Горещият шоколад е напитка, състояща се от какао на прах или разтопен шоколад, понякога и парченца шоколад за украса, мляко или вода, както и захар, обикновено предназначена за топла консумация. Шоколадът за пиене е подобен на горещия шоколад, но по-скоро се прави от разтопени парчета шоколад или шоколадова паста, отколкото разтворима във вода смес. Също така е възможно шоколадът за пиене да не е толкова сладък на вкус, колкото горещия шоколад.[1]

Горещ шоколад
Информация
ПроизходМезоамерика
Съставкишоколад или какао, мляко или вода, захар
Горещ шоколад в Общомедия
Чаша горещ шоколад, украсена отгоре

Счита се, че първата шоколадова напитка е създадена от маите преди около две хиляди години, а какаова напитка е била съществена част от културата на ацтеките.[2] Напитката става популярна в Европа след като е пренесена от Мексико и впоследствие претърпява някои промени. До XIX век горещият шоколад е влизал и в медицинска употреба, за да лекува стомашни разстройства и неразположения. В наши дни е консумирана по цял свят напитка и се срещат различни нейни разновидности – от по-редкия горещ шоколад, срещан в Съединените американски щати, до консистентната италианска cioccolata densa.

История редактиране

 
Френска кана, сега намираща се в лондонския музей Виктория и Албърт
 
Порцеланова купичка за горещ шоколад от XVIII век

В гробница от ранния класическия период (460 – 480 г. н.е.) край Рио Азул, Гватемала, са намерени купички с йероглифи за какао и остатъци от шоколадова напитка.[3][4]

За направата на напитката, която била сервирана студена, към какаовите зърна маите прибавяли вода, царевично брашно, люти чушки и някои подправки. След това наливали напитката в специален съд до образуване на гъста пяна. Шоколадът бил достъпен за хора от всички социални класи в цивилизацията, макар че по-заможните отпивали от богато украсени съдове.

Това, което испанците нарекли чоколатл, била напитка на шоколадова основа, сервирана студена и овкусена с ванилия, също и някои други подправки.[5]

Имайки предвид, че захарта все още не била позната в Северна и Южна Америка, напитката ксоколатл била смятана за т.нар. „постигнат вкус“. Напитката имала пикантен и горчив вкус, за разлика от съвременния горещ шоколад със сладък вкус, който познаваме. По отношение дали била сервирана гореща, различните източници разкриват различни сведения. Хосе де Акоста обаче, живял в Мексико и Перу испански йезуитски мисионер, описва ксоколатл като „напитка с горчив вкус, към която местните са наистина привързани“.

Европейска адаптация редактиране

 
Сутрешният шоколад, картина на Пиетро Лонги

След разгромяването на войниците на Монтесума, испанският конкистадор Ернан Кортес се завръща в Испания през 1528 година, носейки със себе си какаови зърна и приспособления, необходими за приготвянето на шоколадова напитка.[6] По това време шоколадът все още съществувал само и единствено под формата на горчивата напитка от маите. Сладкият на вкус горещ шоколад и шоколадовите блокчета са създадени по-късно.

Популярността на напитката в Европа започнала да нараства малко по малко. Скоро се превърнала в модерна напитка, характерна за испанското висше общество. В допълнение, какаото било давано като зестра, когато членове на кралското семейство се женели.[7] Шоколадът бил много скъп в Европа, тъй като какаото било внасяно от Южна Америка.

През XVII век се появява сладкият горещ шоколад, превърнал се в лукс сред европейската аристокрация. Дори когато била отворена първата шоколадова къща, през 1657 година, шоколадът все още бил скъп: цените варирали от 50 до 75 пени (приблизително 10 – 15 шилинга) за паунд.[8]

Kъм края на XVII век физикът и председател на Кралския колеж на физиците Ханс Слоун посетил Ямайка, където опитал напитката и му се сторила отвратителна, но щом добавил мляко му допаднала.[9] Когато се завърнал в Англия, той носил със себе си рецептата, представяйки на останалите европейци своята идея.

