Горицко
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
Горицко или Горско[1] или Горенци (на гръцки: Αγραπιδια, Аграпидия или Αγραπιδιές, Аграпидиес, катаревуса: Αγραπιδέαι, Аграпидее, до 1926 година Γκόρισκο или на катаревуса Γκόρισκον, Гориско/н[2]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
| Горицко Αγραπιδια | |
| — село — | |
  Горицко  Горицко  Горицко | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 58 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 48 километра южно от град Лерин (Флорина) и на един километър западно от Айтос в подножието на рида Радош, част от планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеГорицко е старо българско село, в което през XIX век се заселват турци и българското му население го напуска. В селото има руини на стара църква „Свети Харалампи“. Според местна легенда името си Горенци носи от разпространените в околността круши горници. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горицка (Goritzka) е посочено като село с 35 домакинства с 85 жители българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович пише за Горицко:
| „ | В подножието на същата планина [Невеска], накрая на рибното езеро Бламбур, на брега на което расте тръстика е разположено село Икориска с 15 мохамедански къщи. Данъкът на това село е 1750 пиастри. Околностите му са гористи.[4] | “ |
Гьорче Петров представя селото като турско с 20 къщи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци има 100 жители турци и 35 жители цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горско е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[6]
Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.[7]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата Горицко попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горско има 25 къщи турци.[8] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Горицко и на негово място са заселени понтийски и тракийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 12 бежански семейства и 82 жители.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Аграпидее.[10]
След Гражданската война в селото са заселени и малък брой колонисти от Епир. До 2011 година Горицко е част от дем Айтос.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Себлици[11] | Σέμπλιτσι | Сирти Корифи | Σύρτη Κορυφή[12] | възвишение на ЮИ от Горицко над езерото Зазари (655 m)[11] |
- Преброявания
- 1913 – 114 жители
- 1920 – 162 жители
- 1928 – 102 жители
- 1940 – 190 жители
- 1951 – 190 жители
- 1961 – 219 жители
- 1971 – 200 жители
- 2001 – 250 жители
- 2011 – 120 жители
Личности
редактиране- Родени в Горицко
Димостенис Теохаридис (1914 - 2019), гръцки политик- Михаил Теохаридис (р. 1947), гръцки юрист, съдия и председател на Върховния съд
- Починали в Горицко
- Гиго (Хаджикиров) Аджикиров (1912 – 6 декември 1948), гръцки комунист от Горно Върбени, загинал като капитан от ДАГ при село Горицко[13]
Бележки
редактиране- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 21.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 32. (на английски)