Горна Брезница
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.
Го̀рна Брѐзница е село в Югозападна България, община Кресна, област Благоевград. До 1971 година името на селото е Брезница.[2]
| Горна Брезница | |
  Горна Брезница  Горна Брезница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 527 души[1] (15 март 2024 г.) 7,75 души/km² |
| Землище | 68 023 km² |
| Надм. височина | 498 m |
| Пощ. код | 2842 |
| Тел. код | 07433 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16136 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Кресна Николай Георгиев (независим политик; 2015) |
| Кметство – кмет | Горна Брезница Вела Сандрева (НДСВ, ВМРО-НИЕ, ОЗ, ...) |
| Адрес кметство | |
| gornabreznitsa.bg | |
| Уебсайт | gornabreznitsa.bg |
| Горна Брезница в Общомедия | |
География
редактиранеСело Горна Брезница е разположено в полите на Малешевска планина. На 3 километра от селото се намира град Кресна, през който минава главен път Е-79.
История
редактиранеВ края на XIX век Брѣзница е село в състава Петричката кааза на Серския санджак.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Брезница, село на СЗ от Мелник на разстояние от 10 часа, до самия бряг на река Струма. Къщи 115, 2/3 турци и 1/3 българе.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в него живеят 300 българи-християни и 460 българо-мохамедани.[4]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[5]
В 1923 година е осветена църквата „Свети Атанасий“.[6]
В селото е живял и е погребан Александър Климов Христов, български революционер, роден в село Лъжани, Стружко – войвода в Илинденско-Преображенското въстание, осъден на 101 години затвор от Османската държава след потушаването му. Установява се в село Горна Брезница през 1918 година, където е назначен за учител. През 2003 година в селото е издигнат паметник в негова чест, по случай 100 години от избухване на въстанието.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 564 |
| Българи | 453 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 108 |
Забележителности
редактиранеНа 2 километра от село Горна Брезница, в местността „Илин Чешма“ се намира параклисът „Свети Пророк Илия“. На 20 юли се прави курбан в местността „Илин Чешма“, а на 2 август се провежда съборът на село Горна Брезница. В селото има основно училище „Христо Ботев“, помощно училище, библиотека и селска баня.
Горна Брезница има свой футболен отбор, който се нарича Балкан. Отборът играе своите домакински мачове на стадион „Буйна Парк“, който се намира в края на селото.
Личности
редактиране- Родени в Горна Брезница
Антон Попов (1928-2016), български общественик и журналист, деец на МПО- Димитър Попов (1936-2001), български общественик и журналист, деец на МПО
- Найден Иванов Попов, ръководител на ВМРО в с. Горна Брезница. Собственик на кръчма, бакалия и касапница в селото, баща на Антон Попов и Димитър Попов[8]
- Митре Петров (1899 - 1929), български революционер от ВМРО
- Стоян Тодоров, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, убит на премка, намираща се западно от местността Габровица в Крупнишката планина, която днес се казва Стоянова премка на негово име[9]
- Починали в Горна Брезница
- Александър Климов (1881 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878–1987“, София, 1989.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 258–259.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 219.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 217.