Дело на Конрад Йоганес ван Хоутен е първата машина за произвеждане на какао на прах, създадена през 1828 година в Нидерландия.[10] Тя отделяла какаовото масло от какаовите семена и така се получавало филтрираното, „чисто“ какао на прах. Прахта, подобна на използваното днес инстантно какао на прах, била по-лесна за разбъркване в мляко или вода. Последвало важно откритие: твърдият шоколад. Тогава думата шоколад служела по-скоро за обозначаване на шоколада на блокчета, отколкото напитката.

Ефект върху здравето редактиране

Въпреки че горещият шоколад винаги се пие за удоволствие, той би могъл да бъде добър за здравето. Полезното му действие се крие в някои антиоксиданти.[11] Три века, от XVI до XIX век, горещият шоколад е използван и като лекарство, и като напитка. Изследователят Франциско Хернандез пише, че шоколадовите напитки могат да се борят с треската и различни болести. Друг изследовател, Сантяго де Валверде, смятал, че горещият шоколад, приеман в големи количества, спомага за преодоляване на проблеми с гърдите, а в малки количества – преодоляване на стомашни проблеми. Когато шоколадът пристига за пръв път във Франция през XVII век, той бил използван, „за да се бори с гнева и лошото настроение“. Може би това е заради химикал, който подобрява настроението.[12] Горещият шоколад има и своите отрицателни качества: съдържа голямо количество калории, наситени мазнини и захар[13]; кофеинът, който какаото съдържа, също може да повлияе негативно на здравето.

Рекламни плакати редактиране

 
Плакат, 1893
 
Плакат, 1895
 
Плакат, 1895
 
Плакат, 1895

Бележки редактиране

  1. 2009, Луис Гривети. Chocolate: history, culture, and heritage. Джон Уилей и сие; стр. 345. ISBN 978-0-470-12165-8
  2. www.dailymail.co.uk, Chocolate invented 3,100 years ago by the Aztecs - but they were trying to make beer
  3. 2002, Робърт Бърлей. Chocolate: Riches from the Rainforest. Хари Абрамс, Ins., Publishers. ISBN 0-8109-5734-5
  4. 2001, Даян Ърли. The Official M&M's History of Chocolate. Charlesbridge Publishing. ISBN 1-57091-448-6
  5. www.whatscookingamerica.net, Rediscover True Hot Chocolate - History of Hot Chocolate
  6. www.web.archive.org, Don Cortes, архив на оригинала от 21 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071021055732/http://www.cadbury.co.uk/EN/CTB2003/about_chocolate/history_chocolate/cortes.htm, посетен на 21 октомври 2007 
  7. www.btcocoa.com, History of Hot Chocolate, архив на оригинала от 12 август 2011, https://web.archive.org/web/20110812222003/http://btcocoa.com/index.php?page=articles-detail, посетен на 4 юли 2013 
  8. www.web.archive.org, Chocolate Houses, архив на оригинала от 28 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071028025113/http://www.cadbury.co.uk/EN/CTB2003/about_chocolate/history_chocolate/chocolate_houses.htm, посетен на 28 октомври 2007 
  9. www.nhm.ac.uk, The Sloane Herbarium
  10. www.middleboro.k12.ma.us, Chocolate History, архив на оригинала от 2 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080702220326/http://www.middleboro.k12.ma.us/Middleboro/CHOC/Chocolate.htm, посетен на 4 юли 2013 
  11. www.co-lipidology.com, Evidence that the antioxidant flavonoids in tea and cocoa are beneficial for cardiovascular health
  12. 1986, Марсия Мортън, Фредерик Мортън. Chocolate, An Illustrated History. New York: Crown Publishers, Inc.
  13. www.annamariavolpi.com, Can Chocolate Benefit Your Health?
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hot chocolate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​