Голям корморан

вид птица

Големият корморан (Phalacrocorax carbo), голяма дяволица, карабатак е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България. Той е най-едрият от трите вида корморани, които гнездят в България.

Голям корморан
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Рибоядоподобни (Suliformes)
семейство:Корморанови (Phalacrocoracidae)
род:Корморани (Phalacrocorax)
вид:Голям корморан (P. carbo)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Голям корморан в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение

редактиране

Една от най-големите гнездови колонии на вида се намира на дунавския остров Цибър (Ибиша).[2][3][4]

Физически характеристики

редактиране

В брачно оперение се отличава по белезникавите страни на шията и наличието на две бели (видими отдалеч) петна на слабините, близо до подкрилията. Извън размножителния период е възможно да се объркат както възрастните, така и младите птици със средната дяволица, особено по черноморското ни крайбрежие, където зимуват и двата вида.

Начин на живот и хранене

редактиране

Видът е специализиран ихтиофаг – храни се с риба. Дневно изяжда по 0,5 – 0,75 kg риба, но яде и жаби и дребни водни змии. В горещо време родителите пренасят вода с клюна си, с която пръскат малките си корморанчета в гнездото, за да се разхладят.[5]

Източници

редактиране
  1. Phalacrocorax carbo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Boev, Z. 1990. Die Insel Zibar – ein perspektivreiches Reservat der Donau. – In: Limnologische Berichte der 28 Tagung der IAD, Varna, 24.-28.09.1990. Wissenschaftliche Kurzreferate: 395 – 398.
  3. Боев, З. 1984. Дунавският остров „Цибър“. – Природа, БАН, 6: 79 – 81.
  4. Боев, З. 1986. Нов дунавски резерват. – Защита на природата, 10 – 11: 67 – 68.
  5. Боев, Н. 1970. Корморани, не ни напускайте! – Космос, 9: 38 – 39.