloporus occidentalis longipes, Gambelia wislizenii и Phrynosoma. Земноводното Batrachoseps campi е застрашено от изчезване. Срещат се и змии от родовете Crotalus, Sistrurus и Pituophis. Във влажните зоните се намират птици като Phalaropus и Numenius. Скалният орел също е често срещан.[12]

Два застрашени вида риба обитават езеро Пирамид: невадски чукучан и Oncorhynchus clarkii henshawi.[13]

Сред големите безгръбначни се срещат тарантули и Anabrus simplex. Внесени са екзотични видове като тракийски кеклик, яребица и хималайски улар. Bromus tectorum, който е неволно внесен инвазивен вид, сформира критична част от тяхната диета. Дивите коне (мустанг) са високо репродуктивни и противоречиви за екосистемата. Широко разпространени са домашните говеда и овце.

КлиматРедактиране

 
Буря в Големия басейн.

Климатът варира в Големия басейн в зависимост от надморската височина и други фактори. При по-голяма височина е по-хладно и по-влажно. Западните части на басейна обикновено са по-сухи от източните, поради валежната сянка на Сиера Невада. Климатът е пустинен до полу-пустинен, с топли лета и студени зими. Все пак, някои от планинските части в басейна са достатъчно високи, за да имат планински климат. По-голямата част от Големия басейн има значителна дневна температурна амплитуда.

ИсторияРедактиране

Натрупване на седименти в продължение на хиляди години запълва басейните между хребетите и създава относително равни равнини от плейстоценските речни корита.[14]

Палеоиндиански заселници пристигат около 10 000 г. пр.н.е.[15] Археологически доказателства от поселенията по бреговата линия на езеро Лахонтан датират от края на ледниковата епоха, когато бреговата му линия е била приблизително 150 m по-висока. В продължение на поне няколко хиляди години Големият басейн е населяван от индианци, говорещи юто-ацтекски езици, сред които шошони, юта, моно и северни паюти.

Европейското изследване на Големия басейн започва през 18 век, по време на испанската колонизация на Америка. Първият американски имигрант, прекосил Големия басейн през Сиера Невада е Джедидая Смит през 1827 г.[16] Питър Скайни Огдън от британската компания Хъдсън Бей изследва Голямото солено езеро и река Хумболт към края на 1820-те години, следвайки източната страна на Сиера Невада към Калифорнийския залив.[17] Бенджамин Люис Бонвил изследва северната част по време на експедиция от 1832 г. Съединените щати поемат контрол над териториите северно от 42-рия паралел през 1819 г. по силата на договора Адамс – Онис и Орегонския договор от 1846 г. Първото неиндианско поселение е основано през 1847 г. в долината на Голямо солено езеро, водейки след себе си мормони. По-късните поселения са свързани с източните райони на Калифорнийската златна треска от 1848 г.

През 1869 г. е завършена Първата презконтинентална железопътна линия в Големия басейн.[18]

През 1954 г. Големият басейн е ударен от земетресение с магнитуд 6,6 – 7,1 по Рихтер с епицентър в Дикси вали, Невада.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з
  2. а б в г д е Grayson, Donald K.. The Desert's Past. Washington and London, Smithsonian Institution Press, 1993. ISBN 1560982225.
  3. Thorne, Robert F.. Phytogeography of North America North of Mexico. //
  4. Fenneman, Nevin Melancthon. Physiography of western United States. McGraw-Hill, 1931. OCLC 487636. с. 326 – 328.
  5. Physiographic Regions. // United States Geological Survey, 17 април 2003.
  6. Pritzker, Barry M. A Native American Encyclopedia: History, Culture, and Peoples. Oxford, Oxford University Press, 2000. ISBN 978-0-19-513877-1. с. 220.
  7. Bear River Watershed Description. // Bear River Watershed Information System.
  8. Great Basin. // Geologic Provinces of the United States: Basin and Range Province. National Park Service.
  9. Great Basin-Mojave Desert Region. // Status and trends of the nation’s biological resources. Т. 2. Reno, Nevada, U.S. Geological Survey, 1998.
  10. Deserts of North American. // Encyclopedia of Earth.
  11. а б [worldwildlife.org/ecoregions/na0515  Great Basin montane forests]. //
  12. Schmitt, Dave N.. The Taphonomy of Golden Eagle Prey Accumulations at Great Basin Roosts. // J. Ethnobiol. 15 (2). 1995. с. 237 – 256.
  13. Hogan, C.Michael. Development of a dynamic water quality simulation model for the Truckee River. Washington D.C., Earth Metrics Inc., 1987.
  14. Jackson, Richard H. и др. Physical and Cultural Environment of Utah Lake and Adjacent Areas. // Great Basin Naturalist Memoirs (5: Utah Lake Monograph). 1981. с. 5.
  15. Archaeology, Cultural Transmission, and the Indigenous Native American Indians of the Great Basin Region of North America. // Bauu Institute.
  16. Morgan (1953, 1964), Jedediah Smith and the Opening of the West, с. 7
  17. Ogden, Peter Skene, Dictionary of Canadian Biography Online
  18. Ceremony at „Wedding of the Rails,“ May 10, 1869 at Promontory Point, Utah. // World Digital Library. 10 май 1869.