Горазд е български църковен деец, архимандрит.[1]

Горазд
български църковен деец
Йеромонах Горазд в центъра с ръководството на Петричката българска община през 1908 г.
Йеромонах Горазд в центъра с ръководството на Петричката българска община през 1908 г.
Роден
Починал
Религияправославие
Учил вЦариградска българска духовна семинария

Биография

редактиране
 
Писмо до протосингела на Пелагонийската екзархийска митрополия Горазд.

Горазд е роден през 1872 година в османската столица Цариград. Завършва образованието си в Цариградска българска духовна семинария. Служи като дякон в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград и е чиновник в Българската екзархия.

От 1904 до 1908 година е председател на българската църковна община в Петрич. Тук той обединява петричкия район в единна автономна духовна област, укрепва учебното дело и дава отпор на гръцката духовна пропаганда. През 1906 година съдейства за превръщането на петричкото българско училище от двукласно в трикласно.[2] Неколкократно е задържан от местните турски власти и изпращан в затворите в Петрич, Сяр и Солун.

От 1908 до 1913 година е протосингел и управляващ на Пелагонийската българска митрополия. На 17 юни 1913 година, заедно с митрополит Авксентий е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.[3] През 1912 година е цензор при Министерството на войната в София, а по-късно - председател на българската църковна община в Ксанти.

През 1921 година постъпва като ефимерий и изповедник в Рилския манастир. От 1929 до 1933 година е член на манастирския събор. Към 1934 година напуска манастира и се заселва в София, където почива през 1935 година.

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 216.
  2. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 145 - 146.
  3. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр.29.
? председател на Петричката българска община
(1904 – 1908)
Иван Антонов