Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

Горицко или Горенци (на гръцки: Αγραπιδια, Аграпидия или Αγραπιδιές, Аграпидиес, катаревуса: Αγραπιδέαι, Аграпидее, до 1926 година Γκόρισκο или на катаревуса Γκόρισκον, Гориско/н[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония с 250 жители (2001).

Горицко
Αγραπιδια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 680 m
Население 250 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 48 километра южно от град Лерин (Флорина) и на един километър западно от Айтос в подножието на рида Радош, част от планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Горицко е старо българско село, в което през XIX век се заселват турци и българското му население го напуска. В селото има руини на стара църква „Свети Харалампи“. Според местна легенда името си Горенци носи от разпространените в околността круши горници. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горицка (Goritzka) е посочено като село с 35 домакинства с 85 жители българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович пише за Горицко:

В подножието на същата планина [Невеска], накрая на рибното езеро Бламбур, на брега на което расте тръстика е разположено село Икориска с 15 мохамедански къщи. Данъкът на това село е 1750 пиастри. Околностите му са гористи.[3]

Гьорче Петров представя селото като турско с 20 къщи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горенци има 100 жители турци и 35 жители цигани.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата Горицко попада в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Неволяни и на негово място са заселени понтийски и тракийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 12 бежански семейства и 82 жители.[5] В 1926 година селото е прекръстено на Аграпидее.[6]

След Гражданската война в селото са заселени и малък брой колонисти от Епир. До 2011 година Горицко е част от дем Айтос.

Преброявания
  • 1913 – 114 жители
  • 1920 – 162 жители
  • 1928 – 102 жители
  • 1940 – 190 жители
  • 1951 – 190 жители
  • 1961 – 219 жители
  • 1971 – 200 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Горицко

БележкиРедактиране

  1. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.84-85.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.153.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